Номинации за най-голяма муня

Десси, разбрах те прекрасно Само се опитвах да ти намекна, че още не си се събудила 

Отделно наистина се чудех дали ще ги вариш или печеш. Отдавна се каня да пробвам да ги опека, защото една позната обясняваше, че ставали по-вкусни.

...И по принцип уж по-малко се пукали, но поне при нас не се получава така...

Аз съм мунка  две леви ръце.Изпуснах яйцето в синята боя,плисна здравата и то в дясното ми око  Сега не може да се измие изцяло.Синее на скулата и веждата 

Така ще кажеш, я.  :  

Разводнявам темата, но не мога да се сдържа. Онзиден прочетох този метод http://www.mycookingbookblog.com/kak-da-svarim-strahotni-jaica-b … z-da-se-schupiat/ и реших да опитам.
Не видях смисъл във второто потапяне в гореща вода и изстудяване, а и не го видях по разните английски изтоници, затова го пропуснах.
От първата дузина имах само 1 спукано, но пък не съм ги оглеждала много добре предварително и не мога да съм сигурна дали не е било "предразположено".

И аз имах една такава съседка по легло. Тъкмо я докараха от секциото. Отваря си очите и ме пита "Кога може да ядем"
Е незнам какво е това чудо. Но нямах много време да се възмущавам, защото веднага докараха още една след секцио, а нейния въпрос беше "Какво родих", Акушерката "Момче", Майката "А, как се казва" 

 

Малкия имаше Рожден ден в четвъртък.  За първи път каня гости по случая и съм  в  неспирна притеснителна лудост, обхващаща говор и действия . Исках всичко да е съвършено! Освен менюто от  рулца с прошуто,  три вида салати, мъфини , торта, тутманик, пиле с гъби и ризото със зеленчуци,реших  да правя и козунак и яйца да боядисвам, щото нали е Велики четвъртък... Винаги, ама абсолютен закон е, когато  съм  в планово нещо и се треса, че нямам време за нищо, малките  да  започнат да се карат, посбиват, ей така   да ме разсеят от нелекото занимание и най -вече да ми задават въпроси нон стоп за неща извън тези, които мисля, също пак да ме разсеят сигурно...Милите ми загрижени те. Та реших да си поспестя мъките и сварените яйца да боядисам  в събота, а  козунакът да оставя да си довтаса още един ден, щото  наистина взимах-давах Та правя едно , друго, десето,  в последния момент всичко е готово, маса , украси,  манджи, абе... чак не повярвах ,че съм във времева форма. Идват гостите и всичко си върви прекрасно, основният  ми специалитет  си се готви  на бавен огън  в гювеч,за да е готовои топло точно, когато трябва...Когато трябването обаче  дойде и отидах да вадя чинии,видях, че отгоре на котлона се мъдри тенджерата с леко запърженото пилешко с гъби....пък трябваше да съм го пренесла в гювеча и да  си къкри във фурната... Отворих да видя какво тогава има под капака на гювеча...Ами яйцата...цъфнали като майски рози от дългото печене...та ето ви яйца на фурна - непоискано и непожелателно на никой.По-лошоте беше, че  на първата скара  си  "втасваше"  все още  козуначеното тесто, което все още не съм сигурна дали ще мога да измъкна от  купата,в която  си вирееше - така здраво са се   врасли   Важното е, че пак си прекарахме хубаво, а това, че съм муня, вече  го приемам безпристрастно слеко кимане в съгласие.

Ох, чета и плача от смях
Сетих се и аз нещо. Работех на информация в Кауфланд, тъкмо ме обучаваха - може би бях на една седмица и нещо. Та пиша си аз някакви документи и изведнъж идва някакъв мъж и ме пита :
 - Има ли боб в магазина?
 - Да при  лещата и ориза - отговарям му аз
След пет минути, аз вече съм забравила случая, идва същия мъж и ми вика:
 - Ама там няма офис на боб ! - гледа ме учуден мъжа
 - Ма кой ви каза, че има Боб в магазина - отговарям възмутена
 - Ми вие!
 - Ама аз ви виждам за първи път!
Човекът си тръгна, а аз след 2-3 минути се сетих, че наистина ме пита за боб, та като почнах да се смея със  сълзи.

Ффф, докато вдена, че питал за онзи БОБ. Извинявай, ама ако бях на него и знаех какво питам, щях да си помисля че се шегуваш с мен, като ме пращаш при лещата и ориза!!!

Неадекватна реакция след упойката. Аз псувах, като каруцар

 Аз си мислех че ме пита за боб за готвене, а той за БОБ питал.Даже си помислих- този пък, естествено, че имаме боб.

Зандали,      

Това за секциото и как се казва детето също е уникално...

Очарована съм от тази невероятна тема,която открих случайно.Аз също съм за вашия отбор и се надявам да се класирам.Ходя на плуване с инвалиди/и аз съм инвалид/,но има и хора в инвалидни колички,парализирани и слепи. Честичко се гъбаркам добронамерено с едно сляпо момиче Сандрин.Преди няколко дни чувам,че моли инструкторката да я научи да плува sur l'eau/върху вода/ произнася се сюр ло и й казвам, че само Исус е способен да я научи.А тя понеже фъфли казала/sur dos/произнася се сюр до-/ по гръб/.Една буква е разликата, ама значението е различно.Хем ми бе конфузно, хем разсмях всички.

Разправям аз на моичкия каква страхотна хубавица съм срещнала на улицата.Ама съм много въодушевена и развълнувана - чудо като нея е рядкост да видиш!Описвам я подробно и изстрелвам чак задъхано :" И да беше видял какви ветрици!!!"Пък той се ококорва чак от изненада и веждите му литват към челото!:) " Ккакво да видех?" ,вика ми?!? Нали си ме познава...А аз :"Къдрици,бе,разветите от вятъра къдрици!!!"