Номинации за най-голяма муня

Изцепката е от днес дами!  Нова, пулсираща и боляща!

Та ще уча щерката на спорт, на постоянство, на спортен дух.  С две думи ще я мъкна да бяга с мен. Е, не си мислете, че аз всяка сутрин това правя. Днес ми/ни бе първия път 
За да създам подходящата атмосфера купих почти еднакви анцузи, нови маратонки и след като детето ме омръка и само, за да не ме обиди, се остави да го завлека до мислено начертания старт на трасето за бягане. 
Бягането се оказа, не по трудната част, защото в парка разхождат кучета, които проявяват жив интерес към нашите търчащи персони, по улиците има коли, а не бих хукнала сред хората и барчетата. Та избирам един тротоар до парка. И хукваме - щерката припка до мен, аз дишам ритмично /поне имитирам де! /. Та както си бягаме, неравната настилка се превърна в лунен пейзаж и очите ми все в краката на детето да не се пребие.  И както я гледам и съветвам де да стъпва и как да бяга се светнах в едно дърво!     Сериозно ви казвам то сякаш изскочи пред мен - едно такова никакво, мога да обвия стеблото му с пръстите на двете си ръце ако направя О. Напъпило в някакви лилави цветове, но нямаше сякаш още листа, но може да не съм ги видяла от там дето си лежах на тротоара. 
Успях някак си да си ударя веждата, скулата и гърдата. Бях убедена, че и трите съм докарала за шиене, ама за късмет даже не посиняха сериозно. Мислех си, че само по филмите като се блъсне човек и отскача и пада назад. Да знаете чиста истина е - опънах се по цялата си дължина, а детето ме гледа ококорено и не знае да плаче ли или да се смее. Една жена наблизо разхождаше малко кученце на каишка.
Спря, гледа, гледа в нашата посока и си взе кученцето на ръце и си замина. Ми, сигурно си помисли, че съм легнала коремни преси да правя 
Но това дърветата са хитри, изскачащи копелета дето дебнат активните спортисти ще знаете.
Язък за новите анцузи ....

the Дорис от сърце ме разсмя  не се обиждай, предполагам, че на земята не ти е било никак забавно...

Ох, Дорис, сълзи ми потекоха от смях. Знам, че на теб едва ли ти е било смешно, но разказваш уникално.

Дорис!!!

Дорис, имам предложение за теб. Издай книга с такива кратки разказчета. Ще се продават като топъл хляб, пишеш уникално 

Дорис, можеш да направиш деня и на най-големия кривондел моля те, издай книга!

Благодаря за топлите думи на всички ви!   

 Сетих се и друга случка.
Действието се развива  преди може би 10-15 години, когато се появява киселото млякото "На Баба". Та седим си вкъщи в двора и мама ми вика - иди вземи от магазина млякото на баба. Аз естествено отивам и питам продавачката дали баба ми е оставяла някакво мляко, тя ме гледа учудено и поклаща глава.
Прибрах се , а майка ме посреща и гледа, че нищо не нося  - ама къде е млякото,  и аз - ми продавачката каза, че баба не е оставяла мляко и една ококорена, а майка прихна в смях.
Обръща се към сестра ми и изпраща нея до магазина с поредните обяснения. След малко и тя  се връща с празни ръце и обяснява, че продавачката ѝ казала, че баба днес изобщо не е ходила до магазина и нито е купувала мляко, нито е оставяла. Голям смях падна, майка със сълзи се е смяла, накрая отиде сама до магазина и се върна с кофичка кисело мляко " На Баба"

Е как преди 10-15 години? От тогава ли е това мляко? Егаси как минава времето 

Ей сега потърсих и излиза, че се появява 2002-2003 , преди 12 години.

Тогава за последно си бях в България и го имаше това мляко. Явно е на възрастта на голямата ми дъщеря. 

  тая баба нищо да не ви остави значи  

Покрай темата за баба, и отминалия Великден, се сетих за моя изцепка. Боядисвам аз яйца у нас, и ми звъни баба ми. Та звъни ми тя, и ми вика еи сега ще дойда да ти донеса пресни домашни яйца да си боядисаш. Викам ок, супер. Идва, дава ми яйцата и си тръгва веднага, че бърза. Аз си боядисах и тия яйца, и си мисля на кого и как да ги разпределям. Идва Великден, раздаваме яйца, и идва момент да се чукнем с ММ, при което неговото яйце се озовава на земята сурово. Ние еи така  . Много бързо зацепих каква е работата, не знам защо реших, че яйцата които баба ми даде са сварени и ги боядисах направо. Всичко щеше да мине без никои да разбере, ако не бяхме давали яйца и на други. Бързо се зазвънях, да обяснявам каква съм муня и да си проверяват яйцата. За щастие нямаше други фалове, а повечето домашни яйца бяха останали у нас.

Ей на това болднатото още те заподозрях - няма такава муня просто! После имаше ли начин да различиш кои яйца от коя партида са и не могат ли да се сварят, поне да не ходят зян.

Има начин да разбереш да, завърташ яйцето като пумпал и ако не се върти добре е сурово. Обясних на всички как да си проверят яйцата (представям си какво въртене е паднало, като знам какво беше у дома). Иначе яйцата изядохме, пържени  Вече всичко очакват от мен.