Номинации за най-голяма муня

Мерси, мерси 
Последно за днес, че имам и работа: ще имаме посещение на високо равнище. Предупредени сме да сме спретнати, да сме с костюми и да не се мотаем много из коридорите. Тогава в една стая бях с още една колежка. Вратата затворена, ние си работим. По едно време тя каза, че е схваната и аз викам "Ивче, има едни много хубави упражнения, още от балета едно време ги знам" Описвам какво трябва да се прави, ама тя не разбира много. И с целия си акъл ще демонстрирам. Запретвам леко полата да имам разкрач и заставам на 4 крака, за да покажа как да направи гръб на котка. Тя е зад мен и се кикоти. По едно време се отваря вратата, аз се обръщам както съм в поза "котка" и зад нас - единият от гостите с една от мениджърките. И двамата с безизразни лица, все едно нищо не са видели. Казаха само "Hello" и затвориха вратата. После ме извикаха да ми се скарат  А гостът вечерта преди да си тръгна, ме засече на стълбите, посочи ме и ме пита "Гимнастика ли правихте? Много хубаво!" 

  Наистина се спри, беее...Шъ загина вече от смях 

Shirley-Ann,  !!!

Shirley-Ann, още, още 

Хахахах, Шърли, уби ма!

И аз да разкажа един случай от работата. Един ден една колежка ме пита за едно примерно писмо за разрешаване на конкретен проблем. И аз й написах писмото, но понеже сме шегобийци в офиса, бях променила обръщенията "Dear stupid cow" и With best regards, the most bored worker ...

И го пращам на колежката, а тя мунята, без да го прочете го пратила на клиента. Познайте какво стана - оказа се, че е жена.. После шефа няма да ви казвам къде ни завря. Но пък всички много се смяхме.

И аз да се натопя, не знам до колко ще ви е смешно.
До скоро бяхме с един лаптоп, и аз съм си свикнала така. Обаче от няколко дни си имам мой собствен, и кеф та кеф. Реших, щом мъжът ми излезе, ще вляза в скайповете и ще си пращам снимки от неговия на моя компютър/скайп.
Това хубаво. Настъпи часа да свърша тази работа и отивам на стария лаптоп, влизам в скайпа му, и почвам да правя архиви. Изпращам аз един архив към моя скайп, обаче си седя и се чудя, защо белкем никой не го приема  . Дори си се ядосвам. По едно време се усетих, че трябва да стана, направя две крачки и сама да си го приема от другия компютър. Готово.
Отивам аз пак там, ще пращам друг архив. Този път осъзнавам на време, че трябва да стана и сама да си го приема. Отивам на новия компютър, и гледам имам ново събитие в скайп - моя ми бил писал. Мисля си на акъла, мале колко е мил, туко що излезе, а си е включил скайп на телефона да ми пише нещо. Правя си мигновени преценки как ми е писал колко много му липсвам вече. Е познайте какво ми беше писал. Нищо. Това беше другият архив, който туко що си бях само изпратила 
Седях си на стола и си смеех от сърце. Няма толкова прост човек. 

 

Чакам аз пред вратата на шефовете да им свърши оперативката, за да получа важен подпис. През това време пристига шефка на друг клон , пали цигара, разменяме две-три думи по женски , хвърля цигарата в кошчето и влиза в засед. зала. Както си стоя усещам дим,,поглеждам от кошчето кълбо огън, хуквам на бегом до тоалетната , оглеждам се кофа няма и пълня в паниката шепи с вода. Стигам до кошчето и изсипвам останалата вода , но през това време оперативката свърши и започнаха да наизлизат босовете и ме виждат аз да ръкомахам над кошчето/изцееждам капките от шепите си/ , започвам аз да заеквам и да се оправдавам и чувам реплика "И да се погрижите за отоплението в сградата, хората кошчетата са започнали да палят от студ" ...

Отивам да хвърлям боклука,вземам чувала в едната ръка,а под мишница слагам една празна бутилка от 1.5л.бира(която също е за боклука).В другата ръка си вземам протмонето,защото смятам и да напазарувам след това.Доволно влизам в магазина взимам каквото ми трябва,отивам на касата,изваждам продуктите,касиерката маркира.След последният артикол.
аз-колко ви дължа
тя-ами ако ми дадете и бирата да я маркирам ще ви кажа.
Срам докато обясня,че е празна и съм влязла с нея от вън,а не съм я гаврътнала в магазина.

О-о-о, по повод боклука се сетих за муньовщина на свекърва ми, която не съм споделяла в темата - голям пропуск  
Зълва ми уж заредила ваучер на телефона на племенницата и го изхвърлила в кофата за боклук. А свекърва ми съответно изхвърлила боклука минута по-късно. Да, ама се оказало, че ваучерът не е зареден, както трябва, а пък той вече изхвърлен. Зълвата рекла: "Голяма работа, ще купим друг", ама свекърва ми се закахърила за изхвърлените 15 лв. и решила тайно да ходи да го дири. Отива до контейнера, където е изхвърлила боклука, обаче той полупразен - нейната торба на дъното, а контейнерът дълбок. Обикаляла, обикаляла, опитала се да се покатери даже, ама нъцки - неуспешно. По едно време се задал един клошар, в който тя видяла своята надежда. В радостта си, че вижда помощ, се провикнала: "Колегаааа, моля те, ела да помогнеш. Ей-тази чанта на дъното ми трябва".   Помогнал човекът, де и свекърва ми радостно се прибрала с ваучера в ръце. Аз много се смях на историята (пък и свекърва ми я разказва страхотно), ама зълва ми здраво я насмела  

ООООООООО за 15 лв и аз се мятам У казана 

По повод на кофата с вода се сетих за една изцепка от старата ми работа. Там бяхме в една къща на 4 етажа, около 40 човека и един ден научавам, че на другият ден няма да има вода и си викам - трябва да организирам колегите, да си напълним вода, че на другият ден без вода с ходенето до тоалетна ще се вмиришем толкова народ. Да, ама се заблеспвам през деня и забравям, при което става 17 часа и аз се сещам. И хуквам по етажите да търся съмишленици в инициативата да пълним вода, а то останал само един колега и аз го хващам с идеята да изпразним кошчетата и да ги напълним, щото нямаме други съдове. Почна момчето, а аз си викам- Нека пълни, нали е мъж, а аз ще поседна малко да си початя в к-юто с гаджето и ще ръководя операцията. Напълни момчето всички кофи и аз се провиквам от компа: Напълни и купите в кухнята, за да има утре с какво да си направим кафе. Отиде момечто и почва да ми носи една след други купите и да ме пита, а това да го пълня ли. Аз през това време залисана в разговора в чата му викам - Пълни там, пълни всичко. Свърши той работата и си тръгваме щастливи. На другият ден пристигам в офиса и колегите супер благодарни, разбира се, че съм се сетила за водата, но една колежка ме гледа странно и вика: "А ти цветя ли очакваш да ти донесем?". Аз: "Ама защо?" Тя: "Ами защо сте напълнили всички вазички с вода?" Аз поглеждам неудоумяващо колегата и той вика, ами аз нали ти носих съдовете и ти ми казваше какво да пълня. Ама кой да ти гледа какво ми е носил - аз нали си чатих по това време, пък и на кого може да му хрумне да пълни вазичките с вода.

Сетих се и аз да изтипосам една много сладка леля, с която бяхме на море заедно преди години.
Ходила да пазарува по ранни доби закуска за внуците и се прибира към хотела, обаче торбата била скъсана и една палка шпек салам изпаднала. Липсата е установена чак в хотелксата стая и лелята хуква през глава на улицата за да си търси салама.
Излиза и съзира в далечината един чичка на колело, защипал шпека отзад на велосипеда (нали има нещо като багажник) и тя хуква да бяха подире му. Понеже било адски тихо, около 7ч в курортен комплекс картинката била доста смешна. Тича лелята след велосипедиста и крещи: " Господиинее, салама е мой!" ... Той обаче хуква да кара бързо, за да си спаси находката, и така докато го стигне, всички минувачи се били попикали от смях.

  уф, щях да кажа изкарах си салама през носа, но си изкарах айрана през носа. Представям си какъв смях.
Между другото и на мен ми се е случвало да намирам салам на улицата, ама защото съм муня и не си гледам в краката, щях да се претрепам, спъвайки се в палка шпеков.