Номинации за най-голяма муня

За любимия иде реч. 

Споко де, поне знаеш, че си в правилната тема    .

Абонирана съм за тая тема ... отърване от мен няма  .

Почти същия състав както от историята за крилцата и бутчетата, но са две девойки, а на техния гръб лежи изхранването на 5ма гладни тийнове. Тийновете са на по 20 години, ама за целите на разказа са тийнове. Прегладнели.
След като 2 дена са били залъгвани с най-прекрасните сандвичи на света (е, шапка им свалям, на сандвичите са факири  ) девойките решават, че е време да докажат силата на своя пол в кухнята. С какво - реване. Щото било най-лесно.
Намират рецепта и продукти ... донякъде. В рецептата пишело 1 бакпулвер, нашите муни решават, че ще заместват със сода.
Нали обаче знаете, че са муни. Верни на това свое качество, а и учейки в икономически университет, решили, че 1 пакет бакпулвер = 1 пакет сода. Затова смело и БЕЗОТГОВОРНО (най-вече) наблъскали бъдещото реване със сода. Тръгнали обаче да пекат.
Сещате се, че това нещо е взело да шупти, да прелива и въобще е била прекрасна ситуация. Затова нашите дами решават, че ще прилагат следното упражнение: с лъжичка прихващат от вече разтеклата се смес и връщат обратно. Това докато фурната пече. И така - 20 минути преливат "от пусто в празно" дето викат старите хора. Само дето при тях е "от преляло в преливащо"  .

В един определен момент прегладнелите тийнове усещат, че им мирише на вкусно (защото освен 1 пакет сода, момите са наблъскали и 6 ванилии, уж да станело по-сладко. Откъде да знаят, че тя ванилията горчи...) и нахлуват в кухнята. Където заварват горната гледка. 

Тогава единият тийн дълбокомислено отбелязал :
"Я! Раховеца работи!" 

...
Когато ми разказваха историята аз в този момент вече не можех да слушам. Не знам и съдбата на реването. Знам, че са яли. Какво - историята мълчи. Може би накрая тийновете от глад са изгребали суровия "соден" сладкиш  . Поне не са имали киселини!

П.П. Моля ви, сложете ми бан за тая тема.

 
Когато прохождах в готвенето и се опитвах да впечатля ММ с кулинарните ми способности ( 15-16 годишна пикла ), все му пържех шунка.  Кой къде, аз шунка пържа. По едно време нашия спря да ми я иска, а аз толкова се чудя защо? Ами защото дойде момента в който и на мен ми се  от това пре-изискано ястие.
Дойде времето, когато ММ поиска кекс с ванилия. Аз също сложих 6 ванилии. Колкото повече, толкова по-добре мислех аз. Никой не ме е учил, че горчи.
Един виден ден, обаче му се приядоха pancakes. И аз решена, че ще задоволя апетита на любимИЯ, захващам ръкави. Обаче в действителност от мързел да бъркам ( защото порцията - огромна, като за минимум 5ма тийнейджъри ), стигнах до заключението, че по-добре миксера да бърка за мен.
Тук дойде проблема. В рецептата пишеше 6 ч.л. сода, а аз като броя, бързо забравям до къде съм стигнала. 4? Айде още две... 3 ли сложих? Добре, още три...
Има ли нужда да казвам, че това беше най-отвратителната палачинка, която някога съм яла? Добре, че винаги правя за проба, и не продължих. Добавях кисели млека, това-онова, докато реших, че содата ще се неутрализира, до степен в която ще мога да използвам сместа за направата на един кекс. Не бях абсолютно права. Стана най-огромния кекс, който фурната можеше да побере, наду се невероятно ( иска ли питане защо? ), но на вкус...  не беше много добре. Нагарчаше доволно. И се изяде за няма и 12 часа. 

Тук държа да кажа, че от тогава мина доста време, и сега прекарвам в кухнята огромна част от деня си. Обичам да готвя, и се справям с почти всякакви видове манджи. ( Момент за възхвала  То хубаво да ви разсмивам, ама мен срам ме хвана ).

Боряна, имаш страхотен стил. Започни да пишеш разкази

Тъкмо и аз влязох да похваля Боряна. Страхотен талант за изразяване в писмена форма- забавно, увлекателно, грамотно. Браво, момиче! Като ти гледам и възрастта в профила - още по-голямо браво!  

Готварска мунювщина №1
Главно действащо лице майка ми:
23 срещу 24 Декември 87-8година. Мама слага да вари боб към 10-11часа вечерта, всички си лягаме а тя продължава да готви. По едно време си ляга забравяйки  да изключи котлона  след  2-3 часа баща ми се събужда и усеща миризма на изгоряло. Събужда мама и  след 10секунди и тя  усеща мирис  на изгоряло. В два три през нощта у дома се разнася  боен вик - Иванееее това ми  бобааа изгорих боба. Целия блок стана да види какво се е случило с боба на мама. Изгорялата тенджера запазихме като сувенир. И до сега всеки път влизайки в кухнята се сещам за боба на майка.
----------------------------------------------------------
Готварска мунювщина №2

Главно действащо лице аз:
Аз съм 8-9клас звъни майка по едно време у дома и поръчва да купя и сваря десет яйца. Купувам аз яйцата, слагам ги в тенджерата пускам котлона и отивам в другата стая звъни телефона моя приятелка. Забравям аз разбира се яйцата. Що ли да ги помня. Сещам се аз 15-20 минути по късно и какво да заваря влизайки в кухнята яйцата са избухнали буквално и яйца или по скоро парченца от такива хвърчат из цялата стая. Белите стени са целите в яйца  + това са придобили жълт отенък. Чудна гледка. Прибира се мама след 15минути влиза в кухнята и познайте какво видя взела съм аз гел-а с който си мием чиниите бъркам вътре с гъбата за чиниите и мажа по стената. Уж я мия стената но вместо това замазвам още повече. Майка ми щеше да получи инфаркт, как не ме уби не знам.
----------------------------------------------------------

Готварска мунювщина № 3
Главно действащо лице аз:
Бременна съм в 6 месец с голямата, решавам, че ми се ядът курабийки отивам купувам продуктите, прибирам се и запретвам ръкави. Решавам, че няма да следвам рецептата ами на око ще преценявам по колко. Забърквам аз сместа а тя една течна, ма течна. Решавам, че ще я сгъстя като я разбъркам с миксера. Вадя аз миксера пускам и започвам да разбърквам и като започва тая ми ти смес да лети и да се се залепва по стената, но аз решавам, че трябва да бъркам докато сместа не се сгъсти прибира се мъжа ми а цялата кухня е в смес за курабийки. Пита той най любезно:
- Мило, какво правиш?
- Е не виждаш ли бъркам сместа да стане по гъста ще правя курабийки.
Седи моя мъж опулен срещу мен гледаме и мига ли мига събира човека кураж и продължава с въпросите.
- А защо бъркаш с миксера нещо което трябва да стане на тесто?
- Ми затова де
- Мило единствения начин да го сгъстиш е да добавиш брашно нали знаеш.
Добавих брашно сместа се сгъсти превърна се в тесто, че и курабийки ядохме накрая  даже но сместа от кухнята я търках следващите няколко дни.

Мунята е дъщеря ми. Зарежда няколко бутилки с вода , за да отлежат 24 часа за аквариума. Слага една и в камерата за разхлаждане. Вчера решава , че температурата се е повишила , отваря камерата и вижда едната бутилка полу замразена. Сипва смело половината и се усеща , че това е мастика. Започва една суматоха, вода ли да вади, риби ли да спасява . Резултата тази сутрин , рибките са живи , къщата мирише на кръчма .

eeee, ЯКООО, щерка ти направо изби рибата!!

 

За готварство сте се разговорили, а? Имах съученичка, която един ден реши да си прави пържени филийки. Влязох неочаквано в кухнята, замириса ми на изгоряло, попитах я колко олио е сложила, а тя невинно запита: "Ама и олио ли се слагало?"

В същия период създадох и първите си самостоятелни манджи - в далечна чужбина, загладняло родното воинство за нашенска манджа, майка ми праща рецепти по факса, ще готвя картофена яхния. Пращам най-отвеяния член на дружинката да купи червен пипер. Купува тя, носи ми го, аз щедро ръся в яхнията, ръся ли ръся, щото нещо не го докарва на цвят... Сядаме да ядем, един от нас е с хрема. След точно три хапки от яхнията бяхме на опашка пред студения кран на чешмата - червеният пипер се оказал чили, но кой да чете етикетите. Хремавият оздравя за нула време обаче. 

Да, и аз я харесах Боряна, още повече като се има предвид възрастта ѝ. Само да напише правилно името на града си, без лоши чувства (не ме нападайте!)   

Замириса ми в съседната тема на изгоряло, а то от вас идвало....само дето и аз съм за тук, щото цяло село и околията знаят кулинарните ми умения.
Започвам със салатката - правя европейска за важни гости, опитвам я - сладка, викам си сигурно е от сладката царевица, слагам още сол - цънки, сладко, че не се вкусва. Ядосвам се и пустосвам, сладка, сладка царевица, ама може ли чак толкова много захар да й сложат. Викам на помощ свекървата да опитва и тя - няма грешка и на нея й сладнее. Примлясква тя и се чуди да не би да слагам пудра захар вместо сол, а аз обидена й отговарям: " - Еее, ти за каква ме взе?!", ами правилно ме е преценила жената, половин бурканче пудра захар бях изръсила в отчаян опит да неутрализирам сладостта на консерва сладка царевица 
Тук вече издънката не е по моя вина, бях жертва на чувството на хумор на една приятелка. Споделих й, че искам да изненадам милото с гъби в сос и тя ми даде напътствия как най-вкусно да ги приготвя. И аз мунята му с муня спазих всичко точно - сложих тигана, олио 2-3 с.лъжици и една чаша вода, изчаках да загреят хубаво /приятелката каза, че лесно ще разбера кога са готови/ е разбарах наистина. Като започна едно цвърчене, едни фойерверки, а аз около тях подскачам в ритъма на ситно влашкото хоро и през ум не ми минава да махна тигана от котлона...само се молех на вси светии по-бързо течната консистенция да се изпари от тигана  Добре, че си дойде по-силния пол в семейството /и в частност по-умния, явно/ та покри тигана с вестник и го изнесе на терасата. После дълго време танцувах лебедово езеро по теракота в кухнята
И да не си помислите, че съм се отказала от кулинарията, неее, може да съм тъпо, но съм упорито
дойде ми муза за соленки, вадя на мама тИфтера с рецепти и започвам. Спазвам всичко, ама всичко, по три пъти прочитам и на четвъртия изсипвам в купата, но пак съботаж. Не става, рядко седи, а трябва да го разстилам и на пръчки да го режа. Решавам още сирене да слагам, белким се сгъсти до нужното, но дори след килограм сирене над рецептената доза, резултатът е незадоволителен. Бясна, се обаждам на майка ми да я питам каква е тази куца рецепта дето ми е дала, а тя ме попита: "- Брашно сложи ли?". Ааа, ама то и брашно ли трябвало, що не казвате бе хора

Хах, стигам до следния извод - която от нас не се е батисала с методи за разкрасяване, то упорито опитва да го направи с готвене    !

Т.е. приятелка те е посъветвала да смесиш и загрееш олио и вода?
И това е чувство за хумор?! Мога да го приема само, ако сте били на по 15.

Моя кусур е че не опитвам на вкус като готвя и действам на око. Рядко ли е по моите критерии сгъстявам с брашно всичко а то дали е изпечено/сварено рядко се замислям колко пъти съм връщала на печката не е истина 
Кекс така и не се научих да пека, естествено обвинявам фурната че не го е изпекла  Макар че не се лепи кекса на клечка за зъби и като го извадя е супер само час става тесто дори последния път се разтече, някъде греша и никой не ми казва къде уж по инструкции на свеки всичко правя точно (даже и грамажа) 
Бях някъде на 11-12 г .когато реших за първи път да си направя плодово мляко от кисело, захар и пресни плодове (ягоди, малини и къпини). Аз мунята всичко сипах в една плитка купа и пуснах миксера на макс, да стане по-бързо  Резултата - бърза смяна на цвета на стените в кухнята, станаха от бели едни розово-червено-черни. Баща ми се хвана за главата и ми забрани да пускам миксера повече, добре че с два пласта боя покри пораженията