Номинации за най-голяма муня

  Как се обръща животът, а?!
Бай да уей преди редовно звъняха в училище, че има бомба и така прекарвахме учебния ден струпани пред входа на даскалото, чакайки да ни кажат ще имаме ли часове или не. Бяхме на училище от 7:30 и една сутрин майка ми връхлита в 7:50 и ми вдига страшен скандал защо пак съм се успала. Бях в 7 клас и училището ми беше на 5 мин от нас. Бързам аз и рева, че са ми се скарали (много съм си чувствителна и досега като се скарам с някой) и стигайки пред училището гледам бележка "Занятията са отложени поради бомбена заплаха". Ейййй деня ми се оправи значи. Прибрах се доволна, че ще натрия носа на мама, ама тя все така продължи да ми се сърди през деня. 

Да се включа и аз. Преди време, рано сутринта пътувам си в колата, по радиото съобщават цените да дизела много скочили. Брожения, протести. Обаче какво да правиш, стрелката неумолимо показва, че скъп не скъп, дизел трябва.
Цените са скочили, ама колко да са скочили. Мятам се аз на близкия Лукойл, гледам всички колонки с опашка, 1-ва колонка чака мен . Скачам аз, мушкам маркуча и жуп ... 5 сек .. на 65 лв. успях да реагирам и го спрях. Ченето ми увисна .. мани, мани .. В този момент дотича един младеж с разтревожена физиономия: Оляхте ли се?  - ме пита. Мене ме пита.
Аз не, ама вие се оляхте! Какви са тия 65 лв бе, за никакви литри!???????
А той ми отговаря, "Г-жо, това е опашката за тирове!"....
Аз "!!!"
Поне спестих малко парички от кафето за събуждане:))))).

 Като бях студентка си мечтаех да си имам собствена пералня. Обществените перални ми се виждаха върха на студентското мизерстване. Мръсотия, паяжини, смрад, даже не можеш и прах да си избереш, щото са заредени, само пускаш стотинки и натискаш копчето. Като с автомат за кафе. (А за кафемашина как си мечтаех...)
Но да се върнем на пералнята. С моя мъж си мечтаехме как веднъж да заживеем заедно, в апартамент с пералня, всичко ще ни е наред и ще сме базумно щастливи. (Идиоти)
Рекламите за омекотители ни действаха много еротично...
Доживяхме и този момент! Тоз двустаен апартамент (с пералня!) ни се виждаше като имение!
Първия ден беше събота, ама той трябваше да иде на работа по изключение.
Петък вечерта сме се нанесли, всичко по кашони, мебели – няма, аз мисля само как да пусна пералня.
Прибира се мъжа ми и веднага почваме да празнуваме с бутилката подарена ни по повод щастливото събитие. Алкохола ни влиза венозно, на гладно, както сме си превъзбудени и само се лигавим. Сядаме да ядем пица на матрака, хилим се и аз викам:
- Мило, днес пуснах пералня и всичките ни бели ризки са изпрани!
- Така ли, мило, изпрани ли са?! А омекотени ли са?
- Да, мило, омекотени са и са ароматизирани!
- А подходящи ли са за деликатната ни бебешка кожа, мило?
- Да, мило! Хипоалергизирани са отвсякъде, даже и са размагнетизирани!
- Ха, стига, бе, мило! А искрят ли от белота...?
- Не, мило, светло сини са!

(внимавайте да не перете бели със синьо чорапче, нейде там... за цвят)

Бих номинирала за мега муня екс-тъщата на брат ми. Ето защо:
Байо (брат ми), от години живее в САЩ. Отначало замина със съпругата си, а след раждането на първото им дете у тях се стовариха тъщата, тъста и балдъзата с намерението да осъществят българската мечта по американски земи. Уж на гости, и така вече 8-ма година. Не след дълго, на Байо му се появи втори наследник. С божията милост и за тъщин ужас, жена му, барабар с двете невръстни деца - момиче на 4 и момче на 2, и бонус тъщата, хванаха самолета и пристигнаха на гости. Хем да се децата да се запознаят с баба, дядо и леля по бащина линия, хем на почивка и визити по други техни роднини.
Моите родители бяха във възторг и искаха да прекарват възможно най-дълго време с внуците, противно на тъщините планове.
Баща ми, като дядо имащ за наваксване, рече и отсече - отиваме на отдих в планината, там най-ясно се усеща духа на българщината, вече е резервиран хотел с басеин. Речено - сторено, пристигаме рано сутринта, настаняваме се и решаваме, че е време за кафе, закуска и плацикане.
Вече вече всички закусили, а възрастните и контактни след първото кафе решаваме да топнем дупетата, при което...  Племенницата ми започва да рони крокодилски сълзи, на развален български казва "Дядоооооооо, don't влизай in the pool" Реве детето и с малките си ръчички препречва пътя на дядо си редейки само на нея ясни детско-българо-английски ридания. След като се успокои и получи мелба, малката "принцяса" обясни, че баба "Тъщи" й казала, че ако дядо й с това шкембе влезе в басейна, ще го изплиска и няма да има къде да се къпем.
Та за това за мен тя е мега-муня.

Lidsy, темата "защо мразим сватовете" е в СО, объркала си темата.  

Горкото дете ... 

Изобщо не е объркала темата. Случката е смешна и нелепа, баш за тук си е.

И аз миналата седмица изпаднах в такава ситуация! Хич не ми се събираше по задушница с родата на ММ. Вечно намират да се скарат за нещо, почват да викат, да се карат, после се сдобряват...абе, шумна работа. Изкоментирах го пред детето без да съобразя.
Както и да е, събира се цялото фемили, пият, ядат, става време да си ходим. Аз нетърпелива викам децата да се обличат, а едната леля пита малкия „За къде се е разбързала майка ти толкова?“, демек да поостанем още малко. А той: “Еми, каза, че всички сте истерички и не й се стои!“

Умрях си от смях с вас! Любимата ми тема - глътка свеж въздух НеПоКоРнА , подсетихте ме как не е добре да се въвличат децата в нашите "големи" безпокойства и мисли... Имахме бележка на вратата на входа, че ще минават за проверка на водомерите. водата не  беше плащана от преди да се нанеса там и докато оправя въпроса с плащанията кой как ,  разсрочено, все ми пиляха как ще ме съдят и  не можело така и  сто часа дрън-дрън. Та  решавам да не отварям, докато не оправя нещата. Предупредила съм малките да не шумят в този час, защото ще се правим ,че ни няма. Та звъни се , докато се усетя и малкия вече се е залепил за вратата и пита - КОЙ Е? Жената обяснява - за ВОДАТА, ама много силно. И мунчото ми - ама по-тихо, правим се, че ни няма, така ще чуят всички

Зандали 
Аз от дете съм си Муня. Доказателството:
Баща ми ме е предупредил, че по телефона ще го търси негов колега, американец, за да му иска една касетка. Обаче по някаква причина не бива да му я дава и като звънне телефонът, аз ходя да го вдигам. На n-тия път вдигам и чувам "Хелоу, ъммм, ишкам говори с мистър Х!" и аз супер вежливо казвам "Да, един момент!" и подавам на баща ми слушалката Е, даде му касетката, всичко мина безпроблемно, ама бая време ми мели на главата...

Аз пък като малка-някъде преди 25-30 години, пътувайки в градкия транспорт с баща ми се качва контрола. Баща ми без билет. И за да не го глобят казва- ами дадох го на детето и то го скъса.
А аз с цялата си прелест: Татко, не лъжи.
Е посмяха се и контролата не го глоби, а само го предупреди. Но бяща ми и до ден днешен разказва за този случй.

П.П. отскоро токрих темата, така че скоро ще разказвам и по-нови истории

Дойде и моя ред да се номинирам за муня.

От няколко дена се чудя и мая защо ми прилошава като карам.
Обикновено карам само през деня, на отворен прозерец. Обаче пак ми е жега, лошо ми е, не мога да дишам.   
Преди малко се прибрах от кино и понеже вече е тъмно, карах със затворен прозорец. По едно време усещам нещо...  парното ми било пуснато. 
Съвсем лекичко си духало топло, обаче духало. Ще се задуша от глупост, значи!

cybercat - подобен случай с една моя приятелка преди години . Карам я до тях , но реотаните на седалката били включени . Тя милата доста се препотила до Младост , ама си мълчи , чуди се какво става ... даже си помислила , че е разбрала какво е това да те обливат горещи вълни 
В нейна защита ще кажа , че беше зима и през дебелото палто не е усещала толкова директно нагряването , само и е било много , много топло ...

Това мойто малкото мунче го свърши на майка през септември, че и бая топличко си беше. Покрай края на бременността ми, майка беше натоварена с отговорната задача да кара наследника на училище. Бая път си е, в друга държава, с моята кола, на която жената сяда за първи път. Нашия пуснал отоплението на седалката й на макс, жената се препотила  пъти, ама търпяла. Като си дойдоха я гледам бая зачервена и я питам дали се е притеснила нещо, дали малкият я е ядосал. Тя ми вика: "Бе не знам, сигурно от притеснение така се препотих, направо умрях от жега, вир вода станах". Като установихме, че източникът на топлото е бил седалката и видях какви ги е натворил малкият, бая се посмях. А той, хитрецът, слушал баба си как се оплаква и си мълчал 

И малко оф топик: На следващия ден я беше пък заключил в стаята. чакала тя час, ама я е срам от мъжа ми да тропа по вратата да й отворим и чака дребният да се сети да й отключи. А той минал, отворил, питал я как е, добре ли е и тя докато се надигне да стане, той изскочил и отново й врътнал ключа. А на мен ми каза, че баба му била уморена и сигурно си била в стаята  Накрая на жената й се приходило до вц, та звъняла на моя телефон, но там вдигнал пак малкият и й казал, че гледа филм  Та срам не срам, звъннала на мъжа ми и ходихме да я освобождаваме