Номинации за най-голяма муня

"Компресия" е сгъстяване, свиване, натиск. Това с компресията е стар номер, навремето работех в ресторант и сме пращали нови колеги бързо да вземат нова компресия за грила от съседния ресторант.

Зилозавър, от последната случка нищо не разбрах! Загубих смисъла от тук нататък:

Зилозавър: "Бях забравила какъв кеф е."
Младежът: "Кое?"
З.: "Да се изпикаеш под душа."

мая06, споко, гледам че са ти отговорли вече. А аз въпреки че знаех, така се блещих от сериозноста на колегата, та дори си помислих, че може пък и да може шефа да сложи сгъстен въздух...

Алексче, може номера да е още по-стар от случката, при нас действието се разви 2005г

Важното е, че се връзват. 

Алексче, мерси! Сега вече и аз разбрах!

Много обичам да се изтипосвам самичка с блондински изпълнения 
Преди две седмици бързам да предам едни отчети, обаче за да ги дооправя, си ги пращам на пощата. Отивам в счетоводната къща, тегля екселския файл от пощата, обаче не мога да го отворя. Правих нов файл сума ти време, че бяха цифри... Прикрепям си го към мейл и си го препращам доволна, че ще си го изтегля на работа и ще си го имам на лаптопа.
На другия ден го тегля, запазвам си го и пак не мога да го отворя. Вече тотално съм се сгърчила и почвам да правя отчаяни опити, но нищо не се получава. Пиша на приятеля ми (софтуерен инженер). Пращам му файла и получавам отговор "Ти шегуваш ли се?" Бе как бе, толкова съм сериозна!!! Кара ме да погледна пак името на файла... Какво се оказва - разширението е .xls___ (трябвало е просто да изтрия тиренцата и да си го отворя, ама откъде акъл...) Много са се смяли с колегите му, а аз се срамувах доста време.
И прясна случка. Шефът идва и ме кара да му дам молба за отпуска. Какво правя? Взимам молба, попълвам му я, питам го за какво иска ден отпуска, той ми се обяснява като ученичка... накрая му казвам да се подпише на служител и аз се разписвам на Одобрил. Изведнъж се усещам, но се правя, че нищо не е станало. Отива той в другата стая и чувам "Това момиче ще ме уволни един ден... давам обяснения, кара ми се, подписва ми молбата..." Да не споменавам колко пъти по навик се разписвам вместо него, но не му прави вече впечатление.

Точно.

Така разказано не е от най-смешните истории, но ако имаше как някой да ме снима отстрани, сигурно щеше да се получи забавно, нещо от типа на скрита камера. Не знам ме беше прихванало този ден, но бях доста отнесена. 
Излизам аз един следобед по задачи, а времето беше едно такова облачно и изглеждаше, че ще вали и аз предвидливо си взимам палтенце и мятам в чантата един сгъваем чадър. Както вървя, посягам да си взема нещо от чантата и шок - тя разкопчана. Усещам се аз, че последния път като си вадих портмонето явно съм забравила да я закопчая. А тя чантата е една голяма, от този тип, при който горната част с ципа се прегъва върху другата част, т.е. и закопчана и разкопчана все по един и същи начин си изглежда и хич и не съм се усетила. И като се почна едно трескаво ровене да не е изпаднало нещо, защото аз едно 10-15 минути съм си ходила така. Привидно всичко си е там и изведнъж ме осенява мисълта "А къде ми е шапката?", защото при дъждовно време имам навика да си нося по някоя шапка с козирка в чантата и ако не вали силно си карам само с шапка и без чадър. Седях и се чудих няколко минути да се връщам ли назад да я търся тази шапка, дали въобще ще я намеря и ми стана едно криво, защото доста си я харесвам. Обаче се прокрадна едно леко съмнение - "Абе, аз взех ли я все пак тази шапка или не?". В крайна сметка срам, не срам, звъннах вкъщи, за да питам колко шапки има на закачалката и се оказа, че си е там. Явно само съм мислела да я взема, но съм забравила, а после съм мислела, че съм я взела. Ама не посмях да кажа на майка ми защо я питам за шапките, че ще има да ми се кара как може да съм толкова завеяна и да ходя с разкопчана чанта.
Обикалях насам-натам, поваля ме малко дъжда, но бързо спря, че даже и слънце изгря и на мен започна да ми става топло. А аз междувременно бях си купила две саксийки с цветя и изведнъж се оказах с мокър чадър в едната ръка, плик с цветя в другата, чантата през рамо, облечена с палто, даже и с шал и накрая един вечно заплитащи се където не трябва слушалки на телефона за разкош. Все по отчаяно исках да го махна това палто (тъничко, ама все пак си е палто), защото вече си умирах от жега. И се почна едно дърпане на ръкави изпод презрамката на чантата, прехвърляне на пликче и чадър от едната в другата ръка и оправяне на кабела на слушалките. Не беше много лесно, защото и палтенцето е едно вталено и обличането и събличането му си е малко трудно и без да са ми заети ръцете с разни неща. Накрая доволно го сгъвам и го мятам на ръка и установявам, че нещо не е както трябва – сутиена ми е разкопчан.  Той беше от тези само с една кукичка и явно при целите тези маневри е успял някакси да се разкопчае. С всичките тези неща по ръцете няма как да го закопчая, пък и бях на доста оживено място и сигурно щяха да ме гледат много странно, ако тръгна да си бърникам под блузата. За момент се замислих дали да не се вмъкна в пробната на някой магазин, за да го оправя, но реших, че все някакси ще изтрая така до вкъщи и си продължих така (20 мин. ходене). Прибрах си се успешно, обаче докато вървях към вкъщи на всеки 2 минути си поглеждах надолу към гърдите дали всичко е наред и гледах ръцете да си ги държа колкото мога по-долепени до тялото, да не вземе да се размести нещо.  Кой знае колко смешна картинка съм била отстрани. После като се замислих малко - добре че си нося чантата с презрамка, преметната между гърдите, явно това го е удържало да си остане на мястото.

.
Ще се съобразя с чувството за хумор на следващата потребителка и ще ида да попрочета в темата за хумора на кой какво му е смешно,та да знам за следващия път.Тц,тц,не ме е сТрам да пиша скучни истории!

Момичета, темата стана скучна..Нищо персонално, но аз не виждам нищо смешно в това,че някой си забравил шапката в къщи или ,че му се е разкопчал сутиена! Явно чувството ми за хумор е излетяло някъде или не разбирам хумора ви!

То и пикаенето под душа не е много смешно, но простотията да се похвалиш във форума си заслужава да се посмеем.
За курсовата работа няма да споменавам пак.
Като цяло темата е за муните и аз я разбирам точно така - сами се излагат тук какви са ги свършили.

Историята не е моя, но се сетих вчера, а нямах време да пиша.
Имах една колежка - голям шемет, слабичка и дребничка. Беше изключително усмихнат човек и всяко нещо го приемаше откъм веселата страна. Един ден я заварвам как се кикоти сама в кухнята, питам я какво се е случило. Изчаквам 5 минути, докато се успокои и тя разказва следното: ходила да носи кафе в кабинета на шефа. Обаче на таблата много чаши и тя няма свободна ръка да отвори. Пробвала да почука с крак, но не се получило. Решила да отвори с лакът, но дръжката масивна, не се помества. Натискала, натискала, накрая ръката й хлътнала между дръжката и вратата и се закачил потникът заедно със сутиенът. Пробва да се измъкне, не може. През това време държи таблата упорито в наведена поза, все едно подслушва. Минал един от гостите от срещата, който през това време бил в тоалетната и я попитал какво прави. Колежката вече ядосана, му се тросва "Кафе нося, какво правя според теб?" Откачили я от дръжката, после много време я бъзикаха 

  Ей това последното ме разсмя искрено. Аз си представям стойката й и още повече ме досмешава. 

Голям фен съм ти, Shirley-Ann   
И с още по-голям кеф чета историите ти. Голям шемет си и разказваш чудесно  Отдавна не ми е било толкова забавно