Е, и аз съм достойна за приза "голяма муня"-учителка съм на малките и един ден пия кафе и проверявам тетрадки в едно кафе до училище, по едно време на съседната маса сяда мъж,който ми е страшно познат и аз естествено решавам ,че е баща на мой ученик и започвам да се чудя на кого точно 
Да ,ама като съм учила толкова много деца,не мога да се сетя 
Аз го гледам вторачено и човекът естествено и той ме гледа 
Накрая прибирам тетрадките и на излизане се спирам при него и питам "извинете, вие нали сте мой баща?" Човекът ме поглежда,не помръдва и отговаря: Едва ли ,аз съм Андрей Слабаков... 
Затова ми е бил познат 
Виж целия пост
Да ,ама като съм учила толкова много деца,не мога да се сетя Аз го гледам вторачено и човекът естествено и той ме гледа Накрая прибирам тетрадките и на излизане се спирам при него и питам "извинете, вие нали сте мой баща?" Човекът ме поглежда,не помръдва и отговаря: Едва ли ,аз съм Андрей Слабаков... Затова ми е бил познат 
)) . В тоя момент влиза един клиент и аз да бързам да го пратя, го пратих на мъжа ми. В същия момент осъзнавам какво съм направила, ама вече късно. Ошашках се и умрях от срам. Мисля бързо и решавам да оправя нещата. Пращам му 2-ри смс с текста- Първото съобщение не е за теб, не го чети. След 2 минути ми звъни телефона на рецепцията; спука ме от бъзик, че само мъжете се хвалели 
нямаш ядове - от мен само дивотийки да искаш 
спирам до тук, а ако още не си родила, пиши - 
филма е със субтитри, а тя е с лошо зрение и не може да си прочете сама надписите 
честна дума)