Номинации за най-голяма муня

Момичета, невероятни сте!!!    Моите мунини вълнения, уви, макар и многобройни, не са особено колоритни.   Но се записвам да чета редовно патилата на сродните си души.

Ох-ох-ох-ох 

Момичета страхотни сте чета ви вече няколко дни и се скъсвам от смях  
Аз ще разкажа за една моя муньовщина от днес, още ми е кофти   Щерките от около месец ги слагам в проходилки и да спестя малко парички, криза е все пак им взех на старо две. Вярно различни са ама не ми пука работа да вършат   Слагам ги различно, като съм с дете на ръце в първата изпречила се на пътя ми я мятам. И от няколко дни в по-голямата (по-масивна и с по-голям борд) децата пропадат на една страна. Мъжо колко хули отнесе   , мисля си като са пред очите му не ги гледа (все така се случваше да става) а те се въртят да го следят с поглед вместо да се обърнат с паяка само с тяло. От няколко дни ги оставям в хола, хем да не ми се пречкат във всекидневната, хем ми е по-удобно и не ги сгъвам. Снощи имахме гост и той ги позагледа и ми казва " Големия паяк е крив" ама аз му казвам "В тъмното така ти се е сторило" в хола не светеше лампа. Тази сутрин си спомням думите му и позагледах паяка а той крив, как е станало идея си нямам щом мен ме заболяха ръцете а съвсем леко го огънах в правилната посока. Ако ги бях сгънала щях да разбера, ама мързел му казват хората   Сега ми е кофти от цялата ситуация а и мъжо като се прибере ще има да ме бъзика  

Аз станах не само завеяна муня, но и опасна. В последния месец имам няколко предотвратени случайно от мъжа ми "престъпления", но се намират и реализилани- два пъти оставям пластмасови купи върху тостера и си го включвам..., пекат се принцесите, "пече" се и пластмасата. Преди 10 дена решавам супата да поври на котлона преди да излезем и през цялото време си мисля да не я забравя...Излезнахме с детето и триколката, обиколихме кварталните магазини, имах идея да търся една детска книжка и както си бързам към книжарницата ми просветва една шантава мисъл "Бе, аз изключих ли котлона?" Айде към къщи, стигам стълбите във входа и хващам триколката барабар със сина, съседът от втория етаж точно слиза:
- Да ти помогна?
- Не, недей, таман съм я хванала, пък бързам, че май забравих котлона включен!
Още от асансьора усещам миризма на загоряло- явно не съм го изключила, с отварянето на вратата мирзмата ме лъхна още по-силна. Остатъците от супата бяха станали на въглен, а котлона си гори.............Пак малкия дявол.

Днес сутринта ядохме с детето, след което си направих кафе и седнах на компютъра. Мъжът става, ляга, гледа телевизия...След близо час се чува гърмеж от кухнята. И двамата се споглеждаме.
- Олееее, тва са яйцата...
 Водата от канчето извряла цялата, едното от четирите яйца се беше пръснало, а на другите три даже черупките не се бяха пукнали. Такива яйца обичам аз   (това е една от разликите с купешките   )
Отивам да проверя дали не съм оставила още нещо на котлона  

  Хей,хора толкова смях от много време не е било.Снощи напълно случайно попаднах на вашата тема.Мислех,че само аз правя из цепки,а то имало и други като мен.Поздрави на всяка от вас.Да взема да разкажа и аз една:
Празнуваме първият рожден ден на голямата,щото те са две.Поканили сме 30 човека .Всички са събрани на една голяма маса,също като на селска сватба.Купона тече и всичко е ок.Идва време да слагам детето да спи,а тя госпожицата беше едно зверче не е за говорене.Предопреждавам гостите съсем тактично да не са много шумни.Преспивам детето с голям зор и се връщам при гостите.Мъжът ми започва да сври на китара и да пее,всичко върви добре когато един от най-добрите приятели на моя благоверен започва да издава мексикански звуци на една от песните с цяло гърло и аз съвсем на шега решавам леко да го перна по голия врат.Както седя точно зад него изведнъж ръката ми така се отпуска,че като му врътнах един шамар зад врата всички загубиха ума и дума.Жената на потърпевшия седи точно от другата страна на масата и ме гледа.Всички онемяха,моя ме гледа и виждам как започва да бълва огън и жупел.В този момент аз разбирам какво съм направила и ми идва да се отвори земята и да потъна.А той,набития започва да се смее и да ме успокоява,че всичко е наред.От тогава всеки път когато правим купон и се пее, той седи с лице към мен.

Май не съм ви разказвала как ме хванаха в кражба.

Една от най-добрите ми приятелки от години живее в чужбина. Връща се на гости всяко лято. Та, в един такъв летен ден преди 10-тина години ние се разхождаме по "Левски" /София/. Някъде срещу турското посолство имаше чейндж бюро и моята приятелка влиза вътре, за да купи левове. Аз я чаках навън, защото имаше опашка.

Жега е , ние сме се разлигавали достатъчно вече, предвкусвам поне още 5 дни дружно лигавене и дивеене по женски...

В изблик на някакъв синдром "Емил" /"от Льонеберя"/ аз влизам в бюрото, виждам я, че се е наредила на опашката /зад нея няма никой/, чантата й е отворена и портфейлът й се подава навън. Тихо пристъпям зад нея. Измъквам внимателно портфейла от чантата й с два пръста и...

Съм заловена на местопрестъплението!
Един мъж ме държи за лакътя и вика "Крадла! Крадла!" мнооого пъти. /Влязъл е почти веднага след мене, а аз не съм го видяла и чула, заета да обмислям "великия" си набег/

Моята приятелка е толкова вглъбена и отнесена в момента, че в първиите 30-40 секунди така и не резбира какво става.
А аз нищо не мога да кажа, защото припадам от смях.

Намесва се охраната, след около минута моята приятелка се окопитва и обяснява, че съм с нея. Излизаме навън.

Но човекът, хванал ме в кражба до последно не вярваше, че това е номер.

Така и не ползвахме услугите на бюрото, а аз хълцах от смях поне още 20 минути.

По гадния случай на кражба обаче беше в офиса ми. Действието се развива също преди 10-тина години.

Работехме заедно с една приятелка . Дойде на среща при шефа ни наш бивш колега, който към онзи момент вече беше напуснал и търгуваше със стока на фирмата ни.
Остави чантата си в нашата стая и влезе на среща. Преди това обаче я отвори, за да вземе някакви документи. Вътре се видя /по-скоро ние фиксирахме/ един пистолет. /Знаех за какво му е , но вече съм забравила .../

Спогледахме се с моята приятелка и... леко по горния метод /с два пръста/... и в шкафа със стоката...

Свърши срещата, момчето си взи чантата, пожела "приятен ден" и... След половин час по телефона /времето, нужно му  да отиде до офиса си/ : "ИНА , КЪДЕ МИ Е ПИСТОЛЕТА....  "

    , ох разплаках се от смях, само си представих какъв шамар си му залепила...

Ох, смяла съм се със сълзи на вашите разкази   , а онзи ден имах такова муньовско изпълнение, че няма как да не го споделя Та:
В понеделник в края на работния ден шефът ми ме предупреди, че заминава в командировка и във вторник и сряда няма да е на работа. На връщане от работа, минах покрай пощата да си взема колетчето с една рокля, поръчана от ибей и доста коментирана с колежките. Хрумна ми гениалната идея във вторник да я занеса в службата, да коментираме пак роклята, че в края на юни се предполага, че трябва да съм с нея на една сватба, да видим какво - що. Тръгвам във вторник, облечена с дънки, блузка и спортни обувки /все пак шефът го няма и реших да си позволя да съм спортно облечена/, но и мъкна в една торба роклята, високи сандали и подходящ за роклята сутиен без презрамки. Към 9 часа реших, че вече мога да се преоблека и да се явя с роклята. От моята стая се влиза в стаята на шефа и в заседателната зала, където ни е кафе машината. Затворих се аз в заседателната, преоблякох се, хвърлих си всички дрехи върху един стол до кафе машината, но ме домързя да си събувам и чорапите, та нахлузих сандалите върху тях. Половин час киснах в счетоводството, коментирахме с колежките, смяхме се, обсъждахме подходящи аксесоари и т.н., когато едната колежка възкликна "Шефът звъни на главния инженер". Аз - "Да, бе, да"; Тя - "Сериозно, погледни телефона, светят лампичките на техните две линии". Аз -  Изстрелях се като куршум по коридора, влетях си в стаята и естествено вратата на шефа се оказа отворена, човекът пиеше кафе и ме поздрави с "Изненада, а" Аз съм със стърчащи етикети от роклята, повдигнала съм я да не я застъпя и отдолу се подават крака с къси чорапи и сандали. Не знам как успях да се затворя в заседателната и с колко треперещи ръце се преоблякох, губят ми се подробности. Само се молех да не си е направил сам кафе, а да му го е приготвила чистачката, примерно, но уви Два дни се чудя какво ли си е помислил човекът, когато е влязъл да си направи кафе и е попаднал на всичките ми дрехи и обувки, барабар със сутиена, метнат най-отгоре до кафе машината 

Вие не сте хора.Толкова се забавлявам с вас.

[ Два дни се чудя какво ли си е помислил човекът, когато е влязъл да си направи кафе и е попаднал на всичките ми дрехи и обувки, барабар със сутиена, метнат най-отгоре до кафе машината  
[/quote]Щом само се чудиш,а не съжаляваш значи всичко е ок. Заради тази тема ме обзеха носталгични чувства по миналото.Припомних си случки който са били преди толкова време ,че все едно не са били.Аз съм от Пловдив както вече сте прочели.Знаете там има много кръчми по тепетата.Преди около 15год.сестра ми и нейния приятел сега съпруг отиваме на една такава кръчма.С нас е и един приятел на зет ми който ме сваля усилено,пък и на мен ми е приятно.Бяхме на кръчма,ядохме ,пихме и т.н.Станахме да си ходим по нощите,а вън нито една улична лампа не свети.Започнахме да се движим на посоки и по едно време стигаме до едни многобройни стълби.Слизаме ние по тях ,а аз през цялото време треперя да не падна и да се изложа, и да си счупя очилата.Точно споделям с другите свойте опасения и в този момент се строполявам на колене и то точно на последната стълба.Изведнъж пред очите ми светнаха светкавици,бях си ударила зверски коляното и като журна една кръв няма спиране.А моя ухажор седи пред мен и ме пита дали са ми здрави очилата.Чудих се да се смея ли или да плача.

Ако знаеш колко пластмасови саксии и сандъчета съм опекла на камината пролетно време - бедна ти е фантазията, рожбо! 
А и номерът с гърмящите яйца, пък аз на компа, пак е мой патент, да си имаме уважението! 

Goldie, много весела история  Направо си умирам да видя шефа ти как се е оцъклил като е видял сутиена ... представям си го лежерно метнат отгоре на купчината дрехи да приковава погледа с тънките си презрамки и красиви дантели Няма начин да не е приковал шефския поглед. Но не се притеснявай мисля, че именно сутиена е развеселил шефа и няма да има последствия.

Как`Сийке, гордея се, че вървя по твоите стъпки  

Майка ми (като били деца) с брат й стопили куклата във фурната, вкарали са я, за да я стоплят. Аз пък моите ги оперирах, някои са още живи, но белезите от операция стоят  

  Мама беше лекар, у нас не липсваха системи, спронцовки, физиологичен разствор и пр. - не е истина, колко кукленски живота съм "спасила" доставяйки жизненоважни разтвори венозно и с инжекции...