Номинации за най-голяма муня

По повод на ваучъра в боклука - моята свекърва изтръскала покривката от масата в кофата за боклук и скорострелно я изсипала в контейнера. След десет минути влязъл мъжа ми, за да си вземе халката, която оставил на масата докато си чопли нещо из двора. Последваха паника, ужас, истерия и ровене в боклука, намерила я лесно, ама си е била забавна гледка  А, забравих да спомена, че действието се развива двайсетина дни след сватбата

Ужас  Добре че са я намерили но си представям каква гледка са били.

Аз пък редовно разменям флаконите с дезодорант за крака и лак за коса.Как пък не ги научих!

Бих искала да зърна прическата ти.

Сигурно и вие имате навика (сигурна съм, че не съм единствената!) да облизвате капачето на киселото мляко... Онзи ден си отворих нов крем за лице. Спрях си езика на милиметри от предпазното фолио...

Колежката, дето беше заклещена на вратата си купи кола една седмица след като взе книжка. Голяма паника, голямо нещо - идваше на работа в 7, за да намира място за паркиране...
Та, почва тя да посвиква с колата. Верно я гаси на всяко кръстовище, дори вече кара на аварийни, за да я видят отдалеч, че е млад шофьор. Една вечер окъснява след работа, прибира се по тъмно. Нейният разказ: "Карам си аз колата и ми бибиткат. Решавам, че е някой познат, ама не виждам добре и не обръщам внимание. Абе, нещо със зрението ми не е наред и се кьоравя, даже карам бавно, пак ми свиркат, един ми прави знак, че съм луда и сочи нещо. Леле, свило ми се сърцето, ама карам и не спирам. На един светофар от съседната кола едно момиче ми прави знак да си сваля прозореца и чувам как ми казва "ФАРОВЕТЕЕЕ!" и направо обезумявам, че някой ми ги е откраднал. Отбивам настрани, ама нищо не се вижда и почвам да си светя с телефона. Фаровете са на място. Е що не работят???" Стояла и се чудила, звъняла на приятеля си, човекът изтръпнал като я чул докъде е стигнала без да си пусне фаровете. Да кажеш, че е руса, а не е... 
И да изтипосам себе си. В офиса си поръчвахме храна и хапвахме в кухнята, за да не губим време да се мотаем по заведения. Та, един ден си поръчах, обаче така и не го изядох и съм го прибрала в шкафа до бюрото. Тогава имаше някаква поредица от почивни дни, а навън жега. Отиваме на работа първия работен ден и чистачката мърмори как смърди от някъде. В нашата стая най-много. Отварям шкафа и се сещам какви съм ги натворила. Няколко дена проветрявахме, докато се отмирише.
Седмица по-късно си играя с едно анти-стрес топче. Мятам си го из ръцете, подхвърлям го във въздуха. На майтап го хвърлям към колежката на съседното бюро и нещо пада. И пак смрад. АМА СМРАД! Тя хвърли всичко, запуши си носа, аз не мога да осъзная какво става. Оказа се, че съм уцелила великденското яйце, което е стояло няколко месеца на бюрото й... Та, нашата стая беше станала Миризливата стая 

Оооо, и аз най-редовно си карам без фарове вечер. Зимата, когато е задължително да се шофира с фарове си ги пускам стриктно през деня, но вечер изобщо не се сещам. Една вечер колегата карал срещу мен, видял, че карам без пуснати фарове, обърнал да ме настига и ми звъни по телефона.  А аз телефона ми в чантата на задната седалка и си казвам "Е, сега точно няма да се обръщам и да ровя. После ще видя кой и за какво ме търси". Той ме загубил по пътя някъде и пак звъни. През това време почти всяка втора кола ми пресвяткаше с фаровете, но аз - тц, никаква реакция. Спирам си до нас, вадя си телефона и звъня да видя кой толкова спешно ми звъня. Колегата ми обяснява, как се притеснил, дали всичко с колата ми е наред. Чак тогава стоплих, че съм си се прибрала без фарове. Но  по улиците, по които минавам е осветено и не ми е направило впечатление, че карам без фарове. Мъжа ми не спира да се чуди, как не ми прави впечатление,че не ми свети таблото  Е, не ми прави  /за протокола - изрусена съм, явно перхидрола не прощава наистина  /

  Цвилих от смях!

Надявам се да не ми се сърди, ако ме чете колежката  Ама просто е извор на бисери и случки.
Много обича да ходи по магазините. Събота и неделя е задължително. Аз хич не съм почитателка на магазините, ама като нямам какво да правя, излизам с нея, после пием кафе и се мотаем. Идва тя да ме вземе от нас, сядаме в едно кафене, тя бърка да плаща сметката и търси портмоне. Да вметна, че винаги носеше ОГРООООМНИ чанти. Тя рови и сипва върху стъклената маса. По едно време нещо силно издрънча, цялото заведение се обърна - колежката смутено се усмихва и прибира огромен гаечен ключ. То малко като от вицовете, ама приятелят й поръчал да му вземе от колата гаечния ключ вечерта като се качва, тя го сложила съвестно в чантата и така си ходи втори ден. Не може да си намери портмонето, аз черпя и обещавам да спонсорирам тура из магазините. Ставаме и след нас тича сервитьорката с портмонето й. Тя го извадила и го сложила на съседния стол по непонятна за никого причина.
Пресичаме улицата, аз й говоря нещо, чувам я как се смее отзад и ме вика по име. Вече съм почти пресякла, тя стои на едно място по средата. Защо? Защото си заклещила токчето в паветата и се усмихва на шофьорите, които й свиркат и не могат да тръгнат... После вика Аз мислих да се събуя и да тръгна, ама са ми нови обувките...

Много е опасно да се забравят да се включват фарове пред нощта. Често стават катастрофи,поради тази причина. Случвало се е да спираме и един мъж на магистралата не си беше включил фаровете,а изпреварва.

Решавам аз да запозная себе си и милото с изкушенията на азиатската кухня. Виждам удобен повод за това в един ваучер за суши. От чакане на края да му изпуснем срока, но все пак се вместихме в периода и ето ни кацнали в заведението и очакващи да ни докарат това кулинарно чудо. Сравнително бързо го сервираха. Награбвам клечките, поглеждам към чинийката и виждам една "картофена" розичка. Изкоментирах на глас на кой ли му е дошло на акъла да оцвети картофеното пюре в зелено и юнашката загребвам половината от него. В момента, в който го лапнах, и се просълзих, а милото само ми гледаше сеира отстрани и дълбокомислен отсече: Ама това не е картофено пюре, а уосаби!... Е, късно беше, чадо. Родата вече се беше строила пред мен и ми се смееше на муновщината.

  Мунята съм аз. Тази сутрин на път за работа минавам през един магазин да си взема вода. Отивам на касата и подавам портмонето на продавачката с думите 'ето това' и пакетче дъвки. И не ми стига това ами отварям бутилката с мисълта, че ще плащам  Изтрещяла работа! 

Просълзих се от смях на това като си го представих!

Заради това име се задавих с водата и излезе през носа ми... скоро не бях хълцала като магаре

Днешната ми случка. Имах луд ден, страшна жега, куп задачи и сто пъти ми се наложи да се върна вкъщи. След поредното връщане взимам душ, блажено се изтягам на дивана, поглеждам часовника - след 20 минути трябва да взема детето от детската градина. Ставам, обувам сандали, мятам чантата на рамо, слагам слънчевите очила, взимам ключове от колата, поглеждам в огледало - нещо не е наред с отражението....липсват панталони  .