Преди време си купих фреш от портокал от един супермаркет. Беше петък, върнах се в офиса, пих от него, нещо не ми хареса и го зарязах на бюрото без да му мисля много, много.
В понеделник отивам на работа, в коридора смърди на нещо и колкото повече се приближавам към моята врата, толкова по-зле става. Отворих вратата, погледнах вътре. Затворих вратата и я отворих на ново. Такава какафония не бях виждала - имаше портокалов сок и парченца портокал навсякъде. Бърсах, чистих проветрявах, но дни наред всяка сутрин ме посрещаше аромата на развалени портокали
Признавам, че си направих експеримент, оставяйки картонена кутия портокалов сок при същите условия, но ... нищо не се случи
Виж целия пост
В понеделник отивам на работа, в коридора смърди на нещо и колкото повече се приближавам към моята врата, толкова по-зле става. Отворих вратата, погледнах вътре. Затворих вратата и я отворих на ново. Такава какафония не бях виждала - имаше портокалов сок и парченца портокал навсякъде. Бърсах, чистих проветрявах, но дни наред всяка сутрин ме посрещаше аромата на развалени портокали
Признавам, че си направих експеримент, оставяйки картонена кутия портокалов сок при същите условия, но ... нищо не се случи 
- много интересна телевизия за почти десетгодишни младежи, явно. Насметох го набързо, облече се и той. Вече сме закъснели, но ако бързаме по пътя ще разцепим секундата и тъкмо ще почва тренировката. Излизаме. Малкият нещо мрънка и иска, но той редовно не е успял да си намери някоя важна количка/рейнджър/тигър и протестира, че не съм му я открила аз. Не го слушам, а го курдисвам в количката и се втурваме към гаража за да изкараме колелета - 2 броя и кола за бутане с крака - 1 брой. И тъкмо заключвам гаражната врата и ще потегляме, най-накрая до мозъкът ми достигат протестите на дребосъчко, които през цялото това време се усилваха постепенно: "Бос съм! Нямам обувки аз! Кой ще сложи мене обувки! Бос съъъм! Аз съм боооос!" 
Върнахме се за обувки. 
. 
