Номинации за най-голяма муня

Две седмици след сватбата свекърва ми изтупа в боклука халката на мъжа ми и след това изхвърли боклука в казана След 15 минути и минава мисъл, как той я е оставил на масата и е тръгнал да си върши някаква работа... откри я, най-отгоре, върху боклука

R0ldex, успех в търсенето!

Преди един месец си изхвърлих мобилния. Като помолих мъжа ми да ми звънне се сетих къде е и бегом към контейнера.  Добре, че беше пълен и моят боклук се мъдреше най-отгорв.

Асоциация с един мой багаж и кола, която го прегази.
Слънчев, юнски ден. Един приятел ме покани да направим една обиколка на велосипеди из околностите и да си наберем череши. Примолих се на мъжа ми да поеме работата, качихме се на колелетата, метнах една раничка с шише вода и мобилния на гръб и поехме волно извън града. Край релсите череши бол. Харесахме една и пресякохме шосето, поляните, и релсите, оставихме колелетата в храстите  и  започнахме да си избираме дърво. Е, хубаво, ама и други преди нас са избирали. Аз си представях черешите с клони, стигащи почти до земята, отрупани със сочни, червени череши, а дърветата бяха с клони стърчащи към небесата и тук там някоя череша се мъдреше и то по високото. Е, другарят по съдба се изкатери на черешата, учудващо пъргаво и започна да си бере. От време на време ми пускаше по някое клонче, ама аз нали съм тръгнала да бера, помъчих се да се метна на черешата, ама нямах неговата ловкост и се наложи да ме издърпа на дървото и аз доволна, се добрах до някоя и друга черешка и толкова. Залепнах за един клон и не смеех да мръдна, за да не тупна като чичо Пейо....... Скука, ама високо, ако скоча дали няма да се метна в къпинака?! Докато се чудя една кола паркира под нашата черешка!
Излязоха един мъж и една жена и  заоглеждаха черешите. Нас май не ни забелязаха, дебел клон бях прегърнала, а пък приятелят - високо, с просто око не мойш го видя. В това време гледам моята зелена раничка в коловозите пред колата! Да скоча ли да си я вдигна, да викна ли да я преместят, докато се чудя онези се метнаха на колата и.... ми прегазиха багажчето.
Набрах смелост и скочих, с прималяло сърце си отворих  раничката - и чудо не само мобилния не беше пострадал, ами и шишето с  водата си стоеше цяло, само малко деформирано.
 

Хахаха, много готина история

Много готина тема И аз имам много изцепки а ла муня.Значи преди да се оженя,много харесвах един мъж ,но не вярвах ,че може да стане нещо-1.Той не ме познаваше :crazy:2.Беше в друг град. Та една вечер се засичаме на заведение,запознаваме се .сваляме се ,отиваме на дискотека,после в тях На другата сутрин той ме оставя с колата пред нас ,с усмивка ми иска номера ,аз го давам,казвам чао ,и слизайки от колата се пльосвам зверски на земята.Да уточня ,че бях с рокля Както и да е виждахме се няколко пъти ,през които се преспъвах,падах по стъпала,или бутах нещо. Миналата година въпросният ми се обади да се видим на кафе,аз нагласена отивам ,виждам го седнал ,казвам му здравей и в същия момент бутам стола до себе си

Засичам млада двойка от блока,с новороденото си дете. И тъй като съм честитила на мъжа преди дни сега е възпитано да  го направя и пред  новоизлюпената майка.
Казвам й:" Да ви е  честит новия член" и тука  хвърлям едно око на  количката,виждам рокличка и добавям:"И то розов".

Пурко, това е наистина гадно  Сигурно много си го харесвала; обикновено от притеснение се случват такива неща.

  Аз съм забелязала, че има хора, в чието присъствие все правя изцепки   Не знам на какво се дължи- появят ли се, или се спъвам, или греша нещо- закон  
Още се смея на розовия член 

Това е незабравимо Но една моя реплика бие по точки всичко казано до тук.Едни мои клиенти(възрастно семейство) идват с кутия бонбони и казват:"Ето вземи за дъщеря ни" и аз мисля ,че е р.д. и казвам:'Да е жива и здрава,мерси"а те казват:"Ами тя почина ,днес раздаваме' Не ме питай как се почувствах .


Да ,така е 

purko88, жалко за момичето и родителите му, но ти няма откъде да знаеш. Всеки на твое място ще си помисли точно това, което и ти. Няма за какво да се чувстваш виновна.

По-неловкото щеше да е обратното-да е жива,а ти да помислиш,че раздават за мъртвец.

 
На чужд гръб и 100 тояги са малко Мидичка много ме успокои

Една лека муньовщиня от мен тази вечер. Правех картофено пюре и вместо прясно мляко сипах... ябълков сок.
Е, докато сипвах се поочудих какво е това странно мляко - прозрачно, златисто на цвят, че и кутията му няма нищо общо с кутията на млякото. 

Като прочетох последният пост се сетих за една моя издънка.
Беше преди 4 год. на Нова година. Празнувахме в къщата на една моя приятелка. Бяхме 3 семейства , но двойката от едното семейство ми бяха почти непознати. Та с приятелката ми (в която празнувахме) слагаме масите, сервираме, режем мезета и т.н. и т.н. Идва време за шампанското и аз решавам, че трябва да изненадаме гостите с нещо по-така  . Решавам, че ще направим чашите за шампанското със захарни крайчета. Питам къде е захарта, приятелката ми ми казва, че е в еди кой си шкаф, вадя захарта започвам да правя чашите...ъъъммм красиви  , с гордост ги нося на масата. Вдигаме наздравица в 12.00 иииии... познайте, всички със сърдити и кисели физиономии гледат към мен ядосано.
Сложила съм сол, вместо захар  .
Всички си помислиха, че съм си направила гадна шега и ми бяха сърдити известно време, защото годината щяла да им върви не сладко, а солено.
Егати предразсъдъците  .