Номинации за най-голяма муня

  • 3 580 927
  • 18 481
# 2 790
 Не знам в случая кой е мунята аз или някой друг,ама днес ме помислиха за наркоманка,която е решила да си шмръкне дозата на обществено място,в кафе в центъра на София Laughing
 Купила съм си аз една пудра за тяло,сядаме с приятелка на кафе,показвам й пудрата сипвам си малко на ръката да й се усети аромата,приближавам си носа и аз и в същия момент виждам с периферното си зрение как от съседната маса погледите са вперени в нас,две жени на средна възраст ни гледат с ужас и възмущение.
 При което на мен ми стана много неудобно,реших да стана и да им обясня че никаква дрога не шмъркам,а че си помирисвам пудрата  Joy
Виж целия пост
# 2 791
Не знам в случая кой е мунята аз или някой друг,ама днес ме помислиха за наркоманка,която е решила да си шмръкне дозата на обществено място,в кафе в центъра на София Laughing
 Купила съм си аз една пудра за тяло,сядаме с приятелка на кафе,показвам й пудрата сипвам си малко на ръката да й се усети аромата,приближавам си носа и аз и в същия момент виждам с периферното си зрение как от съседната маса погледите са вперени в нас,две жени на средна възраст ни гледат с ужас и възмущение.
 При което на мен ми стана много неудобно,реших да стана и да им обясня че никаква дрога не шмъркам,а че си помирисвам пудрата  Joy
JoyИ какво?Повярваха ли ти?
Виж целия пост
# 2 792
Чета си статии в интернет и попадам на нещо интересно, обръщам се към мъжа ми "Мило, ти си петел..." . Докато дочета останалата част, инстинктивно той се обръща към мен "А пък ти си кокошка!". Замръзнах на място. Питам го :"Защо ме обиждаш???" , а той "Как, ти ме обиди първа!", започвам да се оправдавам вече през смях, че той дори не ме е дочакал да довърша , исках да кажа, че по китайския хороскоп е Петел Simple Smile
Добре, че не е зодия "прасе", че доста по сериозни обиди щях да отнеса Simple Smile
Виж целия пост
# 2 793
Историята не е вече много в унисон със затоплящото се време, но все пак да си я разкажа - сигирна съм, че още ви държи спомена от студовете, които сковаха преди повече от месец. Знаете как беше - студ, мраз. И разбира се - сутрешното предизвикателство да си намериш колата, почистиш от снега, и треперенето дали ще запали. Няколко дни поред това ми беше най-трудното, при всяко тръгване към/от работа все се чудих дали ще успея да  й отворя вратите (нали уплътненията замръзват), дали ще излезна от паркинга и т.н. Няколко дни слизах да я чистя и подгрявам дори в обедната почивка. И една вечер, прибирайки се след дежурство, вървейки към паркинга, пак ме обзе маниката! Стигам до колата, поразчистяам снега и... ето! ключалката не дава никакви признаци, че разрешава да й вкарам ключа. Разбира се, спреят за размразаване на ключалки, който ми се моташе цяло лято в чантата, сега някак се беше изпарил от там. Огледах се около мен - огромен служебен паркинг, само студ и кучета и никаква друга възможност да се прибера вкъщи. А студено, студено ...! "Мисли, мисли" - повтарях си! И така ... застанах в удобна поза и започнах с дъха си да размразявам ключалката (да не го описвам по друг начин, че ще прозвучи грубо). Еййй, такова дишане направих ... След около 5 минути вече ми се зави свят, вадя пак ключа, пробвам и ... пак не влиза!
Позаглеждам се по-добре в него - че как ще стане! Същия ден бях с колата на половинката,
а  упорито се опитвах да я отворя с ключа на моята!  Embarassed
Виж целия пост
# 2 794
Е,ама друго си е около 40 минути да си разриваш колата от снега и накрая да установиш,че всъщност си изчистил колата на комшията Blush ooooh!
Виж целия пост
# 2 795
Е,ама друго си е около 40 минути да си разриваш колата от снега и накрая да установиш,че всъщност си изчистил колата на комшията Blush ooooh!

Еееее, не. Това не е истина  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 2 796
Е,ама друго си е около 40 минути да си разриваш колата от снега и накрая да установиш,че всъщност си изчистил колата на комшията Blush ooooh!

Еееее, не. Това не е истина  Joy Joy Joy
Истина е,истина...
За това едната кола на мъжо си седи зарита под снега и чакаме да се поразтопи от самосебе си...
Да не е пак на комшията Sick
Виж целия пост
# 2 797
Е,ама друго си е около 40 минути да си разриваш колата от снега и накрая да установиш,че всъщност си изчистил колата на комшията Blush ooooh!

Еееее, не. Това не е истина  Joy Joy Joy
Истина е - ние сме с еднакви служебни коли - еднакъв модел и цвят. Не стига, че на служебния паркинг са еднакви колите, ами и голяма част живеем в три кооперации една до друга. Правилото е да изчистиш първо номера, и след като си сигурен, че е твоята тогава започваш да чистиш. Редовно си намираме колите с вече изчистен номер Grinning
Виж целия пост
# 2 798
Абе по снеговете една приятелка, софиянка, се похвали, че само нейната кола е била идеално изчистена в края на работния ден, всички други затрупани. Да не е била някоя от вас  Joy
Виж целия пост
# 2 799
Историята не е вече много в унисон със затоплящото се време, но все пак да си я разкажа - сигирна съм, че още ви държи спомена от студовете, които сковаха преди повече от месец. Знаете как беше - студ, мраз. И разбира се - сутрешното предизвикателство да си намериш колата, почистиш от снега, и треперенето дали ще запали. Няколко дни поред това ми беше най-трудното, при всяко тръгване към/от работа все се чудих дали ще успея да  й отворя вратите (нали уплътненията замръзват), дали ще излезна от паркинга и т.н. Няколко дни слизах да я чистя и подгрявам дори в обедната почивка. И една вечер, прибирайки се след дежурство, вървейки към паркинга, пак ме обзе маниката! Стигам до колата, поразчистяам снега и... ето! ключалката не дава никакви признаци, че разрешава да й вкарам ключа. Разбира се, спреят за размразаване на ключалки, който ми се моташе цяло лято в чантата, сега някак се беше изпарил от там. Огледах се около мен - огромен служебен паркинг, само студ и кучета и никаква друга възможност да се прибера вкъщи. А студено, студено ...! "Мисли, мисли" - повтарях си! И така ... застанах в удобна поза и започнах с дъха си да размразявам ключалката (да не го описвам по друг начин, че ще прозвучи грубо). Еййй, такова дишане направих ... След около 5 минути вече ми се зави свят, вадя пак ключа, пробвам и ... пак не влиза!
Позаглеждам се по-добре в него - че как ще стане! Същия ден бях с колата на половинката,
а  упорито се опитвах да я отворя с ключа на моята!  Embarassed
Има и по-лоша развръзка плюс всичко. Аз при такова духане си залепих устната на ключалката.  Grinning

Виж целия пост
# 2 800
Цитат
Има и по-лоша развръзка плюс всичко. Аз при такова духане си залепих устната на ключалката. 

О, неееее! Не може да е истина!  Joy   Ситуацията наистина е била критична!  Joy
Виж целия пост
# 2 801
Моята най- голяма мунювщина е  септември месец ще ходим на сватба с мъжа на нашите кумове.
Принципно ситуацията е ние се прибираме от море в понеделник, в неделя е сватбата във вторник дъщеря ни ще прави 1 година. И в сряда всички без мен са болни с повръщане и ...... За нищо аз не съм готова и всичко става на бързи обороти. И баща ми започва да пита ние с какво ще ходим на сватбата и аз казвам с нашата кола. И той решава, че ще даде неговата, че била по добре. Взехме я всичко мина по мед и масло. Вечерта като прибрахме малката я спряхме пред тях никакви проблеми. Сутринта ставам аз и гледам дрехите на милото на холовата и му казва че ги пускам в пералнята без да гледам в джобовете простирам. Пускам още 1-2 перални и какво да видя документите на баща ми на колата. Застраховка, гражданска отговорност талон на колата всичко  добре изпрано няколко пъти. Добре, че талона беше ламиниран, че  иначе щяха да ме убият. 
Виж целия пост
# 2 802
Преди много, много години, когато джиесем-ите бяха все още мит... Омъжих се и разбира се отидох да живея при мъжа ми в центъра. Един ден решавам да отида на гости в майка ми, които живеят в най-крайния квартал на града. Използвам аз забежката да се видя с приятелката ми от същия блок, но на по-горен етаж. Едва се свързвам с нея, чрез перипетиите от дуплекси, при което и казвам. "Ела ми на гости, в къщи съм". Чакам аз половин час, не идва. Звъни телефона, вдигам аз и тя ми казва "Хванах такси, у вас съм, а ти къде си?" , усещам се , какви ги е свършила и само и казвам "Чакай ме, идвам", хващам такси и отивам в центъра, влизам и гледам, че пак я няма. Тя съответно чува "Чакам те, идвай" и хукнала към комплекса... Е , такова разминаване цял живот ще го помня, от тогава се виждаме по кафенета, за по сигурно Simple Smile
Виж целия пост
# 2 803
Преди години...Имах черно, дълго палто с колан отзад. Прибирам се от работа, слагам го на закачалка, свалям сивия панталон от деня и решавам да го метна отзад на колана, за да си го облека пак на другия ден. Но...сутринта обличам друг панталон. И палтото, естествено. Отивам на работа, свалям палтото, мятам го на бюрото...и..:"Какво прави панталонът ми тук?" После почвам да се хиля, щото си  представих как съм вървяла - черно палто и светло сив шлейф за разкош  Mr. Green А една колежка се ядоса на хората, че ме били видяли по пътя и никой не ми е казал. На колко ли народ съм оправила настроението  Joy 
Виж целия пост
# 2 804
Преди години...Имах черно, дълго палто с колан отзад. Прибирам се от работа, слагам го на закачалка, свалям сивия панталон от деня и решавам да го метна отзад на колана, за да си го облека пак на другия ден. Но...сутринта обличам друг панталон. И палтото, естествено. Отивам на работа, свалям палтото, мятам го на бюрото...и..:"Какво прави панталонът ми тук?" После почвам да се хиля, щото си  представих как съм вървяла - черно палто и светло сив шлейф за разкош  Mr. Green А една колежка се ядоса на хората, че ме били видяли по пътя и никой не ми е казал. На колко ли народ съм оправила настроението  Joy 

А колко ли народ е решил, че така е модерно и е решил да последва примера ти. Направо си основала нов "фешън тренд"  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия