Номинации за най-голяма муня

Олеле Kali_tod   В голямо приключение си се вкарала и разсънването е било повече от брутално.  Макар да не хвърлям боклука в ранните часове, аз съм си по природа блейка и редовно се сепвам да не съм си метнала дамската чанта, усещам че скоро и това ще стане.

Добре, че Манго набърже е забравил принципите си

Нещо често взех да се отчитам тук, но последното ми изпълнение май не е за форум, а за специалист минимум по Алцхаймер или друга кукумицинщина. Ще ходи фемилито на моренце. До тук, добре, но след бурен спор със съпружието кого повече го бива в деловите неща и организацията, аз се тръшвам, че тази година организацията на семейната почивка поема моя милост, демек геният на организирането. След като много ми похвалиха Бургас, а аз повече от 10 години не съм стъпвала там, решавам Бургас е дестинацията. И започвам едно проучване по интернет, харесвам една къща за гости, звъня по телефона, уточнявам всякакви подробности и тази сутрин натоварвам съпружието и наследничката в каруцата и отпрашваме към Бургас. Малко преди да влезем в града се сещам, че аз адреса може и да съм го записала, но нямам никаква идея как да стигна до там. Звъня в къщата за гости и питам за упътване. Май спечелих орден за самообладание, когато любезният глас по телефона ми каза:"След като влезете в Св. Влас..." Само лекичко изхълцуках:" ЪЪЪЪЪ, много е шумно и не Ви чух добре. Бихте ли повторили?" Повтори. Съвсем точно ме упъти къде е къщата именно в Св. Влас. Клетите съпружие и дъщеря само се облещиха като още на второто кръгово излязох от Бургас и продължих да карам към св. Влас. И така геният на организацията тръгна за Бургас, а се озова в Св. Влас.

Кали, да знаеш, че без Манго щеше много яко да го закъсаш и добре, че се е съгласил за 2лв, че можеше и претенции да има много готин мунски петък си имала.
Thewishmaster, как можа да не отидеш в Бургас? Догодина - задължително!

А, на връщане поне за малко ще спра в Бургас, освен ако геният ми не ме отвее в някое незнайно място дето е само за блейки заспали като мен. Сериозно, яд ме е за Бургас. Синът ми беше там преди няколко седмици и мнооооооого го похвали.

thewishmaster, наистина, ако имаш време поспри в Бургас, прекрасен град...ходих тази година април месец и се влюбих в него 

Кали,аз така си бях изхвърлила ключовете заедно с боклука.Усетих се аз,но късно.Като се прибрах от работа....

Зимата, -10,15 градуса на вън. Прибираме се в къщи. Пускам пералнята, сготвих, вечеряхме,  премряла от студ помолих ММ да простре дрехите на терасата, аз да взема горещ душ. Излизам от банята, той притворил терасата и в стаята Сибир. Бясно заключих вратата, докато се облека. Отивам в коридора да се суша 20 минути, дълги коси минимум толкова. Влизам в стаята, вече бясна половин час ми простира, той милия съм го заключила и трепери като циганче вънка. Чукал, викал, ама кой ти да го чуе, фризурата беше наложителна. От тогава на терасата и цигари да реши да запали, винаги с телефона, не че ще го спаси ако пусна нещо бръмчащо, но на мама можел да се обади да тича да го спасява

И аз заключих приятеля ми и майка му на терасата, при това съвсем несъзнателно и отидох да си легна на горния етаж. След около 30мин чух, че ме викат на пожар и като отидох да им отворя, дори ги попитах как са успели да се заключат сами

Край! Искам да ме освидетелстват! Прибираме се с дъщерята от плаж. Аз паркирам и спретнато мятам торби, пояси и подобни натурии на рамо. Още по-спретнато заключвам колата, пускам алармата и крача към входната врата. Хм, едно такова чувство за липса ме гложди. Нещо май съм забравила в колата. Обръщам се. Детето седи заключено на задната седалка и като рибка с аквариум се блещи как майка и се отдалечава.

Номинирам приятелка, добро момиче иначе, ама тотален отнес в организациите.

Предстои им годишнина от сватбата. Решава нашата да спретне излизане на семейството - ще ги води на нещо ново за тях - суши. Преглежда сайтовете за колективно пазаруване за нашия град, харесва, пуска заявка за плащане на ваучери - греда. Някой малко преди нея изкупил и последната бройка от офертата и тя увисва.
Както и да е - ще спасява положението с посещение в пицария. Процедурата я знае - влиза в профила, прави заявка, получава код за плащане ... Ще отива да внесе парите, но нещо я заглождва. Звъни в пицарията - оказва се, че с ваучери приемат само до определен час, който не я устройва и тази организация пропада.
Междувременно аз виждам, че първоначално харесаното от нея суши е възобновило няколко бройки ваучери и веднага й звъннах да я предупредя, че все пак има шанс да осъществи идеята си. Нашата доволна ме застрелва "О-о-о-о-о, ама аз вече успях да запазя за Хепи!". Изтръпнах - "Какво Хепи, бе! Те нямат оферта за Пловдив?!?! В момента е активна само една, и то за София!!!". Отсреща на телефона настава мълчание, последвано от бурен смях. Нашата за пореден път изобщо не отразила къде прави заявката и какви са условията по офертата. Добре, че още не беше платила, че като нищо щяха да минат едни 300 км. да хапнат.

Като се върна назад във времето - това е пореден повод, който успявам да й спася. Добре, че си признава преди да е станало твърде късно какво мисли да прави, и какво е натворила междувременно, та имам време да й оправя кашата. Редовно се сеща дни преди рождения ден на малкото си дете, че иска да празнуват в детски център - ей да видиш как се спряга празник, при положение, че вече почти всички са резервирани седмици по-рано. Същата история е и с нейния рожден ден - ами сега! Поне два пъти се случва да ни предупреди, че ще се събираме в определено заведение и дни преди това да се окаже, че то всъщност е затворило преди месец! Но провален повод не сме допуснали. Колкото и да е голям шемет, отдава й се да импровизира и с моя и на приятелки  помощ накрая усмивките са на лицата.

Моя позната праща родителите на романтична почивка по случай годишнина с ваучери. Единият родител настанен в Банско, а другият в Разлог ...

Neee.
Оползотворили са ваучерите, викаш.

  E, не! Това вече ме уби  ! Ей на това му се вика истинска почивка  . Тази твоята приятелка е голяяям образ.

Добра идея - на годишнината да си починат един от друг! 

Според мен е било съвсем нарочно...