", 
Има един лаф: (съсипвам се от смях с историите, моля, не ми се обиждайте, щото сте дъ бест, аз на майтап ви го казвам
)
УжасТ


не знам и аз защо и го пускам. Получавам отговор "не ви познавам", но аз решавам, че ще ми се дърпа за покупката и пиша следната глупост: "Така ли, и аз така ще кажа довечера като си легнем"... последва гневен мейл, оказвайки се, че на съвсем друг мъж съм си прилагала номерата
Срам! Не върнах отговор за извинение. Не зная защо винаги следвам тая тактика...пуст срам, та чак не смея да се извиня.
.
. Слизам от колата, за да отида до магазина и шльопвам в локва до колене, а аз със светъл панталон. Гаолям праз, здраве да е! Купих аз каквото трабваше и на връщане гледам двама влюбени се натискат в уличката. Моята приятелка и гаджето и. Приближавам се тихо към тях и я шляпнах по задника с намерението да я изненадам. Момичето се обърна и аз затънах до гуша от срам - беше съвсем непознато. Измънках някакво извинение, с оправданието, че съм се припознала и тръгнах към колата. Отворих вратата, седнах бързо на седалката и казах "Тръгвай по-бързо, че ако знаеш как се изложих" и в този момент чувам съвсем непознат глас: "Къде да ви закарам, госпожице". Човекът щракна лампичката в колата и видях срещу себе си една усмихната брадата физиономия. Щях да умра от срам. А той приятелят ми, след като съм излязла преместил колата, за да мога да вляза без да газя в локвата. И явно след него паркирал въпросният господин. Но понеже се изложих много яко пред влюбената двойка, бързах час по-скоро да си обера крушите и изобщо не съм обърнала внимание в тъмнината, че влизам в друга кола.

Имах подобен случай от студентстването ми в София.

Препоръчани теми