Номинации за най-голяма муня

   В първи клас бях, когато имах подобна изцепка. Любимата леля на майка ми ни беше на гости - възпълничка женица с доста добре изразени мустачки и тук-там някой заблуден косъм по брадичката, без чувство за хумор и доста обидчива, но пък и много мила и добричка, всички много я обичахме. Та един ден с братовчедка ми сме докопали гримовете на майка ми и аз, мислейки си, че баба ми и сестра ѝ (въпросната леля Цецка) вече са излезли, връхлитам в кухнята да се похваля на мама - с нарисувани с черен молив хайдушки мустаци, завити в краищата, гордо изпъчена виквам: "Говори Цецка войвода!!! РаааавнИс! МиииирнО!" Майка ми пребледня и тогава видях, че милата ѝ леля ме гледа от терасата... В следващите 3-4 години ми беше сърдита, но какво да се прави, детска работа 

Аз също имам такава изцепка,но от преди 2-3 години.
Имахме някаква седмица на ревизии в магазините,затова бях по цял ден с момичетата.При едното дойде една доста пълна клиентка рускиня.Капарира си един парфюм.
След няколко дни съм застанала и броя и съм с лице към момичето,което продава и с гръб към клиентите.Въобще не забелязах кой е влязъл и говори.И ме пита момичето" Този парфюм кой го е капарирал" и аз съвсем спокойно казвам " Една рускиня,голяма такава" и чак с ръце показах колко голяма.В този миг чувам зад гърба си " Аз не голяма,средна"  Казвам ви..умрях от срам.Толкова се притесних,че се заврях в склада и момичето после и тя дойде да умираме от срам и двете.
Редовно изцепвам разни неща...Друг продавач е един мъж гей.Постоянно забравям,че е гей,даже мъж..и почвам" Оф тия гейове...тия не знам какви си".
Имам двама познати Йордановци,но не са ми близки...с едния веднъж съм се виждала,другия учеше в съседен клас.Единия учи медицина,а другия ветеринарна медицина.И на двамата им се възхищавам...като че ли ветеринарната ми е по-на сърце.
Та пиша си с ветеринара,но нали и двамата са Йордан и се бях объркала,че е другия.И той нещо ми вика-това медицината е ужасно нещо..бла бла.И аз незнайно защо..да го успокоя ли,да запълня паузата ли..какво му изцепих " Е...поне не учиш ветеринарна медицина.Нали казват,че тия дето не са успяли да влязат медицина стават ветеринари.Та се успокоявай с това" и той " Аз уча ветеринарна медицина" и  аз запецнах..не знам какво му писах после,но то вече нямаше значение 

Хайде, пак да се разпиша. Късно вечер, ММ ме прибира с колата от метрото. Следващата седмица ще ми се наложи да се прибера сама по това време и го моля да паркира на близката спирка, да видими кога минава рейса, дали въобще да го чакам за една спирка или да търгвам към нас направо. Спира той малко след спирката, пуска аварийките и чакаме. Видяли сме се съмнителни на една патрулка и дойдоха да ни проверят, какво правиме на тая пуста спирка в този късен час. Светва с фенерчето господин полицай в лицето на мъжа ми , иска му документите  и го пита защо стои там. Мъжа ми, седейки в колата, отговаря : 
- Чакам рейса!
При което полицая избеснява, че се подиграват с него, и заедно с колегата ни разнищиха от въпроси, преровиха колата, ровиха навсякъде и т.н. Дълго обяснявахме, докато ни разберат какво точно означава това чакане на рейс...

НеПоКоРнА, няма що, намерили кой да проверяват...

Аз муня с муните, вчера готва, но гледам олиото не пръщи, а е от доста време на котлона, на най-висока степен. Викам, я да проверя, да не би котлона ми да не работи, и си сложих пръста върху него, чакайки да усетя топлината. Е усетих я аз, и то много хубаво. 

Това ми напомни как разтапях за пръв път карамел. Гледаха ме баба и дядо, и с баба решаваме да си направим крем карамел. Аз малка 7-8 годишна да съм била, нямала съм по-рано достъп до котлона. Баба ме остави да разтапям захарта за карамела до печката на терасата (там ни е готварската печка) а тя вътре разбива сместа, аз бъркам захарта. Обаче пропусна да ми каже как трябва да изглежда готовия карамел, пита ме "Загря ли се захарта?" и аз да проверя дали е загряла бръкнах с показалец в карамела и като писнах  Помня че ми набута пруста в едно парче лимон от хладилника и почна да ме убеждава да не казвам на нашите за инцидента. Познайте кога разбраха, на втората минута като ме видяха с превръзка на пръста 

Сетих се и аз за моя мунина работа преди години. Синът ми да е бил на около 16- 17 години. Това преди забраната да посещават заведения след 22 часа сами. На дискотека е с компания в центъра на жилищния комплекс, където живеем. Помолих го да ми се обади, като си затръгват да ги взема с колата и да закараме по домовете момиченцата от компанията. Звъни детето, аз ставам сънена, навличам маратонките, някаква блуза и рошава гарга се качвам в колата. Вече съм на булеварда, където е дискотеката и 100 метра преди нея / дори децата виждах/ ме спира полиция. А сега де, забравила съм си документите. Излизам от колата- рошава, маратонки на босо / ноември е   / загръщам блузата, гледам типично патешката и обяснявам:
- Господин полицай, съжалявам, аз от бързане, децата са ей там, да ги прибера живи и здрави  
Посмяха ми се полицайчетата и казаха, че няма лошо да си забравя документите щом ще спасявам тинейджърите  

Сълзи ми текат, Мрън! Сълзи!

Слагай знак да не го четат хора със слаби сърца, бе!
Още го изживявам, честно.

Аз като малка така хванах едно чопче на една печка на дърва. Нямах идея за какво е било това чопче, стана ми интересно дали пари, а печката си гореше здраво. Еми пареше
Остави ми белези на пръстите за доста време 

При мен е интересно, че много трудно се изгарям, но усещам топлината. Така че нямаше последствия, макар че си оставих пръста върху котлона за дълго време. 

Ох, и аз не обичам да чета такива неща. Някак си, веднага си ги представям върху мен си.   И филми с кървища не мога да гледам....  

А, сетих се нещо от преди малко. Решавам, че ще си правя домашен дюнер . Имам зеленце, доматки, картофки. Само краставичка сякаш ми трябва. Гледам, килограм краставици е 2 лв. На мен ми трябва съвсем малко за дюнера. Тогавя виждам с крайчеца на окото си корнишонки по 0.89 лв килограма. Избирам си един корнишон, меря го и му лепвам етикетчето. Разтоварвам си покупиките на лентата на касата и стигам до корнишона. А зад мен две млади момчета. Като направих един асоциации, като ме напуши на смях. Едвам се сдържам!  Кой знае какво са си казали.... Ще го яде ли, за друго ли ще го ползва?!? ... 

- направо си го представих - хахахахха - едно корнишонче с етикетче...

  Туш   

Ох, това ми навява спомени 

Преди години една мацка избира пред нас от сергия със зеленчуци. Взима всеки един морков, гледа го, вдига го нависоко, пък пак го приближава към себе си. И така 5 минути. Накрая се спря на един - голям, хубав, прав.
Още се смеем с мъжа ми, когато се сетим за случая 

Мдаа, за миенето на чинии - свекърва ми е на същото мнение, затова "когато ги вдигаме от масата не ги слагаме една върху друга, за да не се изцапат отдолу"! 

Същата дама пържи 10 филии с ... 1 яйце. Вашите са били къде-къде по-вкусни...