Къде ти 10 филий с едно яйце, баба ми го ползва колкото за цвят само цял хляб пържи с едно яйце и после си го яде сама и се чуди защо така 
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 3 765
22 авг. 2012, 15:16 ч.
# 3 766
22 авг. 2012, 16:38 ч.
- това вече ме уби. А аз слагам на четири филии с яйце и сирене 2 яйца 
Виж целия пост
Къде ти 10 филий с едно яйце, баба ми го ползва колкото за цвят само цял хляб пържи с едно яйце и после си го яде сама и се чуди защо така
- това вече ме уби. А аз слагам на четири филии с яйце и сирене 2 яйца
# 3 767
22 септ. 2012, 16:43 ч.
Сетих се една стара история
С моя мъж,понеже сме много изобретателни, решаваме да сътворим нещо ново - нещо като играчка като онези "чичко мекичко", ако ги помните. За целта ни трябва тънък разтеглив материал с възможност за пълнене и какво, какво - презерватив. Та отива той до аптеката и заръчва един голям презерватив. Носи го вкъщи, пробваме да го напълним и се къса на парчета. Съответно пак до аптеката (единствената работеща наблизо) и иска по-голям. Пет минути по-късно и вторият е скъсан. И пак до аптеката за още по-голям, после за по-здрав и за още по-здрав. Е, това се повтори и аз не знам колко пъти докато разберем, че явно не става така, а горката аптекарка всеки път само си намествала очилата и гледала странно.
Виж целия пост
С моя мъж,понеже сме много изобретателни, решаваме да сътворим нещо ново - нещо като играчка като онези "чичко мекичко", ако ги помните. За целта ни трябва тънък разтеглив материал с възможност за пълнене и какво, какво - презерватив. Та отива той до аптеката и заръчва един голям презерватив. Носи го вкъщи, пробваме да го напълним и се къса на парчета. Съответно пак до аптеката (единствената работеща наблизо) и иска по-голям. Пет минути по-късно и вторият е скъсан. И пак до аптеката за още по-голям, после за по-здрав и за още по-здрав. Е, това се повтори и аз не знам колко пъти докато разберем, че явно не става така, а горката аптекарка всеки път само си намествала очилата и гледала странно
. 
# 3 768
23 септ. 2012, 10:50 ч.
Да се корпирам от друга тема: 
На 7-мата година от сватбата ни решавам да го изненадам. Нали била ключова за брака! Знам си, че той нивгаш не забравя подобни дати и много се старае с подаръците и тем подобни. Подготвям изненада у дома под формата на романтична обстановка, дете пласирано при бабата, изнанди в кулинарията - правя фондю /извинете ако не се пише така, но това дето аз замазах може точно така да му е името
/, по-лични изненади и подготовка за палава нощ.
Чакам го да се прибере към 6, но в 6,15 го няма никакъв, а манджата изстива. Звъня да видя какво става и той троснато ми казва, че има проблем на работа и ще закъснее, колко ще закъснеел не знаел. Е добре! Към 7 ми мина мерака. Към 8 започнах да се чувствам глупаво. Към 8.30 концентацията ми на вкиснатост бе близко до зелева чорба. Прибра се 8,45. Цветя НЯМА! Подарък НЯМА! Влиза и гледа масата неразбиращо. Поглежда и търси детето в другата стая! Е не!
- Какво става? - пита учудено подсмихвайки се.
- Еми някой от нас не са ЗАБРАВИЛИ коя дата сме! - чупя стойки аз
- Коя дата сме? - продължава той да не зацепва.
- Ами виж си на халката! - тросвам се аз
Мълчание.
- Днес сме 1 Октомври! ... Ние се оженихме на 1 Ноември! - смее се.
Е празнувахме и тая дата, да не остане зян
Виж целия пост
На 7-мата година от сватбата ни решавам да го изненадам. Нали била ключова за брака! Знам си, че той нивгаш не забравя подобни дати и много се старае с подаръците и тем подобни. Подготвям изненада у дома под формата на романтична обстановка, дете пласирано при бабата, изнанди в кулинарията - правя фондю /извинете ако не се пише така, но това дето аз замазах може точно така да му е името
/, по-лични изненади и подготовка за палава нощ. Чакам го да се прибере към 6, но в 6,15 го няма никакъв, а манджата изстива. Звъня да видя какво става и той троснато ми казва, че има проблем на работа и ще закъснее, колко ще закъснеел не знаел. Е добре! Към 7 ми мина мерака. Към 8 започнах да се чувствам глупаво. Към 8.30 концентацията ми на вкиснатост бе близко до зелева чорба. Прибра се 8,45. Цветя НЯМА! Подарък НЯМА! Влиза и гледа масата неразбиращо. Поглежда и търси детето в другата стая! Е не!
- Какво става? - пита учудено подсмихвайки се.
- Еми някой от нас не са ЗАБРАВИЛИ коя дата сме! - чупя стойки аз
- Коя дата сме? - продължава той да не зацепва.
- Ами виж си на халката! - тросвам се аз
Мълчание.
- Днес сме 1 Октомври! ... Ние се оженихме на 1 Ноември! - смее се.
Е празнувахме и тая дата, да не остане зян
# 3 769
23 септ. 2012, 13:23 ч.
това много ми хареса.
P.S. Ние затова се оженихме на 24.05 да не бъркаме датата
Виж целия пост
Да се корпирам от друга тема:
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
това много ми хареса. P.S. Ние затова се оженихме на 24.05 да не бъркаме датата
# 3 772
24 септ. 2012, 14:10 ч.
Сватбата беше на 11.09 2000г. 2001. г се случиха атентатите в САЩ. Излизаме си както винаги вечер с кръстниците и естествено , че света говори само за това. Кръстницата попита дали ще черпим, пък ние на фона на събитието много учудено я изгледахме. Черпихме все пак. 
. Оттогава няма как да си забравим годишнината , защото докато сме живи отразяването на атентата ще ни подсеща ..
Виж целия пост
. Оттогава няма как да си забравим годишнината , защото докато сме живи отразяването на атентата ще ни подсеща ..
# 3 773
24 септ. 2012, 14:52 ч.
Преди няколко дена се прибирам от работа,забила нос в земята,по-често така вървя
и изведнъж вдигам глава и виждам насреща си мноого позната физиономия,с която ни
предстои да се разминем.Хиляди мисли се втурват в главата ми,като една по-ясно се очертава,а именно, че момчето е волейболен национал,но името му нещо ми убягва.В същото време ми се
иска да го спра и да го поздравя за успеха ни в Лондон,но името му не ми идва още в главата,
а и се чудя дали не се припознавам.Това всичко се случва точно за секунда-две.Вече ще се разминаваме,погледнахме се и на мен ми дойде да му кажа:....Вие ли сте?
Слава Богу,си премълчах,чудех се какво ли щеше да ми отговори.Две крачки след това се сетих,че
момчето е Владо Николов,но беше късно вече за лирически отклонения.
Виж целия пост
и изведнъж вдигам глава и виждам насреща си мноого позната физиономия,с която ни
предстои да се разминем.Хиляди мисли се втурват в главата ми,като една по-ясно се очертава,а именно, че момчето е волейболен национал,но името му нещо ми убягва.В същото време ми се
иска да го спра и да го поздравя за успеха ни в Лондон,но името му не ми идва още в главата,
а и се чудя дали не се припознавам.Това всичко се случва точно за секунда-две.Вече ще се разминаваме,погледнахме се и на мен ми дойде да му кажа:....Вие ли сте?
Слава Богу,си премълчах,чудех се какво ли щеше да ми отговори.Две крачки след това се сетих,че
момчето е Владо Николов,но беше късно вече за лирически отклонения.
# 3 774
27 септ. 2012, 00:41 ч.
Има такива моменти. Работила съм в телевизия и в един момент доста хора ме познаваха визуално. Но имаше и такива,които ме гледаха в стил "абе позната си ми отнякъде,но не мога да се сетя откъде". 
Така че нормално е в първия момент да не се сетиш кой е.
Виж целия пост
Така че нормално е в първия момент да не се сетиш кой е.
# 3 775
27 септ. 2012, 11:10 ч.
Това ми напомня една моя подобна изцепка. Пътувам си аз в метрото преди години рано сутринта към работата и на една от спирките се качва една девойка и от вратата се насочва към мен усмихната до уши и казва: "Здравей, как си? Какво правиш?" При което аз седя и я гледам вцепенено. Че я познавам няма съмнение, но от къде и коя за Бога е тя хич и не мога да се сетя. А тя дърдори ли, дърдори и ме разпитва за мен, очевидно знае много неща, а аз отговорям и се чувствам тъпо, щото изобщо не се сещам нищичко за нея и не знам какво да я попитам. Даже и името и не се сещам, а тя през минута казва моето. Както и да, стигнах спирката си и се свърши кошмара, слизайки от метрото. Чувствах се като пълна идиотка и докато вървях към работата продължавах да си мисля, коя пък беше тази. След половин часови мъки ми светна, откъде я познавам и че тя е идвала на уроци по английски у нас даже в продължение на месеци (като студентка правех такива услуги на познати). Но, сещането си беше след дъжд качулка - какво ли си е помислила девойката нямам идея, но такъв срам рядко съм преживявала.
Виж целия пост
# 3 776
27 септ. 2012, 11:42 ч.
Е, в този случай аз съм най-най-голямата муня
Преди години, още ученичка, си вървя по улицата замислена нещо и срещу мен 2 девойки си бъбрят. Аз съм убедена, че едната я познавам от някъде, но продължавам да си мисля за разните му училищни проблеми, съзнанието ми е тотално раздвоено и въобще не вдявам от къде познавам девойчето. А двете са така заговорени, че въобще не обръщат внимание на околните, та бях доволна, че не трябва да се оправдавам как не се сещам коя е. Подминахме се и се усетих - беше сестра ми
Виж целия пост
Преди години, още ученичка, си вървя по улицата замислена нещо и срещу мен 2 девойки си бъбрят. Аз съм убедена, че едната я познавам от някъде, но продължавам да си мисля за разните му училищни проблеми, съзнанието ми е тотално раздвоено и въобще не вдявам от къде познавам девойчето. А двете са така заговорени, че въобще не обръщат внимание на околните, та бях доволна, че не трябва да се оправдавам как не се сещам коя е. Подминахме се и се усетих - беше сестра ми
# 3 777
27 септ. 2012, 11:49 ч.
Спокойно, не си само ти, аз така направо подминах баща си 
Нямаше други хора, около нас. Вървим си един срещу друг. Аз го гледам все едно никога не съм го виждала и си мисля някакви си мои неща. И тъъъкмо ще се разминаваме и той ме спря, щото явно се усети, че "мене ме нема в целата схема" у главата.
Иначе, изцепки имам почти всеки ден, но вече не ги отразявам. Ежедневие са.
Виж целия пост
Нямаше други хора, около нас. Вървим си един срещу друг. Аз го гледам все едно никога не съм го виждала и си мисля някакви си мои неща. И тъъъкмо ще се разминаваме и той ме спря, щото явно се усети, че "мене ме нема в целата схема" у главата. Иначе, изцепки имам почти всеки ден, но вече не ги отразявам. Ежедневие са.
# 3 778
27 септ. 2012, 11:54 ч.
Точно така се разминах с брат ми преди време. Още като ученичка, прибирам се на обяд от училище в една страаашна жега, изморена, спи ми се и си мисля само как ще се опъна вкъщи на леглото, веднъж само да се добера дотам. Не просто се разминах с брат ми на абсолютно празен тротоар, ами и разминавайки се се блъснах в него, извиних се вяло, без да го поглеждам и си отминах. Чак на третото му подвикване през смях се обърнах... Още съм си такъв заплес.
Виж целия пост
# 3 779
27 септ. 2012, 13:03 ч.
И пак в тази връзка. Отива майка ми на екскурзия до Стара Загора, връща се и ми разказва как докато се разхождала се разминала с една жена която много приличала на леля ми /сестра и/. По късно звъни телефона и се обажда леля ми, да разкаже как докато се разхождала из Стара Загора се разминала с жена която приличала на сестра и. Колко е малък света, едната от Бургас, другата от Хасково и да се разминат без да се познаят в друг град
Виж целия пост
Препоръчани теми