Като стана въпрос за мътене, дъщеря ми плаче за номинация поне за малко мунче. Беше на около 4-5 години диването и го завеждаме при баба и дядо на село. Една съседка и дава плик пълен с яйца от пуйка. Те едни красиви, с кафяви точки. Малката муня вместо да ги сложи в хладилника, застава по средата на кухнята като паметник на културата с плик пуешки яйца е ръка. "Защо стоиш така, Дари?"- питам аз. А мунестото, което наскоро е научило, че пиленцата се излюпват от яйца, отговаря:" Чакам да се излюпят пуйчета." Аз обяснявам, че те не се излюпват така, че мама пуйка сяда върху тях да ги мъти и бла, бла, бла и докато каканижа, нейна милост сяда върху плика с яйцата и най-отговорно заявява:" Добре, ще ги мътя." 
Е, "точки" може да се чете като "очички"
Читателката тя! То и малката гадина прочете в едно меню "канарчета" вместо "карначета" 
След случката, вече имаме отличителен знак на кофата за смет, въпреки че и той не ми е нужен вече 
Посмяхме се заедно, но ме помисли за супер шматка. Не си спомням добре, ама нещо не се получи срещата и повече не се видяхме. 
А колата беше същата марка, модел и цвят (доста разпространена е), паркирана на същото място. В шока смотолевих някакво извинение. Мъжа ми бил паркирал малко по-надолу, защото неговото място било заето вече. Оказа се, че човечеца живее наблизо, защото често виждах колата паркирана в района. Кой знае какво си е помислил. 
