Сред най-запомнящите се е един случай, когато изпратих 10000 лв на грешна сметка. Написах платежното нареждане прилежно и два пъти проверих сметката – оказа се, обаче, на друга фирма, с която работим, а не тази, на която трябваше. Добре че управителят им се обади на другия ден да пита за какво изпращаме тези пари, иначе щеше да мине много време преди да хванем грешката – на банковите извлечения (както и на нареждането) си пишеше името на правилната фирма като получател.
След това шефа ми нямаше доверие що се отнася до платежни, обаче сигурно вече е забравил, щом ми дава да пиша, от време на време, за много по-големи суми.
Друг път си тръгнах от работа, но съм забравила да заключа офиса (колежката беше излязла), а имаше пари, извадени от касата, които си седяха в едно чекмедже. Добре, че тя се прибрала след малко и се успокоила, когато видяла, че са там.
Колата редовно я оставам отключена, но най-често забравям смъкнато до долу стъклото на вратата, съседна на мястото до шофьора. Първия път валя дъжд и разбрах, какво съм направила, когато забелязах локва и се зачудих какъв силен дъжд е бил, че е влизал през уплътнението. Разбрах, каква е работата, и на другия ден ... се случи същото... и продължава да се случва лятно време.
Веднъж упорито се опитвах да отключа колата, паркирана пред входа на един магазин. Не се получи и след многократни опити, тръгнах да заобикалям, за да пробвам с другата врата и видях дънково яке на седалката. Тогава зацепих, че не е моята кола – тя беше през няколко места. В момента, в който я отключвах, видях собственика на чуждата колата да излиза от магазина и да гледа подозрително към мен, докато вървеше към нея. Направих се, че нищо не виждам и побързах да се омета от местопроизшествието.
Та, такива работи, ежедневие....

Какво му има на този нахалник? Той ме заобикаля със сумтене и застава до вратата на колата ми и пак ми казва да се изместя. Няма! Слагам си чантата върху капака на колата, та по-лесно да си намеря ключовете и ... виждам, че от огледалото виси нещо дет го няма в моя Опел. Човекът вече беше запалил двигателя, когато аз още се блещех в предното стъкло и чантата ми стоеше върху капака на чуждата кола.
