Номинации за най-голяма муня

Имам една история отпреди години.

Пили сме с приятели бири в градината, и, неизменно, ефектът на бирата се проявява и трябва да ида до тоалетна. Тъй като тогава не съществуваха такива неща като екотоалетни, се насочвам към едни всеизвестни  храсти.  Хубаво де, обаче предишния ден е валяло и всичко е в кал. Отгоре на всичко е тъмно като в рог. И явно по пътечката в храста е имало някаква огромна дупка, която от дъжда се е увеличила, аз се хлъзвам и - до глезените в нея. "Нищо де" - викам си - "то е просто кал". После за всеки случай си подуших краката и - о, скръб! (наблягам на всеизвестността на храстите) 
Чорапите, как да е, ги изхвърлих, но боса няма как да се прибера до вкъщи.
И виждам там една чешма, и решавам да си измия обувките. По време на тази операция минава един познат, който така или иначе вече беше със странни впечатления от мен, и немай-къде трябваше да му разкажа какво е станало.   

Можеш ли да паднеш два пъти в един и същи ден, на едно и също място? Аз мога-на отиване и на връщане от работа. На ъгъла на нашата улица. Пред сладкарницата. Първият път сутринта беше пусто, само някакъв мил дърт английски джентълмен ме попита дали съм "ок". Както го изгледах, джентълменски се отдалечи. Проклел ме е. Вечерта, вече с покупки, че и заваля, пак там се излумках. Ябълки на една страна, кенчета кола, доматите на пюре. Добре, че паднах на другото коляно, лявото беше ожулено от сутринта. Срааам пред тая сладкарница...а всеки ден минавам покрай тях. 

   

Наша леля, носи и се славата на най-лошия шофьор на света минава по мост. Проблясък. Ще вали.
Връща се, на същотото място пак проблясък . Тя пак си вика. Е сега заваля. След два дни 2 глоби за превишена скорост )))).

Същата ни идва на гости и вижда едно дърво с некролози, при което започва да се тюхка защо това дърво не го отрежат от общината .. толкова много хора са загинали удряйки се в него.....

И аз имам случка с камери 
Преди няколко години, децата са на море с майка ми и баща ми и ние с мъжа ми отиваме последните дни. Предупредиха ни по телефона, че има много камери да спазваме знаците стриктно. Ние не видяхме никъде, чак им викам, какво толкова ни плашат. Е да, ама пък камерата ни беше видяла  фиша пристигна на другия ден след като се прибрахме.
Не караме бързо, не ме разбирайте погрешно, но имаше 2-3 прави участъка с ограничение 50, явно там е било.

      
много се смях

Сетих се за още една моя муньовщина опреди мнооого години.
На по 16-17 години сме, с приятелката ми излизаме на разходка в квартала. Валяло е, има локви тук-там.
Вървим покрай един блок - срещу нас баба и внуче на около 3-4 години.
То върви напред, бабата след него. Ние му се радваме и решваме да направим едно добро дело - да го прехвърлим над една локва, както се прави на децата хвъъъъър, хванато за двете ръчички. Обачеееее не ни стигна силата и засилката, то стъпва на сухото, но ни повлича и дупето му се озовава в локвата     
Бабата, разбираемо, много ни се ядоса, а ние и досега се хилим като се сетим колко е малка крачката от добрите намерения до гафа. 

Аз получих меил от един колега, който започваше "Здравей, Велизаре"  Две минути по-късно кацна втори - "Извинявай, Булче! Прекръстих те неволно" Още ме бъзикат другите колеги, че като работя мъжки ми се получават нещата 

Стана ми интересно, но не го разбрах... Какво значи да си "изискаш" мейла обратно?

Има такава опция - ако получателят все още не е отворил мейла, може да си го върнеш. При мен обаче не винаги се получава...

Как точно става - какво натискаш, какво избираш и от кое меню - когато ти се е получавало?

И на мен ми е интересно, ако не е проблем сподели, че това не ми беше първи опит да се самоизложа 

За Outlook: влизате в самия мейл, който сте изпратили, от лентата с командите натискате Actions, от падащото меню избирате Recall message.

Точно така! Но при мен не винаги се получава. Трябва много бързо да се направи, след като е пуснат мейла.

Освен това самият сървър трябва да поддържа тази опция. Нашият, например, не я поддържа.

Лапсус от преди 5 минути. Говоря с една испанска рускиня, английската кралица сигурно щеше да е по-мила по телефона. Трябва да я питам за една корабна линия  и разговорът протича така:

" Извинявай, дали знаеш колко са свободните дни с Инг и Ян? Ъъъъъъъ Инг Мин, де.... ЪЪЪЪЪ Исках да кажа Янг Минг....."
Докато я нацеля, че беше Янг Минг колжеките вече пръхтяха от смях зад компютрите    Супер некомпетентно звучах, въпреки че много добре я знам 

Ох, момичета да ви споделя! 

Де що има луд човек в тоя град и с мен сякаш се захваща  Съседката под нас май нещо се бъгна. Прибирам се преди няколко дни и тя явно ме видя през шпионката, или пък ме е чакала - та изскочи ядосана и гневна и ми крещи, а ехото във входа и приглася нагоре по етажите:
- Престани да ме замяраш! Чу ли какво ти казвам. Спри или ще извикам полиция!
- Кой аз ли бе? Какво е станало? - направо ме изуми, защото макар да звучи високомерно дори не помнех кой точно живее на долния етаж.
- Хич и не се прави! Видях те като ме замяраше с маслини.Ще се оплача в полицията и в общината и в ... - тук не чух, защото се скри зад полуоткрехнатата врата. После се показа и викна - Ето ти ги всичките! - и метна по мен някакви черни бляскави неща. Признавам си, че помислих, че са хлебарки и хукнах по стълбите нагоре. После видях, че са маслини, костилки от маслини и полуизядени такива. Хубави, големи маслини! 
Говорих с детето, да не би то нещо да е правило магарии, но не било и то. Реших, че някой друг се гаври с жената и тя мисли, че сме ние.
Снощи се звъни на вратата. Мъжа ми отваря, а аз в дъното на коридора надничам /да не изтърва клюката  /. Същата съседка започва да се оплаква на мъжа ми:
- Твоята жена ме тормози! Психически тормоз ми прави! Замяра ме с костилки! Преди бяха от маслини, ама като и казах да престане и спря. Сега е започнала с костилки от КОМПОТ 
Седя си вчера в хола и хоп-хоп тя хвърля по мене череши от компот!  - уточнявам, че холовете имат тераси, а нейната е остъклена и винаги затворена, защото е на първия етаж. 
- Ама ние у дома нямаме компоти! - изтърсих аз в своя защита
- Ами нямате я! Като го хвърляш по мене! - озъби ми се тя, но не посмя да хвърли по мъжа ми нищо ...