Номинации за най-голяма муня

 

Ей това е история...

О, не уникални са малките     
Аз пък тук да споделя как една калинка затвори устата на моето плямпало днес  Едната ми щерка вече 2 дни си е сама вкъщи а сестра и здрава на детска градина. Когато вървейки по улицата за 1000-ния път ме пита къде е нейната приятелка Миши (сестра и) изведнъж писна с цяло гърло, точно имах намерение да и се сопна да спре най-накрая да ми пили нервите с едни и същи въпроси. Клякам аз пред нея, че от капелата и не и се виждаше лицето, в първия момент мислех че нещо летящо я е жилнало някъде. То че беше летящо беше, но не я ужили а само я изплаши, безпомощно под езика и виреше крачета една калинка а нашата усеща движението писка сякаш някой я коли  Избутах я с пръст, поиска и вода да пийне и сякаш с калинката си замина и гласа и. Даде ми 2 часа тишина и спокойствие (тя ги проспа де, но без преговори легна и заспа на секундата  )

Оооо, автобусните истории

Сигурно и вие сте чували поне един от вариантите на "- Ми то и на теб мама ти казва да не пикаеш в мивката, ама ти пикаеш, нали". Майка ми даже твърдеше, че го е гледала на живо 

Ето и една друга нейна автобусна история:
Стои си момченце на 3-4 г. и си мърмъросва, а по едно време започва по-силно "Гъди-гъди-гъди - татко има мъди!" на момента почват да го мъмрят, но то продължава "Скришка-мишка - има си и пишка".

Изобщо, който се е возил повечко по автобуси знае, че там невъзможни неща и реплики няма

Да, аз на 3 години такъв шамар съм отпрала на брат ми в автобуса (той е почти 9 години по-голям от мен)че хората са останали в потрес. Ама така де, като ме ядосва........

Четири пъти я препрочетох днес и всеки път ми се стичаха сълзи от смях 

Видна муня съм си аз и като такава не си помня историите. Трябва да питам приятелите си за някоя смешна и веднага ще се изтипосам 

Вадя темата от прахта, защото ми е любима и да споделя случка от вчера. Те при мен случките са многобройни.
Разхождаме се привечер с мъжа ми и решавам да вляза в един магазин за дрехи. Харесвам си една рокличка и влизам в пробната да я меря. Стоеше ми ужасно и се чудих къде е проблема, тъй като изглеждаше добре. ММ не издържал на това, че се бавя идва и открехва завеската на пробната. В този момент аз започвам да крещя - Не, неее, не ме гледай! Ами не исках да вижда, как смешно ми стои роклята. След секунда се появява продавачката с викове МРЪСНИК и започва да налага ММ по гърба с една дълга метла. Мъжо бесен и мълчешком се изнесе от магазина, а аз си умрях от смях в пробната. Жената решила, че е някой воайор, който ходи по пробните. Още ме е срам и съм със заплаха от мъжо, че влиза за последно с мен в магазин.

хаха! Били сте за клип! Продавачката пък много хард - с метлата направо! 

 

Тава с метлата 
Трябва да си крещяла  доста  за да се ядоса така жената 

Снощи ...

Прибирам се, жега. Свалям всички дрехи, преобличам се, вадя телефона от чантата, мъкна го в кухнята. Вечеряме, защото съм умряла от глад. Потните дрехи са хвърлени на леглото ми. Свършваме вечерята, взимам си телефона и отивам в спалнята пак. Грабвам дрехите за пране, хвърлям в коша и се връщам да си взема телефона, но не го намирам ... Върнах се обратно до коша с пране, рових, рових - няма го. Казвам на щерката, звънни ми, че не знам къде ми е телефона. Не е в прането. Тя умира от смях и ме набира. Беше в чантата, телефона, как съм го пъхнала и кога, не си спомних. Ама се посмяхме! А чаках обаждане ...

Хайде пак аз! Съжалявам, че нямам таланта да разказвам.

Случка от преди 6-7 години.
Карам шофьорски курсове. Не може да се каже, че се справям добре. Като бивш зубър, листовките ги изяждам, но с кормуването и особено паркирането хич ме няма. Идва датата на изпита и взимам листовките от раз, без грешка. Успявам да омая инструктора и въпреки, че се препотява няколко пъти от моето шофиране, решава да ми даде книжка със забележката да пазя по добра дистанция и да се науча да паркирам. Взимам си книжката след няколко дни и карам внимателно единствено по маршрут работа-в къщи.  Една сутрин решавам преди работа да посетя приятелка, която е в болница за задържане на бебче. Правя маневри на паркинга пред болницата, на които нямам идея, кой ме е учил и с газ на задна удрям колата зад мен. Слизам и гледам, че съм потрошила фарове, решетка… абе направо откачих.  Дръпнах колата и реших да чакам собственика. Минава доста време и за да не се бавя повече му пиша бележка – Ударих ви колата, тел. еди кой си.  Помотах се в болницата, връщам се, но все още никой. Казах си, че ще чакам докато дойде. Минават ми хиляди мисли, как сега ще пристигне някой нервак и ще ме ошамари. По едно време гледам по паркинга се разхожда изпитващия, който ми даде книжка. Снишавам се в колата да не ме види, какви ги сътворих, но той все повече приближава и дори си мисля, че ме е забелязал и идва тъкмо при мен. Да ама не, ударената кола е точно неговата. Е, няма такава гадост! Слизам аз и си признавам, какво стана, а той като взе да се удря по главата и да повтаря – Аз съм виновен, та аз съм виновен. Стори ме се и че ще заплаче. Един час не мога да го успокоя. Разбрахме се в последствие и му платих разходите, но беше голям шок.
Още не мога да паркирам, като хората.

  Затова затегнаха изпитите значи.

Не знам дали съм го споменавала някога, но имам позната, на която смятам, че трябва да връчим приза.
Младо семейство и двамата са католици, както и всичките им роднини. Детето се ражда докато живеят в Италия. Когато става на годинка, както си му е реда, отиват да го кръстят. Хубава, малка църква в центъра на Рим. Прибират се след няколко месеца в България и докато оправят документите разбират, че детето е кръстено в православната вяра