Мунята е една моя близка приятелка 
(Пете не ме убивай)
Денят е 27.10.13година в 6:30 половина телефона ми звъни та се къса, след 20 секунди овъртене дигам и с възможно най-лошият тон казвам:
-Ало
-Къде си от 10 минути те чакам отпред, ще замръзна идвай веднага
-Разбрахме се за 7:30 сега е 6:30 ела след един час
-Не 7:30 е
Не успах да спечеля спора, преоблякох се и като буря слезнах долу и тръгнахме към мястото на което се бяхме запътили с моята дружка.
Стигаме там и съответно е затворено. Разлютя се разфуча се нашата и звънни на дания и номер и започва да нарежда: Аз заради вас съм станала в 7 сутринта, как може да не сте отворили,
От телефонната слушалка се чува: Ама госпожице ние след час отваряме.
- Как след час сега е 8:15 тук пише, че отваряте в 8:00...
- Госпожице 7:15 е не е 8:15
-Господине вие мен няма да ме лъжете...
И изведнъж нашата се усети, удари се по челото и каза ама аз не съм сменила си насторила часовника.
Изчакахме час да отворят но когато момчето дойде, милата не спря да се извинява, цялата беше червена а аз умрях от смях.
Същата дружка доскоро плащаше тока на предишната си квартира.
Виж целия пост
(Пете не ме убивай) Денят е 27.10.13година в 6:30 половина телефона ми звъни та се къса, след 20 секунди овъртене дигам и с възможно най-лошият тон казвам:
-Ало
-Къде си от 10 минути те чакам отпред, ще замръзна идвай веднага
-Разбрахме се за 7:30 сега е 6:30 ела след един час
-Не 7:30 е
Не успах да спечеля спора, преоблякох се и като буря слезнах долу и тръгнахме към мястото на което се бяхме запътили с моята дружка.
Стигаме там и съответно е затворено. Разлютя се разфуча се нашата и звънни на дания и номер и започва да нарежда: Аз заради вас съм станала в 7 сутринта, как може да не сте отворили,
От телефонната слушалка се чува: Ама госпожице ние след час отваряме.
- Как след час сега е 8:15 тук пише, че отваряте в 8:00...
- Госпожице 7:15 е не е 8:15
-Господине вие мен няма да ме лъжете...
И изведнъж нашата се усети, удари се по челото и каза ама аз не съм сменила си насторила часовника.
Изчакахме час да отворят но когато момчето дойде, милата не спря да се извинява, цялата беше червена а аз умрях от смях.
Същата дружка доскоро плащаше тока на предишната си квартира.
След задължителният очен преглед с разширени зеници умница-хубавица отидох да си хвана автобуса, че да не притеснявам мъжа си. Обаче като ми разширяваха зениците на първото капане капките свършиха и ми дойде малка дозата, та отвориха ново шише и ме доразшириха втори път. Нищичко не виждах! Питах за номера на автобуса, нищо че табелата беше пред мен 
Та: качих се и на следващата спирка мъж на средна възраст също се качва, приближава се до мен и ми подава нещо. Гледам червенее, кафенее, малко е. Поглеждам него той сякаш ме гледа и чака. Промърмори нещо ама не чух от шума в стария Чавдар. Гледам пак - още ми подава. Погледах - то било сгъната петолевка. Взел ме човека за контрольорката и чака да му продам билет 
, хвърлям се под бюрото и изскубвам кабела за интернет от компютъра. Това беше единственото, което ми дойде наум на първо време. 
