Номинации за най-голяма муня

Коронния номер на мъжа ми - "Ти си го прибрала дай ми го".Страшно се дразнех от това всичко в ръчичка  Докато не се опари от същото една вечер преди 2 седмици. Бях си оставила вестника на масата (седмичник е), аз в кухненския бокс глася вечерята та си строих домочадието да събере каквото има на масата (децата и играчки оставят там) и да почне да сервира. Приключихме с вечерята и аз решавам да почета вестник. Отивам при моя със същата фраза"Ти ми прибра вестника дай ми го"  Друго да му бях казала нямаше така да го изумя  а той ме разби с факта, че не помни къде го е сложил и проведе издирване включително и в кошчето гледа и не го намери  Децата ми го намериха чак след 2 дни на дъното на коша с играчки а той не беше отварян от седмици, незнайни как обаче вестника ми се оказа на дъното затрупан  Имам си разсеян мъж, тази сутрин пак се прояви с ровене в раницата си (с раница ходи, да побере всичките си джаджи) да си търси служебните ключове, които се отказаха просто в друго отделение а докато рови пък си забута ключовете на служебния автомобил, та и тях издирва накрая 

Подхванахме мъжете / то си има тема за мунчовците, ама.............../ та и аз да изтипосам, ама синето. Снощи ми звъни от работата си / на 24 години е/ и ми казва, че си е загубил полтфейла с малко пари и две карти- дебитна и кредитна. Търсил го в колата, в офиса, накарал и баща си, при който живее, да претърси апартамента, но го няма. Казах му да се обади на банката да му блокират картите и това беше. След малко пак ми звъни: Намерих го, ама защо беше в друго отделение на чантата ми, като никога не го слагам там  
Айде де 

Чакайте и аз като нова да се включа.
Отиваме с приятели на къща на село. Ден преди това съм си взела нов лаптоп, и някой трябва да носи музика, та взимам лаптопа. Хубаво де, обаче ме тръшва гаден грип, пия лекарства, те ме удрят в главата и лягам да поспя. Въпросния лаптоп го оставям при приятелите на масата. Ставам след това, отивам при тях и гледам единия как на същата маса е тръгнал да прави някакъв сладкиш. Тъкмо тръгвам да му казвам да премести лаптопа, като на забавен каданс виждам как той събаря бутилката с олиото. Естествено, цялото върху лаптопа. Взимам си го аз, почва един рев, "ама той новичък ми беше", въпросният приятел се вижда с чудо, успокоява ме, вика "ето, сега ще го включим, нищо няма да му има". Тръгваме да го включваме - не се включва, братче! Още по-голям рев, звъня на ММ, който ги чатка тия неща, и той обяснява да му махна батерията, да го отворя, а-у. Правя ги всичките тия неща, подсушавам го всякак и продължава да не тръгва! Накрая приятелят ми се светва и вика "абе дай да го включим в контакта".
Оказа се, че му е паднала батерията и 2 години по-късно още е пушка. 

Чакам автобус. На спирката група мургавелки с оранжеви елечета и метли. По едно време една от тях, млада, се отдели от другите, мина през тревата да види дали идва рейса. В тоя момент една от по-старите й се развика: "Къде тръгна, ма? Оня ден по телеввизията даваха, че са пръскали тревата за бълхи и кърлежи. Не ходи там, салмонела 'че Фанеш!"

Аахахаххахааа.....

Здравейте! Посмях се доста с вас и реших да споделя и моите истории. Прибирам се неднъж от работа, натоварена с дамска чанта и още една чанта с учебници-работя като учителка. Влизам в магазина и изведнъж ми се дояждат еклери, но трябва да ги извадя от хладилника и за тази цел си оставям чантата, като естествено я и забравям. За моя радост е и петък и тъй като на другия ден не съм на работа, въобще не си търся чантата с разпределенията и контролните. Но пък сутринта в събота отивам да пазарувам в същия магазин. Там ме разпознават и ме питат дали съм си забравяла чантата при тях. Аз отговарям твърдо НЕ, продавачката я вади и ми я показва, но аз пак отговарям НЕ. Тогава тя започва да вади нещата едно по едно, при което аз се изчервявам цялата, тъй като вече съм си разпознала нещата.
Следващата случка е благодарение на сестра ми. Пътувахме с нея в колата на родители на моя ученичка. Хората са много готини и със страхотно чувство за хумор. Спират колата, ние слизаме и бщата се обръща към нас и гордо ни заявява:Кога друг път ще се возите в такава кола? Вече не помня марката. Тогава сестра ми отвръща:Аааа, возила съм се, на бившето ми гадже беше такава. При което бащата пита каква е колата, а сестра ми отговаря:Бяла. Човекът питаше за модела, но пък поне научи цвета й.
И да дам за пример майка ми, тъй като двете със сестра ми сме се метнали на нея. Чака автобуса за село, спира една кола, тя мисли, че е нейн познат и естествено се качва в нея, без да обърне внимание кой е шофьорът. В колата започва да го разпитва за работата му, още ли работи на същото място. При което човекът й отговаря, че вече не работи там. Тя започва да спори с него, докато разбере, че човекът също е от село и го познава, но не този, при когото е мислела, че се качва. Добре, че не заминала за някой друг град.

Днес казах, че Вапцаров е бил икономист, вместо комунист. Не че има голяма разлика де.

Тази вечер съм толкова разсеяна, че си оставих едното дете без гащи  Тя добре ,че Вали все пак ги видя на спалнята приготвени си чакат някой да ги обуе, та оправихме пропуска. То това добре, по-лошото беше че не помнех изобщо на някоя да съм слагала гащички, та правих проверка  А Миша си мълчи и дума не обели цяла вечер, кой знае какво си е мислила  Като нищо както сами се обличат сутрин пред TV-то без да ги гледам и на детска градина без гащи да иде е тогава щеше шоу да стане 

Моята е ходила без гащи на градина, та дори госпожите направили забележка на мъжа ми  . Добре, че на обед когато са лягали се е усетила моята та си извадила резервните.

Моята пък я изпратих с нова поличка с етикет на нея 

Аз вчера отидох на официално събитие с все етикет на роклята.
Добре че с един приятел се чакахме 15 минути по-рано, та той ми видя етикета и с общи усилия го махнахме.

Поне не бях забравила да си сложа бельо  .

Оооххх

Горките ви деца.

Дъщеря ми има къдрава коса и много трудно я разресвам и понякога слагам малко балсамче.
ММ се зае да я къпе и викна от банята:"Славе,донеси омекотителя да изкъпя детето."