Номинации за най-голяма муня

Готварска муньовщина на баща ми. Мама я няма и той готви. По принцип умее, ама гъбената чорба му се опря. Майка ми сгъстяваше с малко грис. Но човека взел галетата - ами ситно едно такова, в някакъв буркан прибрано. Сипва той една шепа и чака да набъбне и да се посгъсти - тъцъ. Сипва втора шепа, трета, четвърта .... не и не. Коментар - „абе майка ви явно нещо друго прави освен да сипва грис и не ми е казала, че да излезе по-добър готвач от мен”. Тъй де - тя е виновна, той няма как да е.

хахаха...това ми напомни за първата ми картофена манджа. Била съм на 12-13 г. и знам, че трябва да се сгъсти с брашно. Ама не съм разбрала, че трябва да е 1 лъжица и, за да не остане несгъстена, взех, че сложих 1 чаша  Никой не опита първата ми манджа

 

Като племеницата ми, която беше решила да готви прясно зеле. По препоръка на майка си сложила един пръст олио, ама не го премерила на страни, а вертикално 

А пък сестра и една вечер реши да пече наденица. Чуваме ние нещо от кухнята бучи. Отиваме, а тя хванала с два пръста замразената наденица и я размразява със сешуара 

Е, за това не се бях сетила.  Иначе така размразявам фризера, че ме мързи да го чакам...

 

Аз искам да разкажа за рецептата на една колежка!
Хората лепили тапети в хола и останало от лепилото и тя го сложила в един буркан в кухнята. Решила да сготви някаква манджичка с пилешко и вместо брашно сипала от буркана с лепилото! Слава богу, усетила се преди да вечерят, иначе голяма беля е можело да стане!

Съквартирантката ми от студентските години беше направила палачинки с 12 яйца и 2 ч.ч. брашно. Понеже нямаше прясно мляко,сложила сухо ама го разредила с лимонада. Ужасна гнусотия беше, но всички ядохме, сакън да не я обидим. Пък тя толкова доволна беше, чак домашно сладко няколко вида беше сервирала.

 Побърквам се прогресивно. Ето какво ми се случи последните само 24 часа:

1.Вчера сутринта: Тръгвам за работа, взимам си кафе, качвам се в колата и тамън да потегля, виждам шофьорът зад мен как започва да светка, свирка и се залива да се хили! Викам си "Бре, да не ми е отворен багажника?" Гледам в огледалото - напълно си е затворен "мноУ ясно, иначе нямаше да видя идиота отзад как ми се хили и светка". Спирам, свалям джама и викам "Какво?" а той "Кафетоооо тиии е наа покривааа на колатаааа хахахахахааааа!" 

2. Днес сутринта - слагам си ръкавиците, тръгвам през преспите пеш, щото съм с ръкавици и не ми е студено, нали.. Стигам в другия ни офис, свалям ръкавиците и грижливо ги прибирам в чантата си, свършвам каквото имаше за правене, отварям чантата - ръкавици ньет!  А сега! Претърсих целия офис, градинката отпред, междублоковите пространства в радиус от километър - ръкавиците ги-ня-ма! Викам си "Нищо, случва се!", грабвам със замах документите, пускам ги в чантата си, Фнимателно закопчавам ципа й и тръгвам към моя си офис. И

3. Пристигам, отварям чантата с премръзнали ръце и ... о, не! Документите ги няма вътре!! Шепочина! Гледам като теле, после почвам внимателно да оглеждам чантата с надеждата, че някой колега за майтап й е отрязал дъното и всичко, което влезе в тая тъпа чанта отгоре, изпада някак отдолу. Но не - чантата си бе наред ... Оставила съм механично документите в др. офис, ДОКАТО СЪМ СИ ТЪРСЕЛА РЪКАВИЦИТЕ!!!

Днес повече нищо няма да правя! Ей така тихичко ще си седя и няма да мърдам... а само като си помисля, че довечера трябва да сготвя, и ме обхваща паника! Ще си направя 112 на спийд-дайл...

  в такива дни и аз мисля,че е по-добре да съм далеч от к'вато и да е активност,че не се знай от де-що...

После ще ви чета, че иначе се чувствам непълноценна муня...
Вчера купувам разни семена-чия, ленено..., ще правя някакви супер нам си кви бисквити...прибирам се вадя пликчетата и ...няма го това с чия-та, рових,търсих и няма го, извадих всичко от дамската чанта...пак го няма. Викам си забравила съм го, нищо страшно, ще мина днес през магазинчето, ако е там жената ще ми го даде, ако не ще купя пак.
Отивам днес, така и така...жената сигурна в себе си "точно чията ви я дадох ", отговорям и "дали сте я, ама я няма...както и да е, дайте ми отново 50грама"...тя почва да мери, аз отварям чантата да извадя портмонето и ... хоп се появява търсеното пакетче...щях да потъна от срам...извиних се стотина пъти...ама нейсе то впечатлението си е останало.  Абе все едно някой току що ми го тикна в чантата, че и най-отгоре, а снощи май само не я обърнах с дъното нагоре. Е не мога да съм толкова смотана егати...сигурна съм, че снощи го нямаше!
Друга весела случка, в голям търговски център, тип МОЛ...влизам да пробвам нещо, обаче ми става много топло, там криза не ги лови, винаги ми е топло...свалям си потника(не обичам бодита) и го мятам в дамската чанта и забравям естествено. След мол-а отивам в кварталният магазин да пазарувам,вадя торбата за пазаруване, платнена разбира се, както ни съветват отвсякъде, тя черна на цвят, потника да не мислите, че е бял...и той черен. Разгеле усетих се навреме какво точно извадих и бързо го натиках отново в дамската чанта...че си представям , ако бях започнала да мятам покупките в него...както е без дъно...че и яйца бях купила...нейсе стопирах излагацията в зародиш.

.

Аз разбрах перфектно втората част, вероятно защото правя същото със сутиените. Е, не се пробвам да ги пълня с покупки, ама и съкровищата не са ми толкова големи.

Ух, ами може и аз да съм муня, ама втората част на историята Уеко ме озадачава. Нещо има с торба, потник и че ѝ е станало топло, ама какво точно се е случило ...  .

Помислила е потника в чантата си за платнена пазарска торба и го е извадила с идеята да нахвърля в него покупките.

Редактирах я, нека Merida да изтрие текста в цитата, за да не става объркването
А съм сигурна, че си прочетох какво пускам, но как една част от едното изречение скочи нагоре....явно не съм съвсем сама