Номинации за най-голяма муня

Пак заповядай.

Това ме подсети за моя случка. Детето като проходи много обичаше да метка разни неща в кофата за боклук, нали ни копира. Изчезнаха доста неща, чиято липса само с това си обяснявахме. Та един ден на работа откривам, че ми няма портмонето и съм без 2 лева, и звъня на мъжа ми- Липсва ми портмонето, май го забравих в коридора на излизане ( работя от обяд до късно вечер). Той провери и казва- няма го, да не го е изхвърлила София в кофата. Провери той в кухнята, кофата се оказа празна, и затворихме. Намерих си аз портмонето на дъното на чантата, но работата ме завъртя и забравих да му звънна. Той решил да пита майка ми в кой контейнер е изхвърлила боклука, но тя по градинките с детето не си чува телефона. Имаме 2 кофи, на двата края на блока, преровил и двете, в 5 следобяд, на главна улица  . Звъни ми и с гробовен глас- Милена, няма ти го портмонето, сега какво те чака с документи и карти не ми се мисли. А аз не смея да кажа, че го намерих и вече хапнах дори  

Момичета, искрено се забавлявах с разказите ви последните дни, благодаря ви за доброто настроение. Не бях влизала в темата отдавна
По повод недоволството от използване на служебното положение и нарушенията - някои, които имат възможност го правят, но не значи, че всички са такива... Това не бива да ви натъжава или да губите доверие в някоя брънка от системата - във всяко стадо си има мърша. Слушала съм разговори за издънки или умишлено поведение между лекари, инженери, архитекти, прависти и в началото доста съм се замисляла "леле, ако всички бяха такива - жална ни майка" .... Но се оказва, че има и съвестни служители и управляващи, не трябва да губим надежда
Четете и се забавлявайте, бъдете с добро настроение   

ееее, стига де! То всичко написано в темата са идиотщини, въпроса е човек да може да се забавлява и в такива моменти! Какво беше онова за лимона и лимонадата?...


Забавлявайте се и се радвайте 

Точно това. 

Аз не съм човек, сделка?

Сделка, ама си го напиши в никнейма, за да знаем ние човеците другия път като те засечем по темите като към какво да се обръщаме към теб.

Ми тъй де, щом съдиш другите по никнейма направи и своя подобаващо!

  ахам

Нещо не схващам. Защо продължаваш да пишеш тук, щом не ти е забавно?
Може би не трябва да се тормозиш с такива неща? Иди в тема, в която ти е приятно.

Ама сега ще ти се обяснявам ли? 
Обещавам да чета, без да пиша. 

Мне бе, питам.

Мисля, че стига толкова - всички показахте желанието си за последен пост. Все някога единият се оказва по-умен.

Така се изложих оня ден.
Малко предистория. Почти цяла зима климатика в спалнята беше счупен и преди месец го оправиха.
Отивам оня ден до магазина и гледам разпъната стълба, оправят им климатика.
Аз като говоря си викам по принцип, и от вратата почвам продавачката.
- ооо, много бързо са ви дошли майсторите, аз цяла зима ги чаках, и сега, на лято, ремонтираха нашия. Голямо чакане, голямо нещо.
И продължавам да си ги обсъждам и благославям. Излизаме вече с дребосъка и единия техник ми вика добър ден.
Потънах в земята, бяха същите, които идваха вкъщи.


Не се карайте, не мога да публикувам от вас.

Помните ли предните почивни дни - онези 4-те? За вас те може да са дните, в които направихте пролетното почистване или дните в които ходихте до Х, но за мен ден втори от почивката бе: "Денят в който разбрах!" И така, след като се претръшках че съм хипер изморена и изнервена бях изрита... т.е. изпратена   на гости на приятелка в предбалканската и вила. Сутринта пълна с енергия си мисля де ще се разхождаме по шубраци и полянки, как ще дишаме с пълни гърди от дъха на планината, когато още на закуска приятелката ми обяви, че трябва да помогне в градината на родителите си /гледат най-вкусните зеленчуци на света/. Предложих помощта си и пренасочих енергията си във фантазии, как пикирам доматени стръкове, как бърша морно чело с кална ръка и мирише на разорана земя, но приятелката си ме познава и в прав текст си ми каза, че нямам опит и ще нанеса повече вреда тъпчейки наоколо, отколкото помощ   и да си почивам. Нооо мен не ме свърта и в 13 часа след лек обяд вързах риза на кръста си и реших да се разходя малко навън от селото /вилата е към края му/. Тръгнах по уличките, които като малки капиляри ставаха все по-тесни, неасфалтирани и затрупани с боклуци. Тук таме ме лавна куче, разлетяха се кокошки пуснати по улицата докато в един момент след ограда изплетена от клони се простря зелена шир. Вдишах свободата и поеха нататък. От едната страна прясно зелени шубраци, от другата зелена ливада - красота. Какво си мислите - идилия? Тц, вървя и се оглеждам. Никаква идилия нямаше - сетих се за всички книги на Стивън Кинг, които съм чела, за всички ужаси и сама взех да си се чудя на акъла де съм тръгнала сама. И таман да се върна, когато шубраците зашумулиха, заклатиха се на 3 крачки от мен и единствената причина да не хукна по баира бе, че си знам, че бягането не ми е сила, но виж във викането съм шампионка.   Мечка? Ядосано куче? Луд изнасилвач? Какво имаше там? Пошумоляха малко храсите и от там излезе една коза - една такава черно и бяло, с рога извити назад, с жълти очи - седи и ме гледа. Аха да се успокоя, когато козата по незнайни причини тръгна дружески към мен - прави 2 крачки и ме гледа с жълтите си очи, върти си главата и пак пристъпя! Стивън Кинг няма книги за кози, но аз там на калната пътечка поне 3 сюжета за невероятни книги на ужасите измислих и всичките имаха кози в тях. Та настъпва козата, а аз отстъпвам в калта, тя настъпва а аз се опитвам да я заобиколя докато си сменихме местата. Тръгнах настрани като рак към селото, а козата напира към мен и издава едни звуци, дето нямаха нищо общо с "Мееее"!   Пак ви казвам, ако ме биваше в бягането щях да търтя, ама пусто като съм бавна ще ме настигне и блъсне в гръб си мисля. Опитах да я прогоня с ръце и думи, но тя явно прие размахването на крайници като подканящи знаци и се приближи повече. Стори ми се че влязох в селото след век, век и половина. Но дори и по улицата козата продължаваше да ме следва и да опитва да скъси дистанцията. Вървя странишком, препъвам се, озъртам се като луда, а козицата тропка с копитца след мен. Стигнах до вилата, промъкнах се в двора през леко отворената врата и когато я хлопнах зад себе си почувствах облекчение. Разказвам на приятелката си как ме е гонила коза и тя падна от смях, будалка ме и ми пуска бъзици. Излезе да погледне на протката, връща се и вика "Верно те чака твоята коза отвън! Дорис, за сестрица те е взела  !" От къщата повече не излязох, но час през час някой проверяваше, а козата си стои някъде по улицата и като се отвори вратичката вдига глава и се вглежда, а ако аз се покажа тръгва към мене.   На сутринта козата я нямаше. И слава богу, защото през нощта си представях как бяга след колата към дома ми  
Та така дами ме гони коза! Позна че сме от една порода или бе любов от пръв поглед не разбрах  
Та ден втори бе денят, в който разбрах, че с козите са си опасни животни с подозрително жълти очи  

the Дорис,