Оххх,с тоя чорапогащник ,корем ме заболя от смях.Четейки поста ти,Санела .Се сетих,как един ден лелката от яслата ми дава мой чорап
,намерила го в блузата на малкия . Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 510
9 ноем. 2007, 21:15 ч.
Оххх,с тоя чорапогащник ,корем ме заболя от смях.
Четейки поста ти,Санела .Се сетих,как един ден лелката от яслата ми дава мой чорап,намерила го в блузата на малкия .
Виж целия пост
Оххх,с тоя чорапогащник ,корем ме заболя от смях.Четейки поста ти,Санела .Се сетих,как един ден лелката от яслата ми дава мой чорап
,намерила го в блузата на малкия .
# 511
9 ноем. 2007, 21:16 ч.
На мен така скоро по път за работа ми изпадна един чорап от крачола, след като няколкостотин метра го усещах като топка на бедрото си 
Виж целия пост
# 512
9 ноем. 2007, 22:49 ч.
Сетих се една случка с баща ми. Мазетата около нашето бяха наводнени и той си направи по-висок праг, да не влиза вода,но така влизаше повече на другите. В асансьора една комшийка почнала да му се оплаква от спуканите тръби и как заради някакъв простак се наводняват повече. а той за да не се изложи казал:"Да бе, всякакви хора има!"
Виж целия пост
# 513
9 ноем. 2007, 22:59 ч.
Извинявам се, ама имам много такива, не знам защо все на мен...С бившия живеех със свекър и свекърва заедно и не бяхме в добри взаимоотношения с тях. Една вечер той закъсня доста и като чух ,че се отключва, реших на майтап да се направя на лошата жена. Застанах с един тиган зад вратата и го засилих към главата му,като казах "Дуф!". Обаче това се оказа свекър ми- беше се уплашил и ме гледаше опулено, а аз не можах да се сдържа и избухнах в смях и без да му кажа нищо се скрих в стаята ни. Все още не знам какво си е помислил.
Виж целия пост
# 514
10 ноем. 2007, 01:09 ч.
Това направо ме уби 
Виж целия пост
Застанах с един тиган зад вратата и го засилих към главата му,като казах "Дуф!". Обаче това се оказа свекър ми
# 515
10 ноем. 2007, 01:48 ч.
Да се включа и аз. Пътуваме с мъжо с колата и понеже не знаем пътя, аз съм разгърнала една пътна катра в скута си и го играя навигатор. По едно време обаче огладнях и реших да хапна един сандвич. Мъж ми обаче се размрънка, че съм направила цялата карта в трохи и аз с целия си ум реших да я изтупам през процореца. Само че картата взе че се разпадна и парчетата се разлетяха след нас. После се наложи да питаме във всяко село за остатъка от пътя.
Виж целия пост
# 516
10 ноем. 2007, 08:20 ч.
Като говорите за изпаднали неща..мм...Вървя си аз към училище, потънала в мислите си и изведнъж гледам на една жена пред мен и изпада нещоо.. Спирам се аз да го видя кво е туй чудо.. повдига ми се.., но все пак успявам да викна след жената " Госпожо, това тук падна от вас..!" Връща се тя...поглежда...и си врътва задника с едно: " Аууу, туй не е мое, бее!" И ме оставя да се суетя около една ....дамска превръзка.. 
Само се питам аз ли съм мунята или тя...
Виж целия пост
Само се питам аз ли съм мунята или тя...
# 517
10 ноем. 2007, 22:08 ч.
vessy78, не си ти мунята, ама и жената как иначе да реагира, да си я събере от земята ли... Достатъчно е неудобно, че й е паднала, та и след това да я събира пред хората. 
Laleva80, ревах от смях на твоята историйка с чорапчето.
санела, определено е трябвало да му дадеш някакво обяснение на човека. Доста налудничаво си се държала. Но пък историята е от най-смешните
Виж целия пост
Laleva80, ревах от смях на твоята историйка с чорапчето.
санела, определено е трябвало да му дадеш някакво обяснение на човека. Доста налудничаво си се държала. Но пък историята е от най-смешните
# 518
10 ноем. 2007, 23:35 ч.
И на мен ми се случи като ученичка, тогава се носеха едни широки дънки ... Бях си забравила чорапогащника в панталоните, но в комплект с чорапи. Дни след случката забелязах готина мадама да върви и чорапогащникът и` да се влачи след нея. За съжаление от смях не можах да я настигна да и` кажа.
След няколко години, вече почнала работа, с моя колежка се връщаме от обяд. Вървим си, а пред нас - мъж, чиято задна част на сакото с две цепки е вкарана в панталона. Разсмяхме се ние, а колежката вика: "Тоя как прилича на на шефа", а то той. Наложи се да се крия да края на деня, за да не го срещна някъде.
Виж целия пост
Вечер, като бързам да си легна си събувам панталона заедно с чорапогащника. Една сутрин, бързайки за работа си обух панталона без да погледна,че вътре е имало чорапогащник. Работя в голям магазин с камери и по едно време един СОТаджия ме спира и ме пита какво ми се подава от крачола, че на камерата не можели да видят добре. Аз без да подозирам, реших,че нещо ми се е закачило и го дръпнах, а то като почна да излиза... 
Извадих чорапогащника до средата, но се закачи някъде в другия крачол и трябваше така да мина през целия магазин, за да отида в тоалетната да го доизмъкна. После ме скъсаха от бъзик.
Една сутрин, бързайки за работа си обух панталона без да погледна,че вътре е имало чорапогащник. Работя в голям магазин с камери и по едно време един СОТаджия ме спира и ме пита какво ми се подава от крачола, че на камерата не можели да видят добре. Аз без да подозирам, реших,че нещо ми се е закачило и го дръпнах, а то като почна да излиза... Извадих чорапогащника до средата, но се закачи някъде в другия крачол и трябваше така да мина през целия магазин, за да отида в тоалетната да го доизмъкна. После ме скъсаха от бъзик. И на мен ми се случи като ученичка, тогава се носеха едни широки дънки ... Бях си забравила чорапогащника в панталоните, но в комплект с чорапи.
Дни след случката забелязах готина мадама да върви и чорапогащникът и` да се влачи след нея. За съжаление от смях не можах да я настигна да и` кажа.След няколко години, вече почнала работа, с моя колежка се връщаме от обяд. Вървим си, а пред нас - мъж, чиято задна част на сакото с две цепки е вкарана в панталона. Разсмяхме се ние, а колежката вика: "Тоя как прилича на на шефа", а то той.
Наложи се да се крия да края на деня, за да не го срещна някъде. 
# 519
11 ноем. 2007, 00:34 ч.
и аз искам да се включа
като малка много исках да стана певица - даже си мислех, че пея хубаво
така и не разбрах защо учителя ни по пеене все ме караше само да си отварям устата без да пея истински, даже обещаваше да ми пише 6 ако не стъпвам в часовете му. нещата ми се изясниха, когато един ден ми каза "Излез да се намучиш навън и пак ела"
ааа, не така - казах си аз и започнах да си припявам постоянно - бях чула по радиото една оперна певица, която каза, че само с ежедневна практика и много пеене гласа може да се поддържа добър и даже да се подобри.
да, ама не
и в къщи не ми даваха да пея - надувала съм им била главите и даже баба и дядо не гледаха с добро око (по-скоро ухо) на певческите ми занимания. тогава намерих идеалното място за разпяване - мазето на баба. мястото ми се стори супер, но не прецених, че точно пред единственото прозорче на мазето е пейката, на която кварталните баби нищеха клюкините. докато един ден се разпявах с пълна сила и редях а-а-а-а-а, о-о-о-о, е-е-е в кратката пауза чух гласа на най-видната клюкарка в махалата "Ама, Д..., що сте си затворили кучето в мазата ма?
ей туй прекъсна блестящата ми певческа кариера. дано поне ме впише в редиците на достойните Муньовки
Виж целия пост
и аз искам да се включа като малка много исках да стана певица - даже си мислех, че пея хубаво
така и не разбрах защо учителя ни по пеене все ме караше само да си отварям устата без да пея истински, даже обещаваше да ми пише 6 ако не стъпвам в часовете му. нещата ми се изясниха, когато един ден ми каза "Излез да се намучиш навън и пак ела"ааа, не така - казах си аз и започнах да си припявам постоянно - бях чула по радиото една оперна певица, която каза, че само с ежедневна практика и много пеене гласа може да се поддържа добър и даже да се подобри.
да, ама не
и в къщи не ми даваха да пея - надувала съм им била главите и даже баба и дядо не гледаха с добро око (по-скоро ухо) на певческите ми занимания. тогава намерих идеалното място за разпяване - мазето на баба. мястото ми се стори супер, но не прецених, че точно пред единственото прозорче на мазето е пейката, на която кварталните баби нищеха клюкините. докато един ден се разпявах с пълна сила и редях а-а-а-а-а, о-о-о-о, е-е-е в кратката пауза чух гласа на най-видната клюкарка в махалата "Ама, Д..., що сте си затворили кучето в мазата ма? ей туй прекъсна блестящата ми певческа кариера. дано поне ме впише в редиците на достойните Муньовки
# 520
11 ноем. 2007, 00:44 ч.
Goody , за това пък имаш друг талант 
- така хубаво разказваш, сама си се смея тук... 
И за муньото с "бамбонето" беше впечатляващо. Имаш само 9 поста, и съм запомнила 2 от тях - това не е ли талант ?
Виж целия пост
Goody , за това пък имаш друг талант - така хубаво разказваш, сама си се смея тук... И за муньото с "бамбонето" беше впечатляващо. Имаш само 9 поста, и съм запомнила 2 от тях - това не е ли талант ? 
# 522
11 ноем. 2007, 01:40 ч.
и аз искам да се включа
като малка много исках да стана певица - даже си мислех, че пея хубаво така и не разбрах защо учителя ни по пеене все ме караше само да си отварям устата без да пея истински, даже обещаваше да ми пише 6 ако не стъпвам в часовете му. нещата ми се изясниха, когато един ден ми каза "Излез да се намучиш навън и пак ела"
ааа, не така - казах си аз и започнах да си припявам постоянно - бях чула по радиото една оперна певица, която каза, че само с ежедневна практика и много пеене гласа може да се поддържа добър и даже да се подобри.
да, ама не и в къщи не ми даваха да пея - надувала съм им била главите и даже баба и дядо не гледаха с добро око (по-скоро ухо) на певческите ми занимания. тогава намерих идеалното място за разпяване - мазето на баба. мястото ми се стори супер, но не прецених, че точно пред единственото прозорче на мазето е пейката, на която кварталните баби нищеха клюкините. докато един ден се разпявах с пълна сила и редях а-а-а-а-а, о-о-о-о, е-е-е в кратката пауза чух гласа на най-видната клюкарка в махалата "Ама, Д..., що сте си затворили кучето в мазата ма?
ей туй прекъсна блестящата ми певческа кариера. дано поне ме впише в редиците на достойните Муньовки
Goody дай още някоя случка белким докат се треса от смях взема да родя вече
Виж целия пост
и аз искам да се включа като малка много исках да стана певица - даже си мислех, че пея хубаво
така и не разбрах защо учителя ни по пеене все ме караше само да си отварям устата без да пея истински, даже обещаваше да ми пише 6 ако не стъпвам в часовете му. нещата ми се изясниха, когато един ден ми каза "Излез да се намучиш навън и пак ела"ааа, не така - казах си аз и започнах да си припявам постоянно - бях чула по радиото една оперна певица, която каза, че само с ежедневна практика и много пеене гласа може да се поддържа добър и даже да се подобри.
да, ама не
и в къщи не ми даваха да пея - надувала съм им била главите и даже баба и дядо не гледаха с добро око (по-скоро ухо) на певческите ми занимания. тогава намерих идеалното място за разпяване - мазето на баба. мястото ми се стори супер, но не прецених, че точно пред единственото прозорче на мазето е пейката, на която кварталните баби нищеха клюкините. докато един ден се разпявах с пълна сила и редях а-а-а-а-а, о-о-о-о, е-е-е в кратката пауза чух гласа на най-видната клюкарка в махалата "Ама, Д..., що сте си затворили кучето в мазата ма? ей туй прекъсна блестящата ми певческа кариера. дано поне ме впише в редиците на достойните Муньовки
Goody дай още някоя случка белким докат се треса от смях взема да родя вече
# 523
11 ноем. 2007, 02:01 ч.
Ама, Д..., що сте си затворили кучето в мазата ма?
Goody Върхът си
Виж целия пост
Goody
Върхът си
# 524
11 ноем. 2007, 06:18 ч.
Ето нещо и от мен, събрали сме се компания доста хора, седнали сме на кафе и някои подхвана темата за филма '' Хищникът и пришълеца'', тогава филма беше нов, преди три години някъде , и аз ни в клин, ни в ръкав из цепвам ''Бях много малка и мама не ми даде да го гледам'', и това го казвам няколко пъти един след друг, съвсем сериозно. После се усещам че май- не ставало дума за ''Хищника'' . След това дълго време ме базикаха че съм била малка за шяло и нещяло.
Виж целия пост
Препоръчани теми