Номинации за най-голяма муня

На първо четене си помислих,че си сложила лимонена киселина

Мунята днес съм аз. 
Днес преди обед отидох на фитнес. В края на тренировката си вземам душ, но реших да вляза в банята с чехлите, да ги поизмия малко. Е добре измих ги, но след като спрях душа гледам как на белите плочки се разливат черни струи от моите чехли. Излязох в коридора и после се върнах да измия банята без чехлите. До тук добре. Но установявам че и по сивите плочки докато вървя остават черни мокри следи. Изсуших чехлите със сешоара. Излизам вече вън от съблекалнята и след мен продължават да оставят черни мокри следи. Голям срам. Прибирам се у нас и с ужас установявам че целите ми крака са черни. Мих ги със сапун, но смисъл почти нямаше.
Днес бяхме планували да ходим на море, добре че се отложи, че ако се опна с тези черни пети на басейна....

охх момичета от няколко дни се хиля с преживяванията Ви... и за да не е спам да се запиша и аз с една моя муньовщина .... Работя в магазин за дамска мода ,имаме и колани.Една мацка хванала миналата седмица един от въпросните колани,кожен с розови мъниста по него и ме пита за по дълъг от същия модел.и аз нали съм си муня,се сещам че в склада съм срещала същия.Хуквам аз навътре,добирам се до кашона,виждам въпросния колан,грабвам го ,излитам навън и го връчвам гордо на мацето!Ииии усещам по физиономията и че нещо не  е наред...и в същия миг тя ми заявява "Ама това е каишка за куче!!!"...Потънах в земята......не можете да си представите с каква скорост я грабнах и прибрах обратно.... ))

как съм я пропуснала тази тема. ето малко изцепки и от мен:

преди години доста подпийнала влизам в тоалетната на една дискотека. Какво съм правила вътре нямам спомени, спомням си само че бях с яке. Излизам аз от тоалетната и решавам да си сложа червило,почва се ровене из чантата, ровя 5 минути, но червило не намирам. През това време пред тоалетните се насабраха доста момичета. Изнервена, че нищо не намирам, а усещам как ме гледат странно, реших че ще изсипя съдържанието на чантата в мивката за да стане по бързо. В този момент правя някакво движение и от ръкава на якето ми изпада едно руло тоалетна хартия  Събрах всичко на бързо и се ометох засрамена. И до днес нямам спомен как се е озовало това руло там.

А миналата седмица срещам един познат в трамвая и той почва да ми обеснява, как мисли да ходи на есен в Амстердам да прави магистратура. Почваме разговор за града, обеснявам му че съм била в Амстердам и колко е хубаво, тръгнахме да си говорим за университета там, говорим около 5 минути,той видимо доволен от интереса ми и в един момент аз се изцепвам: " А в кой град мислиш да ходиш" 

Ето и една случка на съквартирантката ми от преди. Тя работеше нощна смяна в едно кафе до 5 сутринта и тъй като искаше да пести пари ходеше всеки ден без почивка, връщаше се сутрин, спеше до следобед и айде пак на работа от 20:00h. Нещо обаче и е дошло в повече явно, защото се прибрала една сутрин както винаги в 6 и легнала да спи. По едно време се събужда и вижда, че е 8h. Скача от леглото панирана, че е закъсняла за работа,оправя се скорострелно и хуква към кафето. Стигайки в центъра забелязва, че няма хора по улиците. Нещо се усъмнила, пита един човек колко е часа и се оказва, че е ранна сутрин 

Много забавна тема точно като за мен.
След година връзка с мъжа ми (французин) ще ходим да се запознаем с техните в Париж аз на френски две думи не мога да кажа тогава ама вирнала нос подобаващо шопска мома ще става френска снаха.  Кацаме една ранна сутрин ние на Шарл де Гол, ще ни чака цялото семейство  на мъжа ми (многолюдна фамилия) започват да се прегръщат да говорят един през друг ту на мен ту на мъжа ми а аз бъкел френски не знам и отговарям само Bonjour, Non  и Merci  така съм инструктирана и спазвам стриктно всички указания. Една от сестрите му ме пита нещо вече нямам спомен какво но аз и отговарям Merci и започва един смях ма смях половин час. После няколко пъти се изложих  пак с моя френски, няколко пъти паднах пред цялата рода но и до днес съм си  останала с прозвището: Madame Merci. Ама така е вместо да си затварям устата.

До скоро гледах да не си спомням тази случка, защото още ме хващаше срам. Помня тогава, че потънах в дън земя... Първият учебен ден. Виждаме се за първи път със съучениците от края на миналата учебна година насам и аз притеснена нещо, отделно че доста залюпена бях  . Мяркам Андрей, чудя се какво да си кажем и решавам да го питам как е:
  - Здравей, Андрей! Как си?
  - О, здравей! Добре съм! Ти как си?
  - Миии ... горе-долу...  Ти как си?

Усетих се чак, когато Андрей прихна да се смее, а аз се почувствах като най-големия лузър, вместо и аз да се захиля... 

Lino, случката в дискотеката ме накара да се хиля 5 минути сама пред монитора

Моята случка отпреди месец време.
Сама съм вкъщи и решавам да си направя парти бутчета с новия фикс на Маги-Малки тайни Фикс за Хрупкави хапки, и нали вътре е фикса тоест панировката и другия фикс за соса. Чета аз приготовлението /нали е мн. сложно / и почвам, като в същото време гледам и телевизия, та чупя яйцето и бам в панировката, бъркам бъркам, то почна да става на глеч, брей викам, как па са го измислили тия, като не виждам просто как ще овъргалям бутчетата в тази гъста смес Когато понечих да взема първото бутче и да го понеса към "панировката" се усетих що за овца съм , е намерих обикновенна панировка в шкафа след това и си изядох бутчетата

ellyst на 1 стр. съм още, но се посмях от сърцееееееееееее.

Sisley83, а  какво е трябвало да направиш всъщност?

До колкото и аз правих същите бутчета преди няколко дни - Сис, вместо да разбие в отделна чинийка яйце и да изсипе в друга чиния париновката, ги е смесила. Явно се е получила някаква пихтиеста смес, с която няма начин на оваляш пилешкото. От описанието на този фикс - първо се потапят бутчетата в яйце, после се овалват в панировката и накрая се слагат в тавичката върху хартия за печене. Сляла е част от процеса.

А, ясно.

`ТуиГ, благодаря, че си ме отменила  , явно не ме бива за разказвач

Не, аз просто не знам какво е трябвало да се получи, не съм взимала от тези фиксове.

А нас днес ни преместиха временно в офиса докато ни ремонтират етажа. Съответно аз си имам една гимнастическа топка, която оставих на друга колежка да ми я пази, докато се върнем на ремонтирано.
На тази топка основно си подпирам краката, както са ми под бюрото и явно ми е много силен навик като седна да наместя крачка на топката. И така след обяд ходих в почивка и се връщам сядам и започвам да си търся топката с крака, като напипвам вече нещо. Нещото постепенно установявам, че няма нищо общо с топка, а е колегата отсреща  .
Решавам да споделя с друг колега за гафа си, да ме почеше по гръбчето за утешение и пиша на същия този колега, който се усеща, че не пиша на него . Посмяхме се малко и така.

galia_mi,
Нещо като "Флашданс" а?!