Номинации за най-голяма муня

Еми ако прашките прикриват значи не съм се изложила много  Ама тея тънки гащи едва ли са ме скрили 

Случка от преди малко - не точно муньовщина, макар, че ако четат въпросните младежи, в очите им сигурно изглеждам точно такава, убедени, че дресирам детето ми да закача батковци, заради страстта на майка им към по-млади мъже

Моята щерка е на път да ме вкара в беля. И преди е показвала аспирации към хубави, усмихнати младежи, но днес тези симпатии достигнаха своя пик. Както си вървим, хванати за ръце, а аз забила нос в пътя, да не би някоя от нас да се спъне или двете накуп ( честа практика ), малката не си губи времето и вместо също да си гледа по пътя, върти очи в търсене на поредната жертва - разбирай, момче за закачки, за огромна нейна радост и забавление и мой срам. (Убедена съм, че вече ме мислят за фенка на младите мъже и използвам невинното ми дете за целта). Та, тъкмо да влезнем в подлеза и флиртаджийката изписква, сякаш е видяла Джони Деп. Е, не беше далеч от истината, само дето нашия Джони не гонеше 50-така, а 25-те. Та извиква тя и сякаш заучено отвори ръце са прегръдка.

Момчето се усмихна, слезна и я прегърна - любов ли бе да я опишеш - бърборене, ръкомахане и всички прийоми, на които е способна. На мен почна да ми става неудобно, макар момчето видимо да му беше приятна тази на вид невинна проява на внимание, пусна я и тъкмо си мислех, че поредния флирт с батко за нейна жалост и моя радост е към края си, когато изведнъж тя се обърна отново, извъртя глава, така, щото кукуригото и да се завърти на 360 градуса и от устата и се чу нещо подобно на ''Чакай ме''.

Момчето прихна и още, смеейки се и каза ''Ама разбира се, че ще те чакам, какво са едни 18 години чакане'' . Радвам се, че все още има млади хора, които приемат децата и закачките им с добро чувство, но аз, защо ли, все съм на тръни 

Julia_21  имаш си една първокласна флиртаджийка...дано и след време така да омайва младежите....и едва ли някой може да си помисли, че ти имаш афинитет към агнешкото...спомням си към 5-6-7 годишна възраст да съм била най-много...сестра ми работеше кондукторка и като си харесах шофьора навсякъде обяснявах, че това е мъжът ми  и все гледах да го гушкам и целувам по бузите    качих ли се на автобуса оставях залепена за него 

Деси, остави се, все като от списание ги избира, та и аз мятам по някой белтък, няма начин

О, забравих коронния й номер от 15 август, отидохме с мъжа ми да пийнем по едно за празника и сядаме в заведението, а до нас какво да видя - седнали ама типичните мутри - 5 пръста нагънат врат, един пръст чело, калиграфисани отгоре до долу, черните очила, тениските Армани, абе лудата работа. Държа да кажа, заведението беше пълно, но нашата нали си пада по предизвикателствата, се чучна именно до тяхната маса и почна да им танцува ......В случая не беше толкова срам, колкото страх, но о, чудо! мутрягите се хилеха и единия дори я погали по косата )) Е, развалихме им бройкането с това дете до масата им, но това са подробности )))

Julia_21 , добре се посмях, голяма флиртаджийка ще да е, дъщеричката ти  !
Моята въпреки, че, още е, доста малка и тя ги прави тия работи  .
Където и да сме, в парка, в някоя градинка, където и да било и да има младо момче, веднага тича при него и го закача  .

Такива растат младите, явно

Във връзка с децата, малко от мен. Синът ми, някъде около 3г., тичаше към всеки мъж, с разтворени ръце за прегръдка и викаше с пълно гърло "ТАТИИИИИ", а хвана ли го преди да стигне нещастния човечец и почва "ИСКАМ ПРИ ТАТИИИ" и рев и сочене с пръст. Какво име било на мъжете, идея нямам, някои спираха вцепенени, други бягаха направо, трети се смееха, а аз умирах от ужас. То с него много истории имам, та ето и още една целуват се двама тиин малко встрани от един магазин, минаваме близо до тях и си говорим с малкия. Тъкмо изравняваме с младежите и малкия на висок глас (той тихо не говори): "Мамо тези, ще се оженят, защото се целуват.". Е така ги секна младежите, че момчето се задави.

Четейки последните случки, си припомних как преди месец-два 5 годишния ми син ме вкара в подобен филм 
Хлапето е много енергично и атлетично,най-обича да се катери. Близо до нас има едно училище с комплекс от катерушки и лостове. Та това ни е любимата дестинация и често ходим там.А и не само ние-пълно е с момчетии които тренират (голи до кръста  ) .Та отиваме ние, а в единия край се набира на лост един момък (релефен момък ).За да не го притеснявам паркирах количката в другия край  на съоръжението и си зяпнах в бебето. Забравих да кажа,че голямото освен,че има енергия в излишък,няма капка срам. Където и да отидем,все се присламчва към някой. Та отива моето момче уж да се катери,и най-безсрамно заговаря ''баткото''. Гледам от далеч-завъдиха разговор,явно на момчето му беше приятна компанията на моя син. А той,малкия дърдорко го разпитвал има ли кола,каква и пр., и през малък интервал от време притичва да ми снася информация,без да го моля изобщо!    По едно време идва детето,и ме пита може ли баткото да го повозел малко,при което аз отговарям с ''не'' и се аргументирам,че не се познават. Вдига вежди дребния,притичва пак до момчето и се провиква ''Мамооо,той се казва Ники''    Ометохме се скорострелно

Ох, много се смях с вашите деца! Да са ви живи и здрави на всички 

Завидях! Вашите поне имат вкус, а моята госпожица като малка тичаше по каруците с цигани, които събират пластмасови бутилки, и им викаше да чакат, да се качела с майка си!!!

Опит за убийство брои ли се за мунщина? Всъщност, три опита за един ден. Значи село, двор, зимнина. Режа аз с ножа, ама енергично режа, а съпружието се подмотква около мен и определено изостава с нормата. Аз уж да го подканя с ръкомахане, забравям, че в ръката ми има нож и яко го ръгвам в задните части с острието. Квикна той, ама му мина като на кутренце. Таман му мина и аз реших да дам на малката гадина-наследничка една запалена тънка пръчка от огъня, за да си правела тя факла. Подавам въпросната факла и зад мен рев. Е, какво прави зад гърба ми тоя човек, че и окото си наврял във факлата?! Не, аз съм го била ръгнала в окото. И на финала товариме катуна в колата, а аз карам едно доста височко комби. Съпружието пъха разни сакове и като ме вижда, че аз се каня да хлопна багажника, ме предупреждава да почакам, че имало още една чанта. Аз напечена от огъня и слънчасала, в момента в който отговарям чинно:"ОК, ОК, няма да затварям", млатвам вратата на багажника. Пак рев. Този път отзад на главата му стана огромно цицинище. Милият пътува с кърпа с лед на тила и не смееше да шукне, че аз му обясних, че а ме е изнервил докато шофирам, а съм го метнала в някое дере. Повярва ми, как няма да ми повярва.

  Хорейшио ако те захване, свършено е с теб 

Моооооля, свидетелствайте пред Хорейшио, че имам смекчаващи вината обстоятелства! Диагноза хронична мунщина, например.

Тия вашите дъщери-свалячки явно са от породата на едно хлапе в метрото, което се цопна в мен (абе много ме усещат децата, че съм им на акъла   ) и взе да ме разпитва и да си говори с мен. Накрая, баща му го вика, а то го пита "Ама тате, искам да си вземем каката вкъщи!"
 

А любимото ми хлапе е един едва-едва ходещ щиглец, абе почти бебе, ама пък с ризка и тиранти   . Засили се младежа и директно се приземи в мен, аз го гушвам (с позволение на майката), а той директно взе да си рови в деколтето ми   . Набързо го скастри майка му, а таткото изглеждаше доволен от постъпките на синковеца си   .

P.S. Как' Сийке - изядох си лазанята, обилно полята с лимонов сок  . Ама да си кажа честно, и захаросано си ми хареса, какво пък толкова. Сигурно така се е зародил сладко-киселия сос - някой заплес е объркал какво е почнал да прави  .

Eee, дойде и моят ред да се изтипосам тука... Сега ми е смешно, ама тази сутрин ми се плачеше... 
Но да започна по-отдалеч...
Аз съм си по принцип "нощна птица" - тип "сова" му се викало. Ако ще да умирам за сън, преди 24.00 не заспивам, ама сутрин съм направоооо...  Всяка сутрин ставам в 07.00. Мия лице и зъби насън, пия кафе и гледам малко новини, че е важно да съм в час, обаче после колежките в офиса ми ги преразказват. После взимам душ (пак насън), обличам се, взимам торбичката с боклук от кухненското ми кошче (че само там изхвърляме хранителни отпадъци), обувам се, излизам, заключвам и до казана (кофите за боклук) зад блока нося в едната си ръка работната чанта и ключовете, а в другата - торбичката с боклука. Дамската чанта е на рамо. Мятам със замах боклука в казана поне от два метра и продължавам да си доспивам до спирката. Докато чакам тролея, прибирам връзката ключове в дамската чанта, а вместо тях вече стискам левче в ръката си и продължавам да спя. В тролея си доспивам, по пътя до офиса също и вече след кафето в офиса по някое време се събуждам и започва работния ден...
Ама това е по принцип... И колкото повече наближава края на работната седмица, толкова повече се влошават нещата.

Тази хубава петъчна сутрин всичко си беше нормално като за петъчна сутрин... Пак ставам, пак спя, пак взимам торбичката с боклука и спейки стигам до казана. Хвърлям с отработено движение от два метра поне (че много мирише бе, пък аз спретната, с изгладена ризка, бели чехлички и ново панталонче) и още по време на полета осъзнавам (О!Ужас!), че това не е боклука...  Поради някаква неизвестна за мен причина, тази сутрин съм заключила с лявата ръка и в дясната ми ръка се мъдри работния куфар и торбата с боклук, а към казана хвърчи връзката ми с ключове...
Ключа за вкъщи, чипа за електронната брава долу на входа, механичния ключ за входа долу (ако спре тока), ключа за сейфа в къщи (който е празен), ключа за къщата на майка ми (която се намира на 350 км.), ключ за офиса, декоративна малка матрьошка (подарък от приятел)... - всичко това се намира на въпросната връзка и глухо тупна в огромния казан.
Изпадам в ужас. Мисля. Решавам, че няма какво да се направи, освен да ровя в боклука. Приближавам и поглеждам в казана... КАЗАНА Е ПРАЗЕН - явно сутринта рано ги събират гадовете (не им ли се спи на тези хора бееее) и матрьошката ми се хили подигравателно от дъното на огромната кофа. Никакъв шанс. Трябва да вляза цялата вътре, за да стигна ключовете.
Мисля. Да звънна на ММ? Не. Той вече е стигнал в офиса си и не само, че няма да дойде, ами хубавичко ще ми се посмеят с колегите си...
Да се върна до вкъщи за нещо дълго, с което да стигна ключовете? Ама какво? Само за дръжката от метлата се сещам, ама как ще стане - тя няма кука накрая... 

Избива ме на рев!
Събудена съм напълно!
Закъснявам за работа и съм безпомощна...

И тогава виждам Него, Спасението, моята Надежда (в случая Надеждю) - мургав събрат, който бута голяма количка с някакви вехтории. Засилвам се към него, нахилена до ушите и с най-любезния си тон започвам: "Много се извинявам, бихте ли..." Манго се уплаши сериозно. Стъписа се, спря, после взе да бута количката към отсрещния тротоар. Явно съм изглеждала като луда...
Обаче аз тичам след него и нареждам: "Моля Ви! Много Ви моля да ми помогнете! Изтървах си..."
След малко явно разбира какво искам от него, спира се, изслушва ме внимателно и гордо заявява: "Ама Какууу, аз ни съм по тая рабута. Ти за къф ма мислиш? Аз у кофити ни рова. Аз само от мази и тавани вещи сбирам." Обиди се човека... 
Удрям го на молба. Разни хора се обръщат и съмнително забавят ход. Явно си мислят, че имам разправия с ромския събрат и им се иска да погледат сеир. Две якички момчета обаче, доста наежено попитаха имам ли проблем. Казах им, че всичко е наред и сме приятели с Манго. Как да си призная какъв ми е проблема... 
Накрая ми "светна"... Споменах два лева и докато обяснявах как изглежда матрьошката, ключовете вече бяха в ръката ми...
Не помня дали разцелувах Манго, след като му дадох двата лева.
Но през цялото време в тролея си стисках безценните ключове в ръка и чак след второто кафе в офиса се сетих, че сигурно са много мръсни и не е лошо да ги забърша поне с мокри кърпички и да се измия.

Заявих на ММ, че от утре е негово задължение да изхвърля сутрин боклука!