Номинации за най-голяма муня

Сега ще изтипосам свекървата. 
Отива до магазин, който е на километър от блока, защото там пилетата били по-хубави. Пазарува и се прибира. При стигането до блока, установява, че ключът ѝ го няма и хуква обратно с торбите към магазина. Убедена, че го е изтърсила от джоба си на касите, когато е вадила пари да плаща, отива право при касиерката да пита. Казват ѝ, че нищо не са намирали и никой не им е давал загубен ключ. Угрижена, жената се запътва обратно, пустосва и се притеснява как свекър ми ще ѝ пили на главата. Стига до блока, звъни и аз ѝ отварям.При влизането вкъщи, тя вижда ключа, който невъзмутимо си виси на вратата. 

Оу, и аз съм имала такъв случай - ключът беше останал в ключалката, а в ръката ми останала пластмасовата му глава. Бях решила да спя на стълбището (бях сама вкъщи), но пукващата зора освети проклетото нещо, та си влязох. А какво търсене му хвърлих пред входа. 

Ама той ключа си е от вътрешната страна, тя изобщо не го е взела. 

Ирен7, и ти си много забавна в писането

Моят беше отвън. 

А аз се заключих отвън. Февруари месец. С ключа вътре.

Ключалката ни е от време оно. Май е руска. Или съветска  .

Та схемата е следната: отвътре се заключва и отключва само с една врътка на патрона. Ключ не ми трябва.
Отвън: заключва се, като се натиска едно "бутонче" на самия патрон. Ключа дефакто служи само за отключване, не ми трябва за заключване.

Та февруари месец преди 2-3 години, моя милост, все още ученичка, се връща и ще си пали парното, което се намира в междуетажното помещение. Отварям, хвърлям чанти, палта, шалове, шапки, ушанки, котки, ски, шейни, оставям кучешкия впряг пред вратата и се запътвам да паля парното.

След прекарани 20 минути като огняр се връщам нагоре. Изкачвам стълбите и намирам вратата, която по принцип оставям отворена ... затворена. А тя е такава, че ако не се заключи чисто и просто не стои затворена. И в този момент осъзнавам какво съм направила. Февруари е, имам ключ за парното помещение, а нямам нито телефон, нито връхна дреха, абе нищо ...

__________________________________________________________

Прекарах 3 часа в междуетажното, четейки стари списания. Тогава майка ми се върна от работа и ме пусна у дома  . След този случай сложихме ключ за апартамента и на връзката за парното. Защото месец след това майка ми направи абсолютно същото нещо, след като цял месец, почти всеки ден ми се подиграваше  .

Една моя муньовщина от преди няколко години сестра ми беше студентка още а аз вече в Шумен. Прибрах се до Плевен с влака, баща ми знае това дори ме посрещна на гарата. Вечеряхме и аз излязох да се видя с приятели и той да не скучае и той излязал. Да ама обърнал 2 ракий след 12 часа с таксито му стигали и съответно се прибрал преди мен, врътнал ключа и го оставил в ключалката. Пуснал си телевизора и заспал. Телевизора отвън се чуваше как гърми в тишината, вече и не чува както преди а и съседите имаха малко дете и се дразнеше от постоянните писъци от съседната стая (в панелките всичко се чува). Та прибира се наша мунка и ха да си отключи не става   облегнах се на звънеца със слабата надежда че може да стигне неговия шум до баща ми, тц   И почвам ту на стационарния звъня, ту на мобилния и така докато ми падна батерията на мобилния   Стана и късно и не ми беше удобно да притеснявам приятели и роднини, мислех че до сутринта ще замръзна на стълбите (доста студено си беше) там реших да спя. По едно време съседите чули постоянно звънене и ме приютиха за ноща (това беше тяхната версия де), та спах на дивана им. Чак като спря баща ми телевизора на сутринта му звъннах (и зарядно ми намериха хората). Той вече си знае урока входната врата не се заключва като е вкъщи  

caramellche 
desitoo, подсети ме за една история от студентството
излизам вечерта и срещам на входната врата хазаина, питам за хазайката, казвам, че излизам на по кафе и няма да се бавя - патка, с патка, що се обяснявах толкова подробно и аз не знам, но явно човекът нещо криво ме е разбрал. Тук е момента да вметна, че хазаинът беше с три-четири години по - голям от мен, пожарникарче, а стаята ми беше с отделен вход. Отивам аз с колегите уж по на кафе, ама то не става така, от кафето коктейлчета, барчета, дискотечки и т.н. Мен обаче цяла вечер един колега ми се натяга и аз каквато съм си лигла му обяснявам, че ще се прибирам, защото хазаина ме чака. Прибирам се по видело, гледам стайчето свети, брях, да съм забравила лампата - не съм, от телевизора свети. Вратата на антрето отключена, осъзнавам, че работата става сериозна, язък и за погълнатите коктейли, изпариха се и започват в русата ми главица да се боричкат мисловни напъни. Имах един ревнивец тогава, викам си сигурно ми прави проверка и сега чака да види в колко, как и с кого се прибирам. Гълтам бастуна, издувам перките, готова за скандал и вече в средата на антрето гледам калъфи за цигулки 47-ми номер, цънки, не е ревнивеца. Поглеждам плахо в стаята и що да видя мислите - хазаинът горкичкият, легнал ми на леглото да ме чака, убавеца мамин той. Че и семчици чоплил. И футбол сигурно е гледал. И от чакане, аз нали съм загори тенджера, пък и казах, че само на по кафе отивам, взел че заспал. Да го съжалиш чак. Ей, избеснях ви казвам. Мислех да го будя с един колец от доматите, но реших, че е по-добре да ида на хотел. Така и направих, ама после много смях падна, като ми мина яда. Само си мисля, ако бях поканила колегата в нас как ли щеше да реагира на гледката

 

Много сте забавни всички!   

И аз да се включа с няколко муньовщини.
1. Когато бях ученичка, майка ми разчиташе на мен след като се върна от училище да включа да се готви ястието за вечеря (с предварително подготвени от нея всички продукти в съответния съд). След като овъглих пълнени чушки на фурна до степен, че в кухнята е мъгла, и след подобна гавра с една леща, ми отнеха задължението да включвам уреди в кухнята.  Ами, какво толкова, обичах да чета, откъде да знам колко е след 40 минути.
2. Пак в гимназиалните години - прибирам се от училище, знам, че има хора вкъщи, живея на третия етаж, но блеейки докато изкачвам стълбите - направо отварям вратата и се озовавам в антрето на съседите от втория етаж. Затворих вратата им и бегом до горния етаж.
3. Готварска - Една съученичка ми разказа как направила кюфтета, от които нищо не станало при пърженето. След разпита от родителското тяло си признала, че изстискала водата от хляба, който накиснала за да прибави към каймата... в каймата....

Разказа е на мъжо от ученическите му години, той в ТОХ е учил средното уж кетап за готвач има а е по-зле и от мен в кухнята   но това е друга тема. Та муните са му саученички на практиката в кухнята се развива действието. Трябвало да месят кайма за кюфтета и нашия ги излъгал че ако каймата им мине между пръстите така ще им изтичат парите цял живот (бил някакъв християнски празник него ден). След малко цялата група мунки почнали само с върховете на пръстите да месят каймата, как бедни ще останат  и за да е пълен майтапа му се вързали че содата за хляб е сол (и двете солени и бели) та доволно поръсили каймата с нея и като бухнали при пърженето си ги изял сам накрая, никой не пожелал и да ги опита 

А аз от няколко дни издирвам тортата с бисквити от рекламата на бисквити Роден Край.
И днес чак загрях, че няма такава торта, просто майката от рекламата я е спретнала, а аз питах и разпитвах продавачки, а те вдигаха рамене.

  Що бе може и да има рецепта купи си бисквитите и виж на опаковката, или пък преди да купиш ги разгледай. Много от опаковките на различни неща има и рецепти нищо чудно да не си търсила напразно. Примерно на някои от спагетите или разни други хранителни неща също има рецепти,а и нали уж са с р-р за бисквитена торта. Съжалявам за спама

верно само муни сме се събрали тук 
deyna_, аз разбрах, че daryl hana е търсила готова, направена тортичка, да не си дава зор да я приготвя и да избегне риска да попадне тук с кулинарните си умения

Сега се сетих за една моя муньовщина като дете  да съм била на 8-9годинки. Имахме на гости на майка една приятелка  живеехме в Коми тогава, въпросната приятелка на майка беше българка. Чувам аз, че вратата се отваря и затваря и аз помислих, че приятелката на майка си е тръгнала е да ама не. Не харесвах въпросната  приятелка.  Провиквам се аз към мама - Мамо като стана 200кила ще нося рокли като на леля Поли. Жената не си беше тръгнала просто брат ми се беше прибрал. След като жената си тръгна майка ми щеше да ме убие.