Номинации за най-голяма муня

Ей, ама това е било супер преживяване - пържени яйца с боядисани черупки!

С един от тия откачени смартфони съм и пиша писмо на HR на една фирма. И като пишеш, почвайки думата,  той да те улесни да се не мъчиш с цялата,  ти дава вариант ко искаш да напишеш. Накрая завършвам с благодаря ви и лек ден и т.н пращам. По-късно отварям по навик изпратени и гледам писала съм в края на писмото Благоевград Ви  вместо заветното благодаря. 

ЕЕ това е супер идея с боядисани сурови яйца. У нас винаги боядисваме по 2 кори заради самото боядисване. И по една кора ми остава след това изхвърляне. Ако си боядисам няколко сурови, мога да си ги ползвам по предназначение.  Но си мислех че яйцата трябва да се боядисат топли!

Има и бои за студени яйца.
Боядисвах с едни, които се разтварят в литър и половина вода, но аз ги разтворих в около половин литър. Ето го резултата
с памук
червено

Развеселихте ми целия ден 
Да споделя и аз как се украсих преди две-три седмици... Една неделя приятелка беше дошла на гости в Пловдив и цял ден ходене надолу, ходене нагоре, снимки,приказки, лиготии... абе пълна програма. Прибирам се аз привечер забързана, че трябваше да ходим и на рожден ден вечерта, и в главата ми се върти мисълта как ще си обуя терлиците (че краката ми са вечен лед) и ще си легна при ММ да му почина. Мервам едни терлици до входната врата, обаче неее, нали сега.. трябва да са си моите - зеленки! Влизам в стаята, фиксирам ги и се запътвам в предвкусване на блаженото намазване на леглото. Навеждам се и... Сигурно се искат изключителни умения да си самошибнеш окото в сушилника за дрехи така, че да се наложи да ходиш в Бърза помощ. Иначе там са култови, чакаш час и половина... като преди теб няма никой и накрая на анамнезата ти пишат, че си се ударил в сУшоар (което явно трябва да е нещо между сушилник и сешоар). Общо взето имаше сълзи и загуба на ясно зрение, жестока болка в носа и много смешен недоумяващ поглед на ММ. Не ми сложиха превръзка като на пират де, за негово разочарование, но ходих с очила една седмица... и се усещах ужасно висока (явно заради нарушеното зрение в едното око).
Те така, после доста хора развеселих с тази нелепост. Имаше и шеги, че ММ ме е бил, обаче нямаше почти никакви видими следи, освен подуване първите дни, а и хората, които ни познават определено знаят, че е по-вероятно аз да се самонадяна на пътен знак, врата, собствената си ръка, докато се опитвам да се завия, както и на всякакви елементи от живата и нежива природа, отколкото той да ме е бил.
Та, девойки, да внимавате, че тия гадове сгъваемите сушилница дебнат отвсякъде... Тъй да знаете!
 

Много се смях с Благоевград ви.  

На плажа сме с едно приятелско семейство, те с дете и ние с дете. Децата уж много се разбират, обаче след половин час във водата обикновено полудяват, карат се за дюшека, маската, шнорхела, за всичко и съответно ние на тях им се караме да млъкнат. Дойде мой ред да се карам и като почнах: "Вижте се само! Засрамете се. И други деца има наоколо, ей вижте тези например. Нито веднъж никой не им се скара, но гласовете им не чухме." И т.н., цяла тирада като няколко пъти дадох за пример децата на съседната компания. По едно време обаче забелязвам нещо смущаващо. Загледах се по-внимателно и какво установих? Всички бяха глухонеми. И деца, и родители. То там има даже  почивна база на съюз на глухите или нещо такова, но муня не чете табели. Може би дори не бяха семейства с техни деца, проста възрастни и деца от базата. Дано не са разчели по устните ми хората какви ги наплещих.  

Аз така преди две години паднах фронтално с все сила буквално на носа си, очилата ми издрънчаха на тротоара, а лицето ми беше цялото в кръв. Беше много страшно! Изглеждах като че ли съм изпотрошена. За щастие, нищо ми нямаше. Стъклата не се счупиха, а и рамката остана цяла. В последствие се оказа, че всичката кръв е била от две дупки на носа от забитите очила - изглеждах като ухапана от змия. Все пак, имах леко подуване и синьо. Изпратих снимки на свекърите и те веднага отреагираха с "какво си направила, че те е бил"     (те си познават сина, по-скоро аз него ще набия, отколкото той мен ).

Хах, много пъти ми правил такъв номер. Последно се беше бъгнал, и почна ли дума със ''с'', ми изписваше Санджи, името на един колега.  Що обяснения давах кой е тоя Санджи, и защо в личен текст по Вибър, в който се уговаряме за хубава вечер навън, ще присъства и Санжи.

С дъщеря ми обичаме да си правим гаднички шеги. Вчера, легнала в хола, чете новата си книга. Аз, вечерям и зяпам ТВ, в един момент ми идва да я намажа по носа с лично отгледаната най-лута чушка в света. По носа. Както си чете лапето. Врясна, хвърли книга, аз се почувствах виновна и два пъти намазах собствения си нос с лудата нага вайпър (ужасната чушка). Син и мъж се прибраха след минутки и видяха две...как да го кажа, нос- половин лице.  

Днес. Прибирам се от работа и щерката е доволна- "върнах ти гооо"!
-Как?!
-Утре ще разбереш!
Не съм от най-умните, но веднага се сетих какво не правя вечерта, а правя сутринта.
Отворих шкафа и установих, че е залепила буркана с нес кафе за плота. С тиксо  
Остана разочарована, горката. Очаквам ново включване.  

Да изтипосам майка ми.
Последния път, като води детето до KFS на гишето го питала "какво искаш", а той отговаря "един Рак бургер" и майка ми смело поглежда момичето и дава поръчката  (за незапознатите, рак бургер е бургер от ресторанта на господин Рак в детското Спондж Боб). Момичето я гледа стреснато и казва, че при тях няма такова нещо, може би имало в Макдоналдс и тя явно не е гледала Спондж Боб 

ма ко   много ми хареса. Незнам ,който не е гледал или децата не са в такава възраст дали може да си го представи!

И сина ми редовно си поръчва ракбургери като седнем в някой ресторант. Промили са му мозъка на детето 

svetlina*, Джеронимо
Тази функция може да се изключва. Аз съм я махнала, че е много досадно.

История от днес,ще се опитам да  съм кратка, че като се сетя и мислите ми даже започват да заекват... Вчера имах за довършване разни неща по работа и докато се усетя съм откарала до към три часа.. Сутринта не мога да се събудя - не че и друг път не ми се е налагало да работя до късно, но  не е имало проблем.  Тази сутрин обаче   нищо в мен не желаеше да  се събуди...а трябваше да водя малкия на градина. Няма как ... Опитах се да се разсъня със студена вода, обаче се усетих как като в просъница диктувам на малкия неща, които  по принцип си му диктувам де - измий зъбите, очите, ушите, обличай се...на обличай се,зацепих,че сама си изпълнявм командите, а малкия  отстрани  ме гледа с интерес. Както и да е, тръгнахме. Сутринта беше мрачна и леко ръмеше (любимото ми време за сън) и пак усетих, че се унасям и правя всичко машинално.Стигнахме градината и госпожата взе  да обяснява  как трябвало да дам някакви пари за снимки , била забравила вчера да каже и подобни. Аз измърморвам "няма проблем" и се опитвам да отворя чантата  за да се разплатя. Чантата ми е   тип портмоне с цип и  дълга дръжка  и си я нося отпред. Та механично отварям ципа и.... Явно съзнанието ми отново се е отнесло  в някаква алфа фаза, защото отворих всъщност ципа на панталона си, механично след това разкопчах и   копчето на дънките и в момента, в който  тръгнах да си ги свалям се бумнах в нормалната будна фаза...Госпожата ме гледаше втрещено, аз исках да  се превърна в дим и да се разсея нейде из околността...  Ама не  ми се получи с желанията...та  само успях да изъмнкам -"а вече е добре"(идея нямам какво съм искала да кажа с това)....огащих се,  отворих верния цип,за щастие много бързо нацелих   парите, дадох ги, пожелах приятна работа и се изнесах колкото се може по-димно...Сега като взех малкия, госпожата беше от втората смяна и не ме гледаше странно,  значи не се е разчуло ...или са свикнали на всякакви  хахави родителски изцепки.

Господи, ЗАНДАЛИИИИИИ! Добре, че си нямала какво да извадиш изпод ципа си, за да платиш снимките, че...

Зандали развесели ме!