Номинации за най-голяма муня

Страхотна тема! На места цвилех от смях, без да преувеличавам  

Аз понеже съм шматка имам много изцепки, но ето една от последните ми, от мин. година, малко ме е срам, ма нали съм анонимна, ще си я разкажа  

Та, значи, миналата година от известно време цикълът ми почна да ме посещава на принципа "кой ще познае резултата", демек когато си реши. И без това наближаваше времето за профилактичната ми годишна цитонамазка и решавам аз да ида на гинеколог, защото ми се въртят и мисли за второ дете, та да видим всичко наред ли е и може ли да се действа по въпроса. Обаждам се аз, записват ми час за след почти месец и така. Почва да наближава датата до прегледа и аз все повече се спичам   ма на моменти яко, почнах да се вкарвам в няк'ви филми, че ще ми има нещо, "сигурно рак ще открие, ето този нередовен цикъл, поне хормонален проблем, абе лоша работа, ми да проверя поне лечимо ли е или да знам поне колко ми остава"....   все едни такива ми се въртят из главата. Идва най-накрая деня на прегледа и отивам аз, вече толкова съм се притеснила, че направо съм се дехидратирала като влизам. Пита ме Гунев за какво отивам, проблеми има ли, аз с една пресъхнала уста, абе едвам говоря. Както и да е, свършихме с "устната част" и човекът казва "минете там зад паравана и се съблечете да ви прегледам", отивам аз бавно като осъден на смърт към електрическия стол, почвам да се събличам, махам обувки, чорапи, панталон и не знам защо и как като последен идиот с абсолютно ясен и силен глас питам: "А гащите да си махам ли?"   (тук, благодаря на съдбата, че бях зад паравана и не видях физономията му   ), "да, за да ви прегледам ще трябва". Махнах ги аз и тръгвам към стола, толкова ме беше срам, че ми идваше да избягам от кабинета, но пък вече бях без гащи и не можех И тъкмо стигам до стола и той ме поглежда и с абсолютно каменно изражение казва: "Всъщност аз не ви видях гащите, ако са от тези, дето ги продават в сексшоповете, с дупка, можеше и да не ги махате". Излишно е да казвам , че почти нищо не помня от прегледа натам...

Хахахахах , Триша, жестоко ! А дали продължи да ходиш при същия гинеколог ?

Да  След този култов преглед (беше миналата година), ходих преди месец пак на профилактичен Аз ходя при него след раждането, профилактично веднъж годишно, т.е. виждал ме е 4-5 пъти за 4 години, надявам се не ме помни  , че има доста пациентки.

Сетих се за още една история от младежките ми години.Аз и сестра ми(включвам и нея защото имаме малка разлика и заедно ходихме по гаджета)отива ме на среща с едни почти непознати момчета от др.квартал.И трите сме се наточили за яки свалки.Стигаме до мястото на срещата,момчетата ни чакат и всичко ок.Започваме да се опозваваме и да си разказваме разни щуротии.И понеже сме в ученическа възраст се питаме кой къде учи.Трите момчета казват ,че учат в механо-техникум и в този момент сестра ми която все едно не е чула нищо от разговора ги пита съвсем сериозно"вие на какъв инструмент свирите".Трите момчета се облещиха и едното казва"на никакъв",а нашата продължава и казва"тогава защо учите в това училище като не свирите"и онзи пак казва ,че са в механо-техникум,а тя казва"механото-музикалното няма значение"потънах в земята от срам тогава,че се показахме толкова тъпи.Сега като се сетя пак ме е яд,че развалихме свалката

Като стана дума за среща с непознати, та се сетих.
В младежките ми години стоим с една приятелка в квартирата, смучем червено винце и скучаем.
Преди по ТВ- кабеларките вървяха някакви чатове, та оттам се свързахме с две също толкова скучаещи момчета от нашия град. След доволно изпити чашки от наша страна си чукнахме среща след час пред техния блок в един забутан квартал. Че и на крака ще им ходим.
Нагримосахме се ние(тук трябва да призная, че аз подкокоросах приятелката ми- тя все още си е скромно момиче), а аз на пияна глава реших, че трябва да вземем нож за самозащита, за всеки случай, ако решат да ни правят нещо.
Качихме се ние на такси, пича ни чакаше пред блока, видяхме се и ни покани в апартамента.
Където другия екземпляр седеше в хола и ни поканиха на чаша лимонада- това е истина- лимонада. Питах аз кавалерите кога ще ходим на диско, но те милите били на работа сутринта и се изнизахме като прани гащи.Май бяхме поизтрезнели и идеята ни  вече ни се струваше глупава.
С какъв мозък отидохме, не знам.
Добре че бях увила ножа във вестник, да не се самонараня случайно.

[Добре че бях увила ножа във вестник, да не се самонараня случайно.
[/quote]
"Че а3 и до ден днешен така правя като имам blind date.....

xaxaxaxaxaxaxaxax това ми хареса

И аз се проявих като муня днес, та освен да си кажа, друго повече не мога да направя:

Днес разработвах едни екселски таблици за една от службите в предприятието и мъжа ми ( който също работи тук), поиска да му ги пратя на мейл за да ги разгледа. Аз на майтап го попитах : какво ще плати за таблиците и той ми отговори - два тека  Окееей. Продължавам си работата. Отварям си пощата и гледам, че имам мейл от една фирма, на която съм дала поръчка да напечатат фирмени бланки и те са ми изпратили варианти. Решавам да препратя и това писмо на мъжа си , да види и бланките, прикачвам исканият от него файл и цветущо му описвам разни неща в писмото и накрая завършвам с изречението: и да не забравиш двата тека! А бе нещо странно ми се видя това писмо, викам си къде се губи файла с бланките, но най вероятно при него ще се появи и натискам бутон "изпрати". Пък че не посочих адрес - не посочих, но нали си мисля на кого го пращам, значи при него трябва да иде!  И точно в този момент загрявам че вместо бутон Препрати, съм натиснала бутон Отговори. Та служебното писмо с любовен привкус замина при контрагента ни! Пратих след това и един извинителен мейл, но каква ли полза!

Анииии, ти днес обра овациитеееее! Ужас направо! Моите съболезнования!

Хахаха...Ани:))) Сладури! ))

А този лекар го знам. Освен че може да остарееш докато чакаш за преглед при него, може да те засипе със всякакви реплики.
Обичайната му реплика при оплакване, че прегледа е болезнен е: "Ама как ще те боли, не може да те боли! Ти две деца си родила, пък от един преглед се оплакваш"  
Ето и моя разговор с него:
- "Докторе, боли ме еди какво си"
- "Е ти откъде знаеш че те боли точно това. Няма начин."
- "Добре, значи ме боли мястото на което се намира това нещо"
- " Аха, разбирам. Ами невъзможно е да те боли там."

Тук вече аз се предавам, първо защото съм без гащи, второ защото не бях в състояние да споря, след близо 4часа чакане, и трето може пък наистина да си въобразявам, че ме боли, щом доктора казва.

Наваксах си с четенето  Ще си събудя детето да се хиля тука като тиква 

Като обсъждахте сватбите, се сетих и аз за една моя история..
Действието се развива преди около 4 години, на сватбата на мнооого добра приятелка.. Аз съм се нагласила в любимата ми червена рокличка, леко възкъсичка, но страОтна  . Гости, музика, танци... И аз, естествено, във вихъра на танца - въртя се, скачам, кривя се, въобще правя си кефа, а и кефа на останалите . И в един момент пускат туист. Един от младежите си ме харесал за танци, пък и той танцуваше много добре, та се хванахме да правим шоу на гостите. Е, направихме го  . Въртя ме наляво-надясно, кеф отвсякъде  . Изведнъж обаче реши да ме завърти някак около ръката си (ама разбирайте да направя салто), и то без да ме предупреди!  Та изведнъж се оказах надолу с главата! И вместо да се отпусна и да му позволя да довърши започнатото, реших да се стресна от внезапната му инициатива . И какво си мислите - че си протегнах ръцете да си предпазя главата от предстоящия сблъсък със земята? Неее  , взех да си опъвам рокличката, да не би да ми се видят златните задни части  . Добре, че човекът се усети и някак успя да ме спусне сравнително плавно на земята, та не се и цапнах особено силно  . И, естествено, това го има както на видео, така и на всевъзможни снимки  ... И аз доста хора не помня от тази сватба, но всички помнят момичето с червената рокля, дето падна по време на танца  .

На нашата сватба на моята приятелка мъжът и решил да направи циганско колело. Приключил маневрата в оркестъра   

За съжаление аз не съм го видяла, че се борих с роклята в тоалетната. На записа се вижда само глава, после крака и после нещо неопределено  

Споменавала съм тази история из форума, но тук май не съм се "излагала" - в края на далечната 96-та, но пък в началото на голямата инфлация, буля ви Гаргамела се заженва. По-неорганизирани булка и младоженец, вярвайте ми, едва ли е имало.
Приемаме с благодарност предложението на родителите да финансират кувертите на родата (ок 40 души) в ресторанта, останалото поемаме ние (за информация, младоженецът получава заплата, равностойна на ок.2-3 кила сирене, булката - малко повече, но плащаме и квартира, независимо че и двамата сме от същия град). Та, сещате се, максимално свиваме бюджета.

Родата шие костюми, тоалети, а ние изравяме от тавана парче плат, като за сако и панталон, който се шие по някакви мазета на неактуализирани цени, е, не е дюс и за жилетка не стига, ама здраве да е.
Аз твърдо съм решила да не троша пари за рокля, дето нямам никакво желание да я мисля после и три дни преди сватбата успявам да намеря (и да се напъхам в) такава под наем. "Асортиментът", складиран на едно таванче, твърде "вехтошарско" го даваше, но пък цената беше повече от символична (в интерес на истината, след химическото чистене, роклята направо замяза на истинска). Понеже не съм от най-високите, а украсата в долната част не позволяваше скъсяване, получавам гратис не една, а цели две фусти с обръчи, със заръката, ако ми се наложи посещение в тоалетната, да си осигуря придружител/ка, която да придържа роклята с фустите, докато аз си върша работата. Няма такова стискане, да знаете!
В последния момент, изкушена от ниските цени, добавям към поръчката и едно твърде френско шапче със символичен тюл около него, с което да реша въпроса с липсващия воал (твърде барбенско ми идваше представата за кринолин + воал). От вътрешната част на шапо-то имаше пришити примки, чрез които, с помощта на фиби, то да се закрепи в косата.

Това репетиции, пробни прически, посещения при козметик, хич не сме се и сетили, че е възможно да съществуват.
Сватбата е в неделя сутрин, в петък работя до 8 вечерта, в събота сутрин пак наминавам през работата (зер, три дни отпуск вземам, ще вземе да фалира фирмата ), по обяд се връщам в квартирата за експресни ремонтни дейности - напасване на врати и слагане на корнизи с пердета в огромния хол, който по принцип не се използваше през зимата поради липса на отопление, но беше предвиден за плацдарм на купона с приятели в неделя вечер.

Към 4-5 часа, приключили с чистенето на терена, решаваме с младоженеца да се отдадем на глезотии. Той отфучава да се подстриже, аз също потеглям на шопинг и разкрасителни процедури. Мечтата ми за маникюристка и козметичка за кола, които стоят на площада, пред табела с моето име, бързо се разсейва, налага се, по неволя, да се справя сама. Предсватбеният шопинг (не че бъкаше от отворени магазини) приключва с покупка на лак, червило и вълнена юнашка фанела (последното - грабнато в пристъп на здрав разум от една сергия на пазара, все пак е декември, я на мен, я на благоверния ще свърши работа). Вече по тъмно, най-сетне доволно се намествам на фризьорския стол и отсичам категорично: "Много късо, да не се налага да я реша сутрин!". Оглеждам доволно войнишката стрижка и щастлива се понасям към мама и тате ( в квартирата настаняваме отбор девойки, гостуващи за сватбата).

На другата сутрин, по съвет на по-опитна приятелка, сипвам по малко ром в кафето на цялата къща и предстартовата треска е спестена - приготвянето минава лежерно и спокойно, в смях и закачки, докато не идва моментът на обличане на роклята и присещането, че не разполагаме с връхна дреха, различна от скиорска грейка, която да обвие величествения кринолин. Тук влиза в сила юнашката фанелка, която набързо бива цепната отгоре (защото трудно може да мине за украса на деколтето от брюкселска дантела ) и инкрустирана в сутиена ("зашита" е твърде слабо да изрази последвалата необходимост да бъде отпорвана бримка по бримка ).

Проблемът е преодолян, вадя финалния щрих - великолепното шапо ... и се усещам, че на новата ми прическа не фиба, ами и "диско въшка" не може да се хване!

Все пак спасихме положението, де, свихме силиконови ластичета от куклите на братовчедка ми, с които хванахме няколко твърде бебешки "кукуригу"-опашчици, годни да задържат фиби. Общият фасон стана напълно приемлив ... поне до момента, в който моя милост, във вихъра на рокендрола, не реши да метне с театрален замах шапката си през целия дансинг!
  
 

Скъпа Гаргамела,не си единствената.Аз бях с подобна шапчица която беше захваната с множество фиби.Към края на сватбата един солидно почерпен господин поиска да ми е вземе.Само дето не ми смъкна скалпа.Пиша и се заливам от смях.Аз съм с много къса коса от хилядолетия,а майка ми и свекито като завикали да ми слагат цветя в косите за свадбата,направо бях полудяла.Шапката беше компромис от моя страна.Моята сватба също беше през зимата и бях взела едно кожено палко на заем.Дадох го на химическо,свекито обаче решила да се прави на помагачка и отишла до там да го прибере,че даже ми се и хвали, като го видях превъртях .Тя беше объркала палтото с друго,тичай обратно и обеснявай на служителките за грешката.А точно вечерта преди сватбата аз се сещам ,че нямам чорапогащник за сватба.Бегом до най-близкия пазар и офанзива по магазинчета и сергий.Едвам намерих подходящ все пак годината беше 98.