Номинации за най-голяма муня

Отдавна не ми е попадала темата за мъжките муни, та ще пиша тук.
Днес малкият обядва мусака. По едно време гледам, че прави физиономии. Мамо, пАри ми. Знам, че е изстинала достатъчно. Реших, че има или афта или рана в устата. Гледам, не виждам нищо.   След малко пак. Вече взех и фенера. Пак нищо не виждам. То горкото дори си "призна", че в колата на връщане от парка си е драснало с пръстче езика и сигурно затова му пАри. Взех мусаката и реших да го лекувам със сладолед. Реших, че от студеното ще му стане по добре на афтата, раната или каквото и да е там. Така и стана. Каза, че не му пари нищо. Легна си детето и преди малко сяда да обядва големият. На първата хапка и очите му такива  

Имам подобна случка, отпреди около месец, два.Всички са заспали, по някое време аз се разсънвам, защото ми се пишка.В момента, в който се засилвам да отворя вратата, виждам, че в коридора нещо светва и след секунди угасва.Да уточня, че част от врата на стаята ни е стъклена.
Аз замръзвам и направо си чувам сърцето, умряла от страх.В този момент, отново се светва-точно като фенерче.Правя няколко крачки назад и тихомълком се сгушвам в леглото, чудейки се как да събудя половинката възможно най-бързо.Мисия почти невъзможна, защото обикновено му трябват поне 20-30 минути да се разсъни и то след нееднократни сръчквания от моя страна и подвиквания.Едвам му прошепвам-"мило, някой е влязъл у нас, в момента е в коридора и свети с фенерче", и като никога, той скача.В този миг, "фенерчето" отново светва.Докато успея да му кажа да внимава, той е излетял от стаята, готов да отнесе натрапника.
Обаче, каква е изненадата ни, когато на етажерката в коридора, се мъдри моя телефон, светещ през минута, две, заради някакви...актуализации...

Е, после много се смяхме, но като се замисля какъв ужас преживях минутите преди да разгадаем "фенерчето".

Аз имам подобна случка със сигнална лампичка на ароматизатор. Не съм видяла, че ароматизаторът е закачен на картина пред вратата на хола у свекърите. Лягаме си ние и аз по едно време я забелязвам през стъклото на вратата да премигва. Започвам да ръчкам мъжа ми и да му показвам светлинката, притаила дъх. Той се усети какво е и започна да се майтапи, че е Кики. Умрях от страха, а той все още ме майтапи за случката.

Днес имаме записан час за дребната - ще я водя на профилактичен преглед при педиатърката. Влизам в двора на градината, гледам всички деца събрани в една сборна група, съответно тя и батко й са заедно. Обаждам се на госпожата кои деца прибирам, хващам баткото за ръка и бегом към вратата, че нали бързаме за прегледа. Тъкмо да излезем от двора и чувам зад гърба ми "Мамо-о-о-о-о-оо ...", придружено с рев "Не ме забравяй ....!!!!!". Замръзнах просто. На къде съм се разбързала и с кого най-вече 

Така вчера реших да помогна на брат си да се постриже с машинка за постригване.Тпй се постригва 1 номер но около ушите имаше малко повече косица та махнахме накраиника и лекичко ще го постригвам да ама аз забих една черта и като хевиметъл тук обръснато там не ей такъв смях му дръпнах  а той седи опулен и се чуди какво става и крещи ама аз сега какво да правя  беше бесен.Съответно от тогава не ми говори и ходи с обръсната глава а цялото семейство ме обяви за най-лошият фризьор   

Защо не си купувам вече червен бански... Преди години отивам на море с чисто нов червен бански. Топя се във водата, после лягам на хавлията, говоря си с хората... По едно време едно от момичетата вика "Абе, май ти е дошъл цикъла!" Как бе, то не става така неусетно!!! Поглеждам се - по краката ми цели вадички червено, брутално беше. И понеже хавлията черна, изобщо не съм обърнала внимание. А като си представя как се фръцках...

Аз пък един път се опитах да сваря свинското със захар. Така се бях замислила, че слагам ли слагам захар. Добре че малко преди да пусна котлона се усетих.

По подобен начин, така един път сервирах кисело мляко на детето, но за сметка на това със сол.

Да включим малко и от ММ:

Веднъж не бях в кондиция и му викам: направи ми едно кафе (той не пие кафе). За да не го затруднявам с турско например, му казвам къде има 3в1; той си стопля водата в джезвето, сипва кафето в чашката и тръгва да сипва водата. И ми вика "Ама тя не се събира всичката" (разбирай в джезвето е останала вода, която не се събира в чашата). 
Последно като е правил кафе, е решил да пипне котлона, за да види дали е горещ. Акъл на тригодишно...

И най хубавото: ще правим вечеря, взели сме червено вино, всичко е супер. Тръгваме да отваряме виното, ама тирбушонът се чупи. Той вика: "спокойно, ще набутам тапата вътре с отвертка", при което аз започвам да му обяснявам как ще изпръска и да го направи над мивката. "Глупости, как ще изпръска", казва ми той и смело набутва тапата вътре, при което изригва фонтан от червено вино върху белите тапети в кухнята. 

Не знам кой точно от участниците в тази случка да номинирам, но е забележителна! Цвилила съм снощи цяла вечер, след като я прочетох, поствана във фейсбук от една приятелка и тъй като тази тема ми е любима , мисля да ви зарадвам и вас:

"Пътувам в препълнена маршрутка, хората пътуват мълчешком, всеки се е замислил за нещо си. При едно спиране се освобождава мястото веднага зад шофьора, на което сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4-годишно момиченце. Тоест, тя седи с гръб към движението и с лице към хората в салона. Както тръгна маршрутката, и момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "мамо, купи ми Барби!", при това едно такова протяжно и жално и с различен тон всеки път. Майка и и влезе в ритъма и и отговаряше със "за какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго" и т.н. Всичкото това мрънкане и виене почна да омръзва не само на мен, но и на останалите пътници. След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
 ... - Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка и се усмихна: - И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи: - Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? - попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше пишката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте. При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8 годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите. И в този момент синът му изтърси: "Тате, купи ми войници!" Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж: "Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката". Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си, че се вози в маршрутка с идиоти. И наистина, какво толкова смешно има в "тате, купи ми войници"?"

 
Е не!

  - ах, малките са опасни.

  не могааа!!!

Казвам ви аз, че съм цвилила цяла вечер!

Е затова се чудя как хората държат децата им да спят в тяхната спалня до първи клас.... Гафовете стават лесно