Номинации за най-голяма муня

 poohito,
не е истина как чуждото нещастие може искрено да разсмее другите.

Онзи ден се си обувам чорапите и почвам нещо да оправям вкъщи. След малко, обаче, на пода си виждам единия чорап. Викам си - е как е на земята, след като се обух, хмм. Поглеждам се в краката и о!, ами обула съм си един мой и един чорап на детето - на 3 години! Ама пък не усетих никакво неудобство или дискомфорт..

   

Бяхме в болница с бебето. Мъжът ми водеше всеки ден на свиждане големите след детска - каката облечена в дрехите на малкия, а малкият - в дрехите на бебето, обут с мои чорапи.
На мен носеше дрехи от собствения си гардероб. Нямал представа къде е моят. За бебето какво носеше, не ми се разправя.
Успяваше да облече нормално само себе си )))
А като се прибра, в мазето, пред пералнята ме чакаше една кула до тавана. Никакво вертикално разпределение на мръсното пране ))).

 

Ох, 

Сладур!

 
Скоро така не се бях смяла...
Обаче това не е за тази тема. Има тема за "Изцепките на мъжете относно децата" или нещо подобно. Там момичетата ще оценят също!

А относно обличането нормално само себе си, ти си една идея по-добре от мен. Моят и това не може... Един единствен път от седем години се наложи да отидем на едно парти поотделно - аз първа, след час ММ. И точно тогава, за първи път от седем години, човекът решил да облече риза, а не тениска, без аз да го принудя със заплахи. Ризата беше като току-що извадена от центрофуга, ама с 5 000 оборота... Като го попитах как може да облече неизгладена риза, ми отговори: "Ееее, то сега така е модерно!"     

Случка преди повече от 10 години :
Квартален магазин за хранителни стоки.Поръчвам на касата:
-Едно мляко,моля!
-Прясно ли?
(че кой пък ще каже -искам старо мляко????разбира се,че всеки ще иска да е прясно.....)
-Много ясно,че прясно !!! -възмутено отговарям аз !!!
Жената ми слага на тезгяха една кутия ПРЯСНО мляко и пита дали ще желая нещо друго.
Тогава загрях,че търся всъщност КИСЕЛО мляко   
Извиних се,разбрахме се и си тръгнах,но доста се посмяха хората зад мен 

п.с. в моя защита ще кажа,че по него време купувахме само кисело мляко от магазина и в ума ми за мен си имаше само едно мляко,прясно не съществуваше !

Хахаха, от тази случка се сетих за една моя преди много години...
Като ученичка работех в почивните дни и ваканциите в една видиотека. За по-малките, които не помнят видеокасетите и видиотеките да обясня, че това беше начина да си взимаш под наем и да гледаш разнообразни филми.
Та тъкмо беше излязъл филма "Бодигард" с Уитни Хюстън. Нахълтва една жена във видеотеката и пита: "Извинете, бодигард имате ли?"
Аз така 
И отговарям: "Разбира се, че не. За какво ни е бодигард? Да ми варди 20-те лева оборот ли?"

Доста се посмяхме двете после, ама аз си се поизложих доста де... 

Черноглав Врабчов кОмар, бе ти пак че си ги забравила!  

Дядо ми идва да вземе малката и да я води при мама с преспиване. Слагам чинно резервни дрехи и каквото е нужно. Тръгнал човека с детето, но отвън видял кесийката с боклука и взел и нея. На другия ден мама ме пита защо не съм и пратила нещо си там дето била искала и тогава стана ясно, че е метнал и двете торби в контейнера   Но това за него не е учудващо.

През цялото детство на моето дете бе пратен само един - единствен път да я вземе от градина. Той джиесем няма! И вътрешния ми гласец ми нашепваше, че нещо ще се оплеска - такъв човек е - художник!   В 8,10 минавам покрай градината с таксито и гледам една от лелите седи отегчено на една от пейчиците, а моята дъщеря копае дупка в пясъчника прехапала език и с видимото намерение и ентусиазъм да стигне до Китай. Ми той не бил разбрал в коя градина била и я търсел обикаляйки ги една по една!   Все едно имаме 10 градини в квартала! Отива в градината и търси Еличка! А тя нито се казва Елица, нито някой така и вика там. Така и викат само прабаба и и прадядо и /демек той/  

Ох като заразказвах за дядо ми и това да споделя. 
Неговата съпруга /баба/ има някой проблеми и се налага да пие доста лекарства дневно. И тъй като един от проблемите е, че доста забравя то той е отговорен да и ги дава. Мама ги наглася в едни кутии с преградки за всеки ден. Та в една сряда станал той и й дал лекарствата, към обед не помнел че ги е пила и и дал още една доза, а вечерта го заглождило пак дали и ги е дал, щото си мислел, че е петък  и контейнерчето за петък седяло пълно. Но не бил сигурен и решил да и даде само билковите и хранителните добавки. Сипал ги в шепата и й и подал чаша с вода, а баба, която понякога и името си не помни го погледнала и казала:
- Киро, аз почти помня, че днес пих лекарства!  - той мислил, мислил и отсякъл.
- Ако ти помниш, а аз не помня то аз трябва да ги изпия! - и ги глътнал.

За съжаление няма как да усетите цялата комичност на ситуацията като не познавате главните герои. 

  А що? Аз от 5 минути не мога да спра да се смея. И ние си имаме същата кутия за моя свекър, аз обаче като по-чешит, съм я купила с отделения за сутрин, обед, вечер и преди лягане...моето свеки поне не стига до такава саможертва тя да му пие лекарствата...в твоя разказ най-култовта реплика е "аз почти помня"

о понеже се разписах в темата, да разкажа и аз няколко "култови" ситуации с мен и моите деца:

1. С бившата свекърва. Случката е от преди 26 години, аз таман съм си родила първото дете (дъщерята). Екс-свекито ми се изтърсва на "гости" за 1 седмица, обаче от влака пристига със зверска хрема - това при 2месечно бебе. Аз, чула-недочула бабини съвети, че сок от лук смесен с кърма много помага (аз по това време кърмя), чинно пускам лука през сокоизтисквачката, уместно забравям за кърмата и директно капя чист сок от лук в носа на свекървата. 2 часа няма да ви описвам какво и тече от очите и носа. Обаче след това - светна, всичко излекувах.  Е, на другия ден се сетих, че съм пропуснала 1/2 от необходимото съдържание...сега, като си го спомня, си викам:"Ей, аз съм била измислила перфектното отмъщение на младата снаха..."

2. Дъщеря ми (тази същата, от горната случка), вече шофьорка, прибира мен с по-малкия ми син от училището му (аз не шофирам, имам девствена книжка на 15 години). Вече вкъщи, ММ се обажда да пита как сме се прибрали - да ни провери един вид. Е, как да сме се прибрали:"Само с една "овца" - на един от левите завои, ние както си пъплим в жегата, от колата отсреща се чува заслужено:"Овцо!!!"...

3. Пак по темата за "заслужените" определения: с малкия син сме на круиз, обаче съм го избрала такъв, че първия ден бая ни люля, а той (и как му) са майстори на скоростното повръщане //в смисъл тръгва фонтана без предупреждение, на тях не им става лошо, просто си повръщат и след това нищо им няма//.   Качваме се в "столовата", пълним чиниите и дребния с първата хапка обратно съдържанието директно с чинията...докато си стигнем после до стаята, повтори упражнението поне 3 пъти. И сега, присещайки се за повръщането казва:"след 5-6 джизъса, стигнахме до стаята" - американците, като искат да кажат "О, ужас"? викат състрадателно "Jesus!". И те така, някои събираме "овци", други "джизъси".

Ох, всеки път ми е забавно да чета тук!
Сетих се за една случка, когато бях мишле около 5-ти или 6-ти клас 
Първо малко да опиша себе си в този период, та да разберете срама, който брах тогава. Бях от онези дечица, които слушкат, учат си и не се обаждат по време на час. Другото, което важно да спомена, че имах някаква ужасяваща фобия от учителката си по история  То всички имахме де  И по време на този за всички ни неприятен час се извади темата с извънземните. Ама то беше едно приказване, едно чудо  Имаше въпроси от сорта на "Ама защо тия извънземни все кацат в Америка?" , " Защо винаги от Америка тръгва края на света и те спасяват човечеството от нашествието на извънземните?" и по-важния въпрос "Извънземните идвали ли са в България?" Абе страшна дискусия беше  Аз си трая, мисля си наум, разсъждавам си. По едно време (имам този навик и сега) взех, та казах една от многото си мисли в главата:
 - Ами че ние сме на г*за на географията, къде ще ходят тия извънземни при нас!?
Лошото беше, че тогава явно дискусията беше поприключила, а аз в своите мисли не съм била в синхрон с останалия свят  Та смятайте, аз къде не се обаждам, какъв смях беше  Но все пак учителката реши да ми отговори, присвивайки очи:
 - Еми географията се нуждае и от това, за да съществува
Е, затапи си ме, де 

Друго, което не е мое, но е свежо.    С приятелка седим на първия чин по математика, а учителката чертае ромб на дъската. И тя беше направила на дъската и ъглополовящите и започвахме задачата. Учителката реши да попита приятелката ми какво е това на дъската. Отговорът беше :
 - Ами хвърчило 

синчето (номер три) е първокласник, аз уж обръгнала на всичко, ама на. неподготвена се оказах.

госпожата се оплака, че вика в час, и повтаря "ОМ".
не беше правил така, мисля си, че не знае какво е това, но в къщи провеждаме разследване.
- Викал ли си?
- да! (сърдито) тя не ме чува. и само повтаря "млъкни" и "седни си". и аз викнах за да ме чуе.
- е какво не е чула. ти какво викна.
- ом викнах! тя чертае ом, а казва четииъгълник! и квадата е четииъгълник, а онова беше ом!

затъркалях се. от смях не успях да се въздържа. и баща му реши да го порицае лично и да му обясни къде греши. и какво чуват ушите ми.

В клас не се вика. госпожата не те е азбала. ей за това е важно да се научиш да казваш ЪЪ!