Номинации за най-голяма муня

Започнах да чета темата от първа страница 
Е, не, няма такъв смях просто 

Сетих се как преди години с компанията си погаждахме номера. Уговаряме се всички за някаква история, разпределяме си ролите и дружно погаждаме номер на някого.

В един от тях двама от приятелите ни трябваше да си хванат стоп, за да идат на някакъв концерт. Тръгват те и в продължение на часове комуникираме по телефона, къде са, какво правят. Та те уж се качват в някаква кола, хората се оказват някакви психопати, момчетата се разделят... Абе дълга и широка. И накрая ги питаме къде са, уж за да ходим да ги търсим, и те с целия си акъл викат "На едно поле с картофи. Докъдето ми стигнат очите, само картофи виждам, нищо друго".  


Да ме пита човек за какво сме го правили, но поне голям смях падаше.  

Голям смях и в същото време успоконие, че не съм само аз с гафовете

Преди години, пазаруваме с мъжа ми в голям супермаркет. Аз по принцип съм си все недоспала и забляна, но тогава явно ми е дошло в повече.
Та пазаруваме си ние по списъка и извън списъка, мъжа ми нещо се загледа по някакви неща, а аз продължавам да си дйствам. Количката сме я паркирали на едно място да не се бутам с нея между рафтовете, понеже пиков час, хора много (ставам опасна ) и аз си пълня ли пълня.... По едно време идва някакъв човек и вика: - Госпожо, моля Ви се спрете да слагате в нашата количка, че няма да ни стигнат парите на касата 
А нашата количка малко по-надолу от тяхната полупразна....

Вчера идва клиентка. Записах си номера й, но тя много настояваше за среща с управителя. Хубаво, ще му се обадя да го питам дали ще си идва до офиса. Набирам цифрите, нейният телефон звъни. Извини се и излезе навън да говори. Отсреща ми вдига женски глас и аз много учтиво питам къде е шефът, защото тук има една клиентка, която иска да се срещне с него. Затвориха ми... Влезе жената и вика Ама вие мен ме набрахте!  Е, хубаво, бременна съм, мозъкът не функционира както преди.... Втори опит: обаждам му се и вместо неговото име казвам името на клиентката и разговорът звучеше така - Ало, Деси, тук една жена иска да се види с теб, така де, тя е Деси...
Определено трябва да спра да работя. 

Преди шест години станах леля на едно мъъъъничко момиченце.Момиченцето порастна, стана на пет и след уговорки с майката, таткото и нея, идва заветния миг, в който момиченцето ще ми гостува за седмица. Решавам, че първия ден ще ида на работа, като я взема със себе си (тя много искаше да види ”работата на леля”) . Та детето е вече при мен. Аз съм горда леля, развълнувана, разчувствана – за първи път ми е поверена такава радост и отговорност – абе летя…
Обикновено за работа ставам в 7 часа.Тъй като сега ще съм с детето, мисля да стана в 6.30 , да се коконясам, да оправя и детето, зер съм горда леля, не може да идем как да е  - ще се представяме.Притеснено ми е, събуждам се преди алармата на телефона, поглеждам часа – 6 , имам време.След малко пак поглеждам  - 6 и нещо, явно повече няма да се спи. Ставам, изкючвам алармата да не буди детето и започвам да работя по себе си.Казах вече , че съм горда леля, за първи път гледам детето, няма да го излагам, ще съм хубава.Поглеждам часа – 6.30 . Време е за ставане.
- Ставай, ставай малко зайче – шепна и нежно я побутвам
- Спинка ми се
- Ставай, пиленце, ставай - нали ще ходим на работата на леля
Детето търка гуреливи очета, но се вълнува.Никой друг не я е водил на работа:) Правим прическа, тоалет, малко парфюм от лелиния – за разкош.Аз горда леля ли съм или какво – много ясно, че и детето ще е докарано подобаващо.Гледам часа – време е да тръгваме.Хващаме се за ръце, вирвам гордо глава, кълча кълки и гледам отвисоко – по дяволите как ми се спи.
Вървим към мястото, от където ни взема кола, вървим, но и на детето му се спи.Нищо, утре не съм на работа, ще се наспим. Щастлива съм, детето е при мен. Чакаме колата, чакаме и си бърборим нещо.Продавачката в съседен магазин сега отваря .Гледа ме иронично – майнати ти , не стига, че си закъсняла, ми и чупки ми правиш.Гледам я лошо.Не можеш да ми развалиш настроението – детето е при мен- на леля малката кукла. Гледам часа.Чакаме да дойде колата, пак си бърборим, хората минават гледат ни, и те бързат за работа.Спи ми се , но гледам гордо. Детето е с мен, забелязахте ли всички.Аз съм горда и  грижовна леля.Гледам часа, колата закъснява.
- Лельо, кога ще отидем на работата ти?
- Потърпи малко, зайче.
Детето нервничи.Спи му се.Гледам часът- 8 е, ядосана съм. Закъсняхме. Набирам шофьора.
-Добро утро- чуроликам аз – ами какво става?На работа ще ходим ли?
- Добро да е, аз сега ставам.
Гласът ми потреперва, ядосана съм , но няма да се излагам с нервни изблици.
- К…к..как сега, з…з…защо – заеквам от нерви и усилия да не крещя.Аз съм грижовна леля, какъв пример ще дам на детето.
- Ами 7 часа е.

Нещо в мен се скъса. Поглеждам детето – спи му се. Каква леля съм аз …

От години я подминавах тази тема, докато преди седмица от скука не я отворих и... вечер засядам да се смея със сълзи, терапия срещу стреса 
Не че не съм се проявявала като Муня, напротив, поне по веднъж на ден, но ме сърбят пръстите да номинирам една колежка...
Случката е отпреди... 20 години сигурно, ако не и повече, когато жилищата, колите и "тоалетите" бяха като излезли от конвейр. Та, слезли мъжът и и съседа да си постегнат еднаквите коли, обути с почти еднакви къси панталони, обаче... и мъжете кажи - речи еднакви като структура...
През това време колежката, луда - млада булка, слиза да изхвърли боклука и на връщане под тяхната кола вижда едни мъжки крака, крачоли и... поувиснали от крачолите тестиси. Решава, че не може току - така всички да гледат срамотиите на мъжа и, навежда се, понамества ги и се прибира по живо, по здраво.
По-късно вечерта мъжете сядат да се поздравят за добре свършената работа, реже им тя салата, сипва им по ракия, а съседа разказва:
Ей, да знам коя беше днес тая съседка..., жива да е,де да имаше повече като нея...
Що бе, какво е направила? -пита мъжът и.
Ами... така хубаво ми намести "нещата" докато лежах под колата..., ако я знам коя е, да ми падне..., много харна женица...
Чувайки това колежката се изстрелва в другата стая червена като домат и давейки се от смях едновременно, невярваща, че е объркала мъжа си и съседа.

Ти сложи всички в малкия си джоб 

Благодаря за разказа!   
Денят ми започва от рано с голяма доза смях

Мимсчееее.... 

Само аз ли познавам поне още две познати на такава булка?
Или е градска легенда, или не е единствената, дето е намествала чужди атрибути   

И аз или колежката е колежка и  на моя колежка .............по-вероятно е виц или градска легенда 

То затова темата е за лични мунски преживявания или лично свидетелстване на чужди такива. Мисля, че за вицове има други теми.

Здравейте момичета,до сега само четях,но ще ви разкажа и аз една случка.Пътувам всяка сутрин с метрото,но винаги толкова ми се спи,че ако намеря място за сядане,сядам и подремвам малко докато дойде моята спирка.Така една сутрин съм си седнала и дремя,но до мен седнало едно момче и държи  нещо подобно на дръжка за парцал или метла.В просъница чувам,че следващата е моята спирка,решавам да ставам и се хващам за тази дръжка,като си мисля,че това е част от метрото.Момчето започна да я дърпа и аз чак тогава се усетих,че не съм се хванала където трябва.Извиних се,но момчето си помисли,че искам да му взема дръжката.Излишно е да казвам,че умрях от срам и по най бързия начин се изстрелях от метрото.

Някоя от вас да се е плашила от собствения си образ в огледалото? Щото аз да!
Малко предистория:
Вратата на банята от външната страна има огледало и обикновено отварям вратата (отваря се в посока моята стая) и се гледам в огледалото, че е по голямо от това в моята стая.

Снощи преди да си легна съм забравила да затворя вратата, през нощта станах да ходя до тоалетна, отварям вратата и с/у мен виждам нещо МЪРДА.Отскочих назад в първия момент  и даже питам - Какво искаш? Протягам се светвам лампата и какво да видя в огледалото - Аз с рошава коса и дълга тениска и физиономия тип: кой ми сра в гащите. 
Няма такъв смях после 

  Аз така се стряскам от сянката си когато минавам под един огромен надлез. Светлината така пада от лампите,че към средата на надлеза сянката на човек се изрявнява с него и минава отпред. И с периферното си зрение като го мерна и подскачам, имам чувството,че някой се доближава до мен, а то сянката ми. И това всеки път, хем го знам