Номинации за най-голяма муня

Като моето кафе, с което си черпих гостите. Заредих кубинката, пуснах си котлона, изсвири, че е готово. Сипах им ... ама чиста гореща водица. Бях забравила да сложа кафето в кубинката.

На мен ми се е случвало да забравя да налея вода в такава кафеварка и да се чудя защо не ми става кафето, въпреки че котлонът е горещ и мирише на кафе......при това два пъти го правя това 

chatNoir,просто си стои на плота,и чака да се сетя да я сложа във фурната 

А аз да ви представя цяла муньовска фамилия!Била съм в детската градина,когато цялата рода се прибира  късно вечерта вкъщи-майка,татко,леля,баба и дядо-и установява,че никой не ме е прибрал от градината.Майка ми и баща ми набегом се изнасят до там,и намират на оградата бележка:"Мария е при другарката еди-коя си на еди-кой си адрес".Къде ти GSM-и в далечната 1977-78 -ма година!Останали без дъх пробягват пътя до дома на другарката-а аз седя начело на масата/хората празнували рожден ден на всичкото отгоре/ и нагъвам торта!Оттогава са идвали и по двама да ме вземат,за всеки случай...

  по твоя случай и филм са направили

Скоро се записах, а вече и с прясна случка.....
Днес срещам моят личен лекар.... децата ни са в един клас...
Аз винаги любезна му честитя новата година....
Освен стандартните пожелания за здраве му пожелавам и по-малко пациенти 
Вместо по-малко болни....
Дано човекът ме е разбрал 

 
Ако беше на днешно време, щяха да те търсят в полицията.

Бе да ви кажа, ние преди няколко години забравихме детето след занималня, 1 или 2 клас...охраната я задържал, не я пуснал сама да си ходи, батерията пък на телефона й паднала...и детето седи, какво да прави  Беше ни много сърдита после, а ние какъв кошмар изживяхме  Хич не ми  е смешно и сега като се сетя. Добре че ставаше дума за час- два, иначе сигурно с  полиция щяха да ни търсят наистина

Мен са ме предупредили, че, ако закъснеем след 19 ч. и не сме предупредили, детето се води в полицията. 

Това със забравянето в детската градина сме го играли веднъж, но в по-различен сценарий. Главната муня е свекърва ми, подкрепена от дребната - към онзи момент към 1,6 годишна.

Та - баткото е на градина. Бабата гледа малката вкъщи, аз и мъжа ми сме на работа, спокойни, че има кой да прибере вожда от градината /която за протокола е пред блока ни/. След работа с благоверния тръгваме на обиколка по магазините и естествено се мотаме порядъчно, защото - има кой  прибере наследника от детското заведение! Към 18,50  ч. някъде ми звъни телефонът. Гледам- търсят ме от групичката му.   Вдигнах и от другата страна "Госпожо, няма ли да дойдете да си вземете детето?! След 10 мин. включваме СОТ-а!" Изтръпнах - станало почти 19 часа, а синковецът е още там. Звъня на пожар на свекърва ми да видя какво става! Вдига тя и се чува "Ало-о-о-оооу, ох ... добре, че ни събуди. Заспали сме с малката." Хоризонтирали се двечките за следобедния сън чак към 16 ч. и така се откарали, че ако не бях звъннала, кой знае до кога щяха да спят.

Този филм у дома го играхме преди ееехееей ... 15на години.

Моя милост е първи клас, майка ми е учителка, баба ми - работи си в собтвеното магазинче.
Всеки ден ме взимаше баба ми, водеше ме у тях и ядях винаги в петък вафла Боровец .
Обаче така се е случило, че е имало избори, пък после балотаж и те така два петъка подред баба ми не ме е взимала.
На третия петък - що да ме вземе  . Решила тя, че майка ми ще ме вземе (да, ама не).

В същото време в училище сме останали аз и още една приятелка - тя уж чака баща си, който ще закъснее около час (така е предупредена сутринта), аз си чакам някой, който да ме прибере. Играем си, тебешири, дъска, цялата стая за нас  .

Да, ама от един момент нататък идва ред на по-големи ученици да ползват тази стая, те си влизат, учителките само ни казват на нас двечките да мълчим. Мен още никой не ме е взел, а пък единия час на бащата на дружката вече е минал и отминал.
В един хубав момент все пак нейния баща се появи и си ни отнесе и двете - с идеята да отиде до офиса на баща ми и да ме остави на него (в малък град, знаел е къде работи баща ми).

В този момент вече на моето семейство им става ясно, че аз не съм взета от училище, баба ми се притеснила, ходила да ме търси, но така и не проверила в стаята, в която карахме часове. Вече тя е в нервна криза, баща ми търчи да взима майка ми от училище, съответно си е напуснал офиса и не му пука.
Майка ми пък още по-екстремно излита от час, обажда се на директори, въобще става ясно - Боряна я няма никаква!

Майка ми и баща ми отиват в класната стая да ме търсят, а там вече другите си карат поредния час с поредната учителка, която щастливо обявява на баща ми, че "бащата на Борянка ги бил взел с другото момиченце".
Баща ми на път да излезе от кожата си изкрещял "ама АЗ съм бащата на Боряна!!!".
Добре че децата все пак са чули кой точно ни е взел, да внесли навреме поправки в отговора, преди баща ми да избухне  .

Към този момент вече бащата на другото момиченце е установил, че баща ми го няма да работното си място и ни отвежда двенките в техния дом - решил, че така ще се сетят майка ми и баща ми. Аз пък от там звъня на баба си да я уведомя къде точно съм.
Но няма как да звънна на майка си и баща си да ги уведомя тях (ГСМ-ите бяха рядкост тогава).

След някакъв период от време те все пак се бяха свързали с баба ми, която ги уведомила къде съм, а аз бях много щастлива, че за един път поне не бях аз виновна  .
Така де, като има възрастни, отговорни за мен, що ме забравят на училище  .

Ми така де, и при нас така стана- уж бабата да я вземе, уж баща й, ама аз го помъкнах по магазини ли, по какво беше...и детето "увиснало"
Явно за това казват "много баби- хилаво дете" , или в нашия случай- забравено

Такаа и аз да се запиша! Виждам, че  не съм само аз !
Преди 6-7 години, лятото, излизаме вечерта на кафе в центъра на града с приятелки. Аз се бях издокарала с високи токчета и тесни дънки, абе суперр! Сядаме и аз си поръчвам кола, която много обичам, решаваме да ставаме, но аз имам почти половин чаша кола и я изпивам на екс. И познайте какво следва.... тръгваме, около нас кафетата са пълни, хора,хора  и от мен излиза най-звучното уригване в живота ми. При,което виждам как всяка от приятелките ми поема в различна посока и се отдалечават от мен! Беше доста неловко!

 Направо си представих как са се разпръснали.
А мен пък навремето един съсед ме е взел от градина и домочадието се втрещило когато на въпроса къде съм леличките са отговорили "Ами един човек я взе, каза, че е ваш приятел."..
Иначе като започнахме да разказваме истории от време оно се присетих какво култово мунче съм била. Веднъж съм се губила по време на почивка на морето, помня само как едни каки ме черпеха с бонбони и веднъж (пак на море) съм заметнала на майка дамската чанта в неизвестна посока с все парите и документите на всички. Поискала съм чантата докато разглеждала в някакъв магазин... под предлог, че татко я иска. Той, разбира се, като един виден мъж е бил особено заинтересован от наличното в магазина, та се е запънал като магаре на мост на вратата и чакал отвън. Излиза майка ми и става ясно, че съм послъгала, пък и съм продължила съчиненията с  "Ама то кучето я взе!". Историята мълчи дали и колко точно бой съм яла, а и аз явно още безпаметна съм била муня, но чантата се е намерила. Пуснала съм я била до някакъв магазин и продавачката я сложила на витрината, собственика да си я познае.
Те така...

Днес се присъединих и аз към вашите редици.
Успях да забравя на училище моите деца - 2 броя и племенницата от градината 1 брой 
Четирима възрастни не сме усетили кога е станало 17.30 ч. В своя защита ще кажа, че имах много работа и изобщо не съм погледнала часовника 
А баба им друг път им звъни по това време (че и нея взимам), но днес решила да не ни притеснява