Номинации за най-голяма муня

Аз пък се смях с глас - то е ясно, че не е направено нарочно.

Пак подобна случка - в парка сме и гледаме как една немощна баба седи на съседната пейка и хвърля на кучето си обли камъчета - то тича, лапа ги, носи ги. Обаче кучето хуква още щом връчи на бабата камъка в ръката, търчи напред в някаква посока и бабата няма друг избор освен да ги хвърля в същата.
- Мамо, защо бабата замеря кучето - пита малката ми дъщеря.
Е ми, от 10 хвърляния поне 7 бяха по главата на кучето. Или бабата беше много точна, или кучето хич нямаше късмет.

За зоологическата, не знам дали е смешно, но аз срещам затруднения да обясня на децата защо не трябва да хвърлят храна на животните, при положение, че около нас валят какви ли не боклуци. Ябълките са ОК за мечки, но не всички са така съвестни.
В зоологическата е крайно време да решат проблема.

О, аз последният път се развиках на един баща, който показваше на детето си как да хвърли на маймуната пшеничени пръчици. По принцип не съм такъв човек, но върлите изстъпления, наглата простотия ме изкарва от равновесие.

Много се ядосвам на даването на храна на животните в зоологическата градина. Много пъти са предупреждавали от персонала, че не трябва да се прави, дори да им даваш нещо, което животното яде. Няма проблем да се дава единствено трева на понитата, защото те не ядат на режим и яслите непрекъснато са им пълни.

Моя дребния беше на 1г. 6м. и сме в зоологическата. Още не говореше добре, а неговото проговаряне беше тип, като не може да каже някоя буква я пропуска, не я заменя.Не можеше още да каже "з" и "р".  Стигаме до зебрата и той вика с пълно гърло:   Мамо виж, .еб.а  , последното повторено няколко пъти, ентусиазирано и без точките

ма ко , което ме подсети за дъщеря ми, тя е на две, но сме доста назад с говора и има едва няколко оборотни думички. Онзи ден отваря врата на тоалетната, докато баща и е там и почва да крещи ''Ишка, ишка''! Изумих се, понеже нито още сме стигнали до думата пиш, камо ли пък пишка. А тя си видяла гумената книжка за вана

Julia_21 

Ентусиазирахте ме и аз да увековеча бурен екстаз на голямата ми дъщеря. Действието се развива на морета, тя е на 1г. и 2 мес. и започва да крещи и подскача в екстаз: "Мамо, мамо виж, путка на патка, путка на патка  !!!" Всички се обръщат към нас (плажът е претъпкан), аз потъвам в земята от срам (видиш ли горкото дете на какво го учат), а аз  в крайна сметка видях една огромна пеперуда, кацнала върху лопатката й за пясък...

 

 

Я и аз да се включа с едно великолепно изпълнение!
Отивам да прибера колата от майстора, прибирам се, отключвам си гаража, ключовете за гаража са на отделна връзка от тези за вкъщи.Та вкарвам колата вътре, тръгвам да излизам и се сещам, че ми няма  ключовете! Обърнах цялата кола, стелки, жабка, бърках под седалките, обърнах си чантата, звъннах на майстора и го пратих да ги търси пред тях, където се срещнахме!И няма и няма ги тези ключове. Викам си, ужас, сега как ще заключа гаража и минава вече час в търсене, когато русата патка в мен се сеща, че няма как да си отключила гаража, ако ключовете не са били в нея. А те си стоят послушно от външната страна на вратата!

Ох, не знам дали случката е за тук, но вчера се присетих и исках да разкажа.
Не знам аз или познатата ми е муня, но ето я историята.
Щерката ще празнува РД вкъщи, на 11 е. Каним само деца, казвам час от-до и родителите си оставят децата. Майката на едното е много нахална обаче, не сме приятелки,но като се видим разменяме по някоя приказка, няколко пъти се изпуснах с по-лични неща и после чух,че ги е разказвала на трети лица. Казвам го с идея,че не ми близка приятелка, знам я каква е и изрично съм предупредила,че рд е само за децата, без техни малки братчета и сестричета, както и че моят 2-годишен син няма да бъде там. Идва въпросният ден, пристига нашата особа с щерка си и малкото си 1-годишно дете, и се кани да влиза и тя на РД, нищо че съм й казала,че е само за децата, щели сме да си поприказваме , а малкото да си поиграе    учтиво я отрязах, тя се врътна обидена, а мъж ми ме обяви за гаднярка  

И аз съм правила подобни номера, но с празно място, като си имам шаблон за текст, но трябва да впиша лично до кого пращам...Редовно пък им пускам писъмца с обяснение какво съдържа прикаченият  файл, който всъщност обаче съм забравила да прикача! И редовно си се чудя как е възможно да го правя нон-стоп! Възмущавам се от себе си, но продължавам в същия дух!

Прясна мунщина от сутринта. Единственото ми извинение е, че не бях пила кафе още, а в това състояние съм обществено опасна вкл. и за себе си и повереното ми имущество.
Кацам на един паркинг до пазар в града, като преди това на няколко пъти ми се наложи да спирам за бързо, за да питам в движение хората за местоположението на сграда, която търсих. Накрая доволна, че все пак се добрах наблизо до нея, паркирах, заключих си колата и бодро свърших задачата, за която бях тръгнала.
Връхлитам в колата после, обръщам се надясно и съзирам джамът отворен, ама зее, повече от педя свален. Но колата е заключена, нали   Вътре бях зарязала парфюми, документи, дрехи, касетофонът на таблото, флашки ... сергия. Само табелка "харесайте си нещо" нямаше.
След едно еКспресо дойдох на себе си. 

Всяка година януари-февруари правим резервация за море. Контактуваме си по мейл, разпитваме за цени, уговаряме, т.н. Стандартно. Тази година пуснах мейли на всички места, получих отговор от почти всички, избрахме, преведохме капаро. Всичко звучи наред.
Преди 2 седмици от едното място собственичката любезно ме моли да й кажа какво сме решили. Как какво? Нали преведохме капаро. Тя любезно ми отговаря, че всичко е наред. Края на миналата седмица обаче пак ме пита. Петък следобед. И аз ядосано й пиша, че парите са преведени. Прилагам копие от документ за превод. Тя ми отговаря, че IBAN е грешен. Аз Започвам леко да истерясвам. 300 евро сме превели. Гледам документа, гледам IBAN, по който е преведена сумата. Нищо общо няма, но как е възможно да си измисля аз някакъв IBAN и упорито пиша, че сумата е преведена с данните, които тя ми е дала. Жената учтиво моли да говоря с банката. Вдигам на пожар приятелката, чийто мъж работи в банка и ни е направила услуга да преведе парите. Човекът проверява и казва, че не се е върнало нищо. Трябва да изчакаме до понеделник да пита в отдел "Разплащания".
Аз увесила нос, гледам гузно домочадието, че съм провалила морето и съм подарила на някой 300 евро. Все пак разумът в семейството, ММ решава да ми провери кореспонденцията и...
Оказва се, че си говорим със собственичката на едно от местата, за които сме питали, но не сме избрали. Бях си разменила с нея около 40 мейла. А сме превели пари на правилното място.

Всичко тръгва от там, че и от двете места по едно и също време са ми пратили банкови детайли и капарото, което искат е едно и също. Но докато се обяснявах за преведените пари на отпадналото място бях твърдо убедена, че грешката не е в мен.
Писах на жената, че е станало недоразумение в комуникацията ни и се извиних, но тя спря да ми отговаря

Оф, оф, на работа съм, от вчера се хиля и нищо не върша заради вас!

Да се разпиша и аз

Преди години отиваме с тогавашното ми гадже на разходка до Узана. Спираме колата, хващаме раниците и се забиваме из гората. Изведнъж аз виждам едно поле с поникнали борчета, около 25 см високи. И му викам на моя "Гледай, бе, гледай как са пораснали тия борчета. Като по конец, едно до друго и еднакво високи..." И така си се възхищавах от умните борчета.

По интересното е, че гаджето беше напълно съгласно с мен и каза, че такова нещо до сега не е виждал. Даже снима, за да показва колко интересно били поникнали борчетата.
А аз, загубената, чула, че от дъб и бор лесно стават бонсаи и решавам, че искам борче и ще става бонсай. И с целия си акъл накарах момчето да ми изкопае  дръвче (което той направи много внимателно, за да не повреди корените).

Ако е имало на близо горски, да види как изкопаваме борове от залесените площи....  сигурно още щях да плащам глоба.

Прясно първоаприлско се разписахме с щерката.
1. Моя милост - купила съм преди почти месец нещо от ибей, продавачът ме е помолил да го известя при получаване, пазя си го в акъла, но все не стигам дотам. Днес, в ранни зори (3ч. ), влизам в сайта, виждам че съм спечелила нещо, за което са ми пратили линк и съм заложила директно през програма, плащам и си лягам.
Сутринта нямам спомен платих, не платих ли, но чак към обяд успявам да вляза в сайта и първото, на което ми се спира окото, са две съобщения от един и същи потребител, с еднакво съдържание "така и така, пратих нещото, моля, потвърдете ми, когато го получите". Обзета от угризения на съвестта, набързо натраквам извинение, че съм получила изпратеното преди повече от седмица, всичко е ок, но не съм имала време да пиша, благодарности, хубав месец и т.н., след което слагам положителна оценка на продавача.
Иии... в този момент виждам, че ми виси още едно искане за оценка, със снимка на артикула, закупен преди месец... писала съм на човека, който ми е изпратил предмет преди няколко часа!

Следва още едно извинение + молба първото съобщение да не се счита за първоаприлска шега, а за първоаприлска муньовщина.

2. Щерката, надлежно изчакала опашка пред бюрото за издаване на карти за градски транспорт и получила заветната такава, се готви да излиза от помещението, прибирайки по джобове карта, ЛК и т.н.
В този момент се включват сирените за гражданска защита (днес ги тестваха) и нашето момиче застива в стойка "мирно" до изхода и си изчаква цялото бръмчене, съобщения "Внимание, внимание..." и т.н., гледана странно от хората, влизащи и излизащи (на които запречва пътя) и на свой ред, гледаща възмутено тази липса на национално самосъзнание.
Връща се вкъщи и резюмира ситуацията, все още разпенена: "Освен ученици, там имаше и възрастни хора, които изобщо не реагираха, какъв пример дават на младите за поведение в деня на загиналите за свободата на България! Какво ти става, бе, жена, защо се хилиш така?!"