Номинации за най-голяма муня

Донси, това го помня 

Моите муньовщини тия дни са безчет. Нещо се преуморих от работа и започнах да забравям, ама брутално. В сряда виждам ключове от апартамента на брат си в чантата си и ме гложди смътното усещане, че е трябвало да направя нещо, ама съм забравила. Казвам си - ще се обадя да попитам, ама и това забравям. На следващия ден телефонът звъни. Брат ми
"Как си?"
"Ми добре". Протича някакъв разговор, ама го усещам напрегнат. Накрая ми светва да попитам
"Абе аз тия дни имах усещането, че съм забравила нещо..."
"Ще се сетиш. Добре, че се прибрах по-рано, че иначе котката щеше да умре от глад" Трябвало да ходя да храня котарака  Като котколюбка се потресох и възмутих от себе си, нищо, че животинката беше добре. Същата вечер каня приятелка вкъщи да се видим, че не сме се виждали от преди мнооооого време. Този път мъжът ми нервничи. Много умно се сещам - то утре 8-ми март, аз баш на тази дата я поканих, явно е имал План за вечерта.
"Ами, ако си имал планове за вечерта, да ми беше казал, колко пъти сме говорили, че с моя график и заетост такива изненади не обичам, трябва да знам предварително"
"Ами аз ти казах, че искам да отидем на ресторант преди поне две седмици, даже заедно го избирахме, не помниш ли?"
  Отиде ресторантът. Хем ме беше срам да кажа на приятелката си да не идва, при положение, че месеци ѝ отменям, хем и мъжът ми се обиди и не искаше и да чуе повече  А принципно съм известна с това, че помня като слон. Явно съвсем съм изтрещяла. Третото доказателство е как убедено казвах на мъжа си, че съм сложила портомонето с парите в чантата си, преди да изляза, а се  наложи да се връщам с таксито, защото естествено, бях забравила да го прибера и си стоеше на масата вкъщи

Аз толкова разсеяна бях само като забременях.
Бях написала писмо до ректора на СУ, с грешна фамилия, нашата ректорка го подписа, пратиха го по Етап и по някое време нещо я заглождило, проверила какво е подписала и прати единия от нашите шофьори да гони автобуса (иначе файла на компа ми беше именуван правилно  ).
И други изцепки имах, но не толкова тежки.
Интересното е, че ми се разминаваше направо без мрънкане, въпреки че даже и аз не знаех, че съм бременна и идея си нямах как да се оправдая, дори и пред себе си 

Снощи вечерта ще лягам, по принцип нося очила с диоптър, но като стоя вкъщи не ги слагам. Да но решавам, че ще гледам телевизия за да ме приспи...Тук очила, там очила - няма ги. Сигурна съм, че трябва да са на леглото, не съм излизала, нямам спомен да съм ги местила...след 15-20 минути вече почти пара излиза от мен, разбудих мъжо да го питам да не ги е преместил - той ми вика очила не съм виждал и пипал, а сега де  След някоя и друга минута, вече на ръба на търпението добре че вдигнах чаршафа, сутринта като съм оправяла леглото, са останали под него 

Сетих се за едно мунско изпълнение, което носих с месеци.
Лято е, решавам един ден да си махна мъха над устните с лентички, вместо с крем както съм го правила.Купувам някакви и действам, след което почти веднага излизам навън, в най-силното слънце.На другия ден се видях с една приятелка, гледа ме тя и се чуди имало нещо ново в мен.Аз я уверявам, че нищо ново няма, а тя "Ами да, имаш мустак, ама много е странен".
Е как няма да е странен, като съм изгоряла точно там,където си махах мъха.

Както съм чувствителна на тема мустачери,направо ме уби

Имаме приятелска двойка, с които се виждаме сравнително рядко, но винаги ни е много приятно. Последните ни 2-3 виждания бяха у тях; вкъщи все ми беше неудобно - или ремонти, или гости с преспиване от провинцията, и в един момент ситуацията можеше да се тълкува така, все едно се "скатавам". Тая вечер се сещам за тях - докато правих салата, в съзнанието ми изплуват някакви спомени как им обещавам, че са-а-а-амо малко да ми се поосвободи къщата, и са поканени на вечеря. Трескаво си грабвам телефона, звъня на приятелката ми, не я оставям да каже нищо и директно карам към целта на обаждането - каня нея и половинката й на вечеря тая събота, за по-убедително даже споделям какво ще приготвя (естествено - това, което правя най-добре!) и т.н. Отсреща чувам: Ооо, с удоволствие ще дойдем, откакто миналата седмица Х. го опита у вас, вече два пъти ме ръчка да взема рецептата". И тогава бааавно и полека започнаха да ми изплуват спомени как само преди 10 дни ни бяха на гости и всииички други детайли ...  Нищо де, поне ще се видим пак с тях

Това е една от най-хубавите теми в целия форум, винаги ми оправя настроението.  Днес реших, че е време и аз да се включа, стига само съм чела.
В първата история мунята е една сервитьорка. Отиваме с приятели в едно малко ресторантче (по-скоро кръчма) да обядяваме. Чакахме около 10 мин. да се появи сервитьорка (заведението не е на самообслужване), но такава така и не дойде, та се наложи да ходя да я извикам. После я извиках и за да ни вземе поръчките, че то няма кой да се сети. Поръчваме се БИРА, картофки, мръвки, всичко както си му е редът. След около 20 мин. храната пристига, но бирички няма. ( Пък аз някак съм останала с впечатление, че в заведение първо се носи това, което ще пиеш, а после храната). Оглеждам аз добре масата и задавам следния въпрос
-Ами биричките?
-Ем чи ко им е на биричките? 
-ЛИПСВАТ!!!
Донесе ни ги де, след около 10-15 мин. 

Във втората история мунята съм аз. Случваката се развива преди години, когато съм била още малко мунче. Да съм била на около 6-7 г.
Като малка много обичах да си правя разни манджи от кал, вода, листа и т.н. Но тъй като съм си в нас и нямам достъп то тези "продукти" решавам, че ще експериментирам.    Виждам подредени на шкафа одеколоните на баща ми и решавам, че това ще бъде тайната съставка на моята засукана гозба. Сипвам си в купичката от единия, но той доста драстично намалява и решавам, че някак трябва да допълня количеството. Взимам друг и преливам от него в 1-вия, но и то намалява. По аналогичен начин омешах още 4-5 одеколона,преливам и преливам, като последния го допълних с вода.    Е баща ми доста бързо се усети, че нещо ароматите не са това, което бяха. Но пък много ми се смя, дори караница не отнесох. 
Има още много, но друг път, че ще стане прекалено дълго.

Ххаха

ИНТИМА , като каза сервитьорка......
Едно лято на 17 г. си припечелвах в едно ресторантче. Обаче то много работа имаше, вечер винаги пълно, лятна градина с оркестър, абе народ много идваше. И доста от моите познати и приятели също идваха. Една вечер идват мои познати и ги настанявам аз, цяла вечер поръчват, аз току се отбивам да се видим, както и да е.....Та имахме 2 вида вино - евтинко и скъпо. И те поръчват от евтинкото, по няколко пъти.... Обаче накрая, не знам как се обърках (наистина не нарочно) и им нося сметката. И те - А, много бе..... И аз (много уверена) - Ето бе, всичко си е така....И почвам да смятам 2 порции картофи, еди колко си, 5 бири - еди колко си и така нататък ...и накрая 3 бутилки вино по еди колко си....И те - ама ние пихме от евтиното вино.... Що срам брах тогава, идваше ми да потъна в земята....и то точно на моите приятели да стане така.... Все се надявам, че не са си помислили, че е нарочно....

Вчера- ужасно важна среща във фармацевтична компания...Ние сме с двама чужденци, единият ексклузивен мениджър за цяла Европа, другият партньор,главния инженер и аз ...

Всеки от нас представя продукт, реклама, фирмата ни отдавна работи за тази компания...събрали се шефовете И...аз в една красива рокля, с едно красиво червило...но като русолееща брюнетка, си загубвам пропуска, търся в чантата, нямам джобове, но търся и в тях, търся пак в чанатата, търся по земята ( в момента вече текат финални разговори на чуждия език), аз пак търся иииииииииииииии пак търся. Това си го предствете половин час поне и аз леко умряла от срам , как мога да си загубя пропуска...
Накарая ще тръгваме, аз умляла от срам, ставаме ...почваме да си вземаме довиждане и виждААААААААААм ексклузивния мениджър ми бил взел пропуска и го сложил до другия неговия си пропуск, върху неговата техника...другия си сложил пропуска на якето и умирГам...
Мога да кажа, че за следващата компания- всичките ми пердета бяха долу, чакаха ни с отворени обятия...и аз като се отпуснах, като се ухилих  като им дръпнах презентациите ...елеее...загубих всичките си чувства на срам...

Аз лично не можах да те разбера 

И аз нищо не разбрах  !

"Губя" си пропуска и се паникьосвам ужасно много ! В същото време мениджъра ми прибрала пропуска до неговите неща (другия чужденец си сложил пропуска на сакото- но аз не го виждам, защото сакото е съблечено), и аз си мисля че това не е моя пропуск на масата- защото двата са техни!  През цялото време моят пропуск е стоял там пред гранда...а аз търся ли търся и прерових имагинерните си джобове 100 пъти, чантата 200...
Та...сега по ясно ли го описах 

Голям гаф...

Кой е мунята в случая? В обяснението ти видях двама мунчовци.

АЗ    защото се шашкам, че ще объркам нещо...а то и да объркам  - голяма работа...ама се бях паникьосала здраво  
Представях си, как не ме пуска охраната на портака, как ме вземат за олигофрен тези ни партньори...как излагам организацията ...абе Мунка- маймунка