А, познайте какво си приготвям за вечеря в момента?!? Кус-кус! 
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 2 776
29 окт. 2011, 23:21 ч.
В сутрештата суматоха вадя гащи и чорапи за детето и вместо на него почвам да ги обувам на ...кучето 
Виж целия пост
# 2 777
29 окт. 2011, 23:55 ч.
Ох,и моя е същия нищо че е на 43 още всеки път се чуди колко му е мека косата с новия шампоан.А ние с майка ми падаме от смях
Виж целия пост
Сутринта: влизам в банята измивам си косата с шампоан и я намазвам с балсам/който беше в списъка на приятеля ми от снощното пазаруване/, само че не спира да се пени. Мисля си че е някакъв нов вид животно, но докато чакам да подейства решавам да прочета съставките и какво да видя, пак шампоан. Оказах се с тройно измита коса, даже и с накисване 
Пиша и се сещам за една номинация за муньо: Баща ми -възрастен човек не разбира от козметики, та каквото има под ръка в банята с това си мие косата. Излиза от банята и възклицава : Какъв е този шампоан , много мека ми стана косата. Споглеждаме се ние с майка ми , че 5 мин преди това говорехме кой да купи шампоан че е свършил. Отиваме с любопитство да видим какво е ползвал и установяваме , че мекия ефект е от интимен душгел)))
Пиша и се сещам за една номинация за муньо: Баща ми -възрастен човек не разбира от козметики, та каквото има под ръка в банята с това си мие косата. Излиза от банята и възклицава : Какъв е този шампоан , много мека ми стана косата. Споглеждаме се ние с майка ми , че 5 мин преди това говорехме кой да купи шампоан че е свършил. Отиваме с любопитство да видим какво е ползвал и установяваме , че мекия ефект е от интимен душгел
)))Ох,и моя е същия нищо че е на 43 още всеки път се чуди колко му е мека косата с новия шампоан.А ние с майка ми падаме от смях
# 2 778
30 окт. 2011, 19:39 ч.
А ... ей това ме разби
А кучето , горкото , как реагира ?
Виж целия пост
В сутрештата суматоха вадя гащи и чорапи за детето и вместо на него почвам да ги обувам на ...кучето
А кучето , горкото , как реагира ?
# 2 779
30 окт. 2011, 19:44 ч.
А ... ей това ме разби
А кучето , горкото , как реагира ?
Гледа ме странно горкото, ама какво да прави. Добре че се усетих на време че можеше да се зачудя защо обувам 2 чорапа на 4 лапи
Виж целия пост
В сутрештата суматоха вадя гащи и чорапи за детето и вместо на него почвам да ги обувам на ...кучето
А кучето , горкото , как реагира ?
Гледа ме странно горкото, ама какво да прави. Добре че се усетих на време че можеше да се зачудя защо обувам 2 чорапа на 4 лапи
# 2 780
10 ноем. 2011, 00:34 ч.
КиФла ХА-ХА.... и мен ме разсмя..... на мен ми се случва да им бъркам редовно имената - на кучето и децата, или на децата да кажа зиц /седни/, вместо на кучето................цирка е пълен!
Виж целия пост
# 2 781
10 ноем. 2011, 13:42 ч.
Случката е от преди около десетина години. Аз като една новоизлюпена и грижовна съпруга решавам, че не искам милия повече да яде глупости на работа и настоявам да му слагам храна от вкъщи. Горкият не ще, срам го било, но в крайна сметка кандисва.Приготвям аз храната с цялата си лИбов, пъхвам я в торбичка и я оставям пред огледалото в коридора...
На сутринта(аз излизам 2 часа по- късно) виждам, че храната продължава да си стои там " забравена" е явно. Приготвям се за работа пред огледалото- прическа и лек грим, но през цялото време свеки (тогава живеехме при нея) прави тегели напред- назад и от стая в стая и ме изнервя.Питам я търси ли нещо, а тя ми отговаря, че си търси плетката- била я оставила на масата в кухнята в ей същата такава торбичка и ми посочва пред огледалото и добавя " Оооо ама той А... си е забравил обяда". В следващия момент прихнахме да се хилим и двете - мъжът ми тръгнал за работа с плетката на майка си....
Виж целия пост
На сутринта(аз излизам 2 часа по- късно) виждам, че храната продължава да си стои там " забравена" е явно. Приготвям се за работа пред огледалото- прическа и лек грим, но през цялото време свеки (тогава живеехме при нея) прави тегели напред- назад и от стая в стая и ме изнервя.Питам я търси ли нещо, а тя ми отговаря, че си търси плетката- била я оставила на масата в кухнята в ей същата такава торбичка и ми посочва пред огледалото и добавя " Оооо ама той А... си е забравил обяда". В следващия момент прихнахме да се хилим и двете - мъжът ми тръгнал за работа с плетката на майка си....
# 2 782
10 ноем. 2011, 13:52 ч.
От една-две години (откакто имам дете) ми се налага да вземам душ за отрицателно време. Сигурно много от вас са (били) така.
На няколко пъти ми се е случвало да се замислям дали изобщо днес съм се къпала...
Но снощи лудостта ми взе връх, когато се скарах на мъжа ми, че се е бърсал с моята кърпа (която беше мокра). Той категорично отричаше, милият! Отричаше, докато се сетих, че преди има-няма половин час взех душ. Не знаех - да се смея ли, да плача ли..
Виж целия пост
На няколко пъти ми се е случвало да се замислям дали изобщо днес съм се къпала...
Но снощи лудостта ми взе връх, когато се скарах на мъжа ми, че се е бърсал с моята кърпа (която беше мокра). Той категорично отричаше, милият! Отричаше, докато се сетих, че преди има-няма половин час взех душ. Не знаех - да се смея ли, да плача ли..
# 2 783
10 ноем. 2011, 18:00 ч.
Аз имам една приятелка, с която срам не срам ще ви кажа че си викаме Мършичке. Звъня един ден на нейния телефон, вдига ми абсолютно същия глас и аз казвам- Мършичке здрасти! МАЙКА Й ми отговаря- тя е на море и тук остана телефона... Извиних се, жената каза да се обадя след седмица. Обаждам се след десетина дни и пак абсолютно нейния глас. И казвам- Мърши? И гласа незнайно защо ми казва нещо като "да" Аз казвам - Ох, Мърши добре че се върна, знаеш ли че умрях от срам пред майка ти, нарекох те мършичка и т.н. А отсреща чувам- Ми тя Ани още не се е върнала...
Няма да се учудя и това да го прочете хахах:)
Виж целия пост
Няма да се учудя и това да го прочете хахах:)
# 2 784
10 ноем. 2011, 18:16 ч.
Като прочетох историята за течността за чистачки се сетих за едно мое изпълнение.
Преди няколко години, зимно време, ми се наложи да остана до доста късно на работа. Към 22- 22,30 ч. излизам от офиса и се запътвам към колата. Виждам, че предното стъкло е заскрежено, вън кучешки студ, а мен ме мързи да го чистя, пък ми е и студено. Тогава ми идва "блестящата идея", че в багажника имам антифриз и с целия с "акъл" решавам, че ще ми размрази стъклото, щото нали е анти-фриз все пак. Вадя аз бутилката и щедро изсипвам върху предното стъкло. Е, размрази се, ама какво мазало стана няма да ви разправям. Не питайте как съм карала до вкъщи, целият пейзаж ми беше все едно съм на три големи.
Виж целия пост
Преди няколко години, зимно време, ми се наложи да остана до доста късно на работа. Към 22- 22,30 ч. излизам от офиса и се запътвам към колата. Виждам, че предното стъкло е заскрежено, вън кучешки студ, а мен ме мързи да го чистя, пък ми е и студено. Тогава ми идва "блестящата идея", че в багажника имам антифриз и с целия с "акъл" решавам, че ще ми размрази стъклото, щото нали е анти-фриз все пак. Вадя аз бутилката и щедро изсипвам върху предното стъкло. Е, размрази се, ама какво мазало стана няма да ви разправям. Не питайте как съм карала до вкъщи, целият пейзаж ми беше все едно съм на три големи.
# 2 785
10 ноем. 2011, 18:41 ч.
Току що се опитах да намаля звука на телевизора като насочих дистанционното към монитора на компютъра.
Виж целия пост
# 2 786
10 ноем. 2011, 19:21 ч.
При мен се получава, защото телевизора и монитора са една марка и дистанционните им действат и на двете едновременно. Първия ден, в който сложихме новия монитор и насадих пред него щерката да гледа филмче, му намалих звука в опит да намаля звука на телевизора. Госпожицата реагира ядосано, а таткото предложи временно решение на проблема - сложи пред фотоклетката на монитора моя стик против изпотяване. Една година по-късно решението е същото, само стика се подменя периодично .
Виж целия пост
. 
# 2 787
11 ноем. 2011, 10:18 ч.
След много години зад волана ми се случи и това:
Трябваше да се срещна с една позната на един адрес, на една тъмна софийска уличка /бяхме си определили срещата пред входа, за да посетим наша близка, която живееше там/.
Аз бързам за срещата, а то - няма време. Аз трябва да паркирам , а то - няма места. Вали силен студен ноемврийски дъжд, а аз - нямам чадър.
Виждам свободно място пред някаква рушаща се сграда, паркирам, пускам алармата и тичам бързо към срещата. Чувам- "Бууум"! Обръщам се и на слабата светлина от самотна улична лампа виждам една кола на средата на пътя, напряко... Моята кола! Току що се спряла в отсрещно паркиралите лимузини.
Не съм пуснала ръчната и не била на скорост. А съм била паркирала и на някакво възвишение!
Хубавото беше , че я видях овреме! И че това "буум" беше силно по-скоро заради ехото на тихите софийски потайности и наскоро минали "Вси Светии", а не задари самия удар! Нямаше и драскотина.
Виж целия пост
Трябваше да се срещна с една позната на един адрес, на една тъмна софийска уличка /бяхме си определили срещата пред входа, за да посетим наша близка, която живееше там/.
Аз бързам за срещата, а то - няма време. Аз трябва да паркирам , а то - няма места. Вали силен студен ноемврийски дъжд, а аз - нямам чадър.
Виждам свободно място пред някаква рушаща се сграда, паркирам, пускам алармата и тичам бързо към срещата. Чувам- "Бууум"! Обръщам се и на слабата светлина от самотна улична лампа виждам една кола на средата на пътя, напряко... Моята кола! Току що се спряла в отсрещно паркиралите лимузини.
Не съм пуснала ръчната и не била на скорост. А съм била паркирала и на някакво възвишение!
Хубавото беше , че я видях овреме! И че това "буум" беше силно по-скоро заради ехото на тихите софийски потайности и наскоро минали "Вси Светии", а не задари самия удар! Нямаше и драскотина.
# 2 788
11 ноем. 2011, 10:28 ч.
Покрай историята с антифриза се сетих за една моя муньовщина.
Беше началото на годината и се говореше усилено за махането на старите винетки. И понеже вече аз (горда новоизлюпена шофьорка) карам колата, а не мъжа ми решавам, че аз ще ги махам. Четох за сума ти начини, а колежката ми предната сутрин ентусиазирано ми обясняваше, че вече е спец по махането. И тръгвам аз, чегъртах, чегъртах, мисля че и кока кола ползвах да я поливам.
С много зор успях почти напълно да я излича от стъклото.
Мъжът ми на другия ден беше много ядосан, защото съм била махнала гражданската отговорност.
То, откъде да знам че и това стои на стъклото. Добре, че имаше няколко дена до изтичането и и я подменихме след това.
Виж целия пост
Беше началото на годината и се говореше усилено за махането на старите винетки. И понеже вече аз (горда новоизлюпена шофьорка) карам колата, а не мъжа ми решавам, че аз ще ги махам. Четох за сума ти начини, а колежката ми предната сутрин ентусиазирано ми обясняваше, че вече е спец по махането. И тръгвам аз, чегъртах, чегъртах, мисля че и кока кола ползвах да я поливам.
С много зор успях почти напълно да я излича от стъклото.
Мъжът ми на другия ден беше много ядосан, защото съм била махнала гражданската отговорност.
То, откъде да знам че и това стои на стъклото. Добре, че имаше няколко дена до изтичането и и я подменихме след това.
# 2 789
11 ноем. 2011, 10:42 ч.
По повод паркирането на възвишение 
Спирам аз колата на един голям баир . Включвам я на скорост , дърпам ръчната и си тръгвам по пътя ... в един момент абсолютното същото Субару , същия цвят по дяволите мина на заден ход покрай мен 
ей , няма да ви казвам какво изпитах за тези няколко секунди ... а то просто съвпадение и човекът дал на заден , за да обърне / случката се развива пред сервиза на Бул инс в Бояна / ... ама направо сърцето ми се обърна ... вече виждах как колата ми изчезва надолу по улицата 
добре , че моята всъщност кротко си стоеше на мястото .
Виж целия пост
Не съм пуснала ръчната и не била на скорост. А съм била паркирала и на някакво възвишение!
Спирам аз колата на един голям баир . Включвам я на скорост , дърпам ръчната и си тръгвам по пътя ... в един момент абсолютното същото Субару , същия цвят по дяволите мина на заден ход покрай мен ей , няма да ви казвам какво изпитах за тези няколко секунди ... а то просто съвпадение и човекът дал на заден , за да обърне / случката се развива пред сервиза на Бул инс в Бояна / ... ама направо сърцето ми се обърна ... вече виждах как колата ми изчезва надолу по улицата добре , че моята всъщност кротко си стоеше на мястото . Препоръчани теми