няма как да сбуташ небрежно два налъма. Скрих ги в едно ъгълче до вратата на стола, замаскирах ги уж с листа и всяко междучасие ходех да ги наглеждам, докато свършат часовете. 
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 6 045
2 окт. 2014, 14:39 ч.
Виж целия пост
И к'во цъфнаха ли?
# 6 046
2 окт. 2014, 15:54 ч.
gargamela не мога да спра да се смея - щях да си изплюя кафето чак
Ама си била много фИешън де
Виж целия пост
Ама си била много фИешън де
# 6 047
2 окт. 2014, 16:02 ч.
Аааааа, била съм още по фИешън, ама на работа. Сънена до умирачка се накипрям аз-пола, токчета, направо сладуранка. И натегачка се оказвам-първа в офиса. Добре, че бях първа. Вземам си чаша кафе от автомата и погледът ми най-после се спира на ръкава ми. Странен е този ръкав, ама много странен. Божке, това е ръкава на пижамата ми! Моментално се разсънвам и хубавичко се оглеждам. Няма лъжа, няма измама, отдолу нагоре гледката е- токчета, пола, горнище на пижама. Окончателно събудена се юрвам обратно към колата, с 1000 в час се добирам в къщи, навличам ризата и с 2000 в час долитам пак в офиса. Закъсняла, естествено, ама поне не по пижама.
Виж целия пост
# 6 048
2 окт. 2014, 17:41 ч.
Това последното чак не е за вярване. 
Набързо от мен. Преди години взимам детето от ясла,
обуваме се на входа и тръгваме. Странно си усещам
ботушите, но бързам и много не мисля по въпроса.
Продължаваме, детето ми говори и пак до мозъка ми
стига, че нещо не ми е комфортно на краката. Е, реших
да погледна - отвън ги огледах, на пръстите ги гледах
и минаха още няколко секунди, докато ми светне, че това
не са моите ботуши. Нямате си идея, колко много
приличаха на моите. Но, не! Не бяха моите! Върнахме се
бързичко в яслата, моите си ме чакаха и си ги обух. Не
помня дали някой ме видя...
Виж целия пост
Набързо от мен. Преди години взимам детето от ясла,
обуваме се на входа и тръгваме. Странно си усещам
ботушите, но бързам и много не мисля по въпроса.
Продължаваме, детето ми говори и пак до мозъка ми
стига, че нещо не ми е комфортно на краката. Е, реших
да погледна - отвън ги огледах, на пръстите ги гледах
и минаха още няколко секунди, докато ми светне, че това
не са моите ботуши.
Нямате си идея, колко многоприличаха на моите. Но, не! Не бяха моите! Върнахме се
бързичко в яслата, моите си ме чакаха и си ги обух. Не
помня дали някой ме видя...
# 6 049
2 окт. 2014, 20:46 ч.
В първи клас, с дядо тръгваме от вкъщи - аз на училище, той към спирката, газим в сняг дълбок. Аз говоря, говоря, не спирам, защото скоро ще се разделим, а искам да му кажа всичко наведнъж. Той пък видимо не ме слуша много.
Изведнъж си поглеждам краката и :
- О, дядо!! Аз съм по пантофи!
Привлякох му вниманието .
Виж целия пост
Изведнъж си поглеждам краката и :
- О, дядо!! Аз съм по пантофи!
Привлякох му вниманието . 
# 6 050
2 окт. 2014, 21:38 ч.
Оо вярвам аз и още как 
Един ден мъж ми ме спря на вратата докато се обувах с "Така ли секси ще ходиш на работа?". Бях се спретната с не помня каква блуза, палтото отгоре, чорапогащник и.. без пола
Виж целия пост
Това последното чак не е за вярване.
Един ден мъж ми ме спря на вратата докато се обувах с "Така ли секси ще ходиш на работа?". Бях се спретната с не помня каква блуза, палтото отгоре, чорапогащник и.. без пола
# 6 051
3 окт. 2014, 01:05 ч.
Божкеее, а аз тука за едни ми ти щипки се срамувам 
Да си кажа все пак....
Знаете (или по-скоро не) как постоянно и мистериозно изчезват един по един ластиците и фибите (нещо като единия чорап от чифта при пране) ,докато в един момент няма с какво да си укротите косата.
Обикновено се презапасявам (то моето си е пазаруване на едро) ,но един ден, след цял месец с двете деца вкъщи се видях в чудо-с бретон в очите и без никаква фибичка.Покрай цялата суматоха сутрин с 5 годишно и 6 месечно, грабнах една цикламена щипка за пране и си защипах бретона И така цяла сутрин, докато не стана време да изведа диванетата (то не се издържаше вече) . Направо се изстреляхме без много мотки. И да,бях с цикламената щипка,на моята черна коса. Усетих се на детската площадка след продължителните погледи,отправени към мен (все пак не се бях ''гласила'' точно днес).
А веднъж се разходих с ярка щипка на качулката на суичъра. Изобщо нямам представа как се е защипала там. Друг път в качулката открих сгушен покемон, който също се оказа съм разходила. Покрай тия деца съм станала голям шемет. А като си спомня как откачах едно голямо огледало, за да застана пред друго голямо огледало,за да се огледам от всички възможни ъгли, да не би случайно от някъде нещо да не е както трябва
Виж целия пост
Да си кажа все пак....
Знаете (или по-скоро не) как постоянно и мистериозно изчезват един по един ластиците и фибите (нещо като единия чорап от чифта при пране) ,докато в един момент няма с какво да си укротите косата.
Обикновено се презапасявам (то моето си е пазаруване на едро) ,но един ден, след цял месец с двете деца вкъщи се видях в чудо-с бретон в очите и без никаква фибичка.Покрай цялата суматоха сутрин с 5 годишно и 6 месечно, грабнах една цикламена щипка за пране и си защипах бретона
И така цяла сутрин, докато не стана време да изведа диванетата (то не се издържаше вече) . Направо се изстреляхме без много мотки. И да,бях с цикламената щипка,на моята черна коса. Усетих се на детската площадка след продължителните погледи,отправени към мен (все пак не се бях ''гласила'' точно днес).А веднъж се разходих с ярка щипка на качулката на суичъра. Изобщо нямам представа как се е защипала там. Друг път в качулката открих сгушен покемон, който също се оказа съм разходила. Покрай тия деца съм станала голям шемет. А като си спомня как откачах едно голямо огледало, за да застана пред друго голямо огледало,за да се огледам от всички възможни ъгли, да не би случайно от някъде нещо да не е както трябва
# 6 052
9 окт. 2014, 19:49 ч.
Момичета, никога не съм мислила, че ще пиша в тази тема.
За 24 часа обаче сътворих... срамни работи.
Миналият ден звъня на приятелка, която ми прави веждите. В 23 часа. Започвам с извинения за късното обаждане и настойчиво я моля да ме вземе на следващия ден. Тя казва Ок, утре в 17 часа.
На следващият ден(вчера) си стоя в къщи, ровя в разни документи. В 17.30 звъни телефона и приятелката ми ме пита: "Какво става, ще идваш ли?" Умрях от срам. Чак толкова да забравя за среща от един ден за друг, е не ми се беше случвало. 
При това аз съм на зор.
Днес пък пращам л.с. с текст "Здрасти Хххх, как си, мъжът, децата как са. Моля за еди какво си.
Обратен отговор: "Не съм Хххх. Можеш да направиш следното..."
Уточнявам, че въобще не знам защо съм взела едната потребителка за друга. На тази с днешното л.с. никога не сме си писали.
Виж целия пост
За 24 часа обаче сътворих... срамни работи.
Миналият ден звъня на приятелка, която ми прави веждите. В 23 часа. Започвам с извинения за късното обаждане и настойчиво я моля да ме вземе на следващия ден. Тя казва Ок, утре в 17 часа.
На следващият ден(вчера) си стоя в къщи, ровя в разни документи. В 17.30 звъни телефона и приятелката ми ме пита: "Какво става, ще идваш ли?" Умрях от срам.
Чак толкова да забравя за среща от един ден за друг, е не ми се беше случвало. При това аз съм на зор.Днес пък пращам л.с. с текст "Здрасти Хххх, как си, мъжът, децата как са. Моля за еди какво си.
Обратен отговор: "Не съм Хххх. Можеш да направиш следното..."
Уточнявам, че въобще не знам защо съм взела едната потребителка за друга. На тази с днешното л.с. никога не сме си писали.
# 6 053
9 окт. 2014, 23:12 ч.
Такааа, канени сме на детски рожден ден. Наближава денят (поне аз така си мисля) и си викам, чакай да проверя в колко часа беше . Гледам аз 10 сутринта в работен ден. Ооо, викам си няма да стане. Звъня на приятелката ми й най-любезно се извинявам, че на другия ден няма да можем да отидем. Тя неразбиращо мълчи. Казвам й, че съм на работа.... Тя пак мълчи. Накрая каза : Ми той рожденият ден е след два месеца в събота
Аз започнах да се извинявам... Като си помисля, че щях да отида на следващия ден
Виж целия пост
Аз започнах да се извинявам... Като си помисля, че щях да отида на следващия ден
# 6 055
9 окт. 2014, 23:21 ч.
Ми тука е прието да се раздават покани. И тя имала път покрай нас един ден и мина да я остави. По принцип сме приятелски семейства, но се виждаме рядко и живеем далеч едни от други, та затова.
Виж целия пост
# 6 056
9 окт. 2014, 23:27 ч.
И аз това щях да кажа.
Мунята е майката на бъдещия рожденик в случая, според мен.
Виж целия пост
Е каква е тая покана за РД два месеца предварително 
Мунята е майката на бъдещия рожденик в случая, според мен.
# 6 057
10 окт. 2014, 12:19 ч.
Ами може, може. Преди 4-5 години,4-ти клас тогава, дъщеря ми си празнува РД. Едно момче по нейни си съображения не е поканено. Той се върти, върти около къщи и като я видя на терасата и викна:"В.. каня те на моя РД /след 2 месеца.
Е, покани го все пак.
Виж целия пост
Е каква е тая покана за РД два месеца предварително
Е, покани го все пак.
# 6 058
10 окт. 2014, 12:27 ч.
Такааа, продължавам и днес.
Стъквам се за работа. Понеже съм нов шофьор и не мога да карам с какви да е обувки, съм си отделила едни летни балеринки. Сложих с и прилежно другите отбори ужким в една чантичка да ме чакат като тръгвам, за да си ги обяви на работа.
Е, вече съм на работа, а обувките още ме чакат. Много съм тренди днес с шарени памучни чорапи и летни обувки
Виж целия пост
Стъквам се за работа. Понеже съм нов шофьор и не мога да карам с какви да е обувки, съм си отделила едни летни балеринки. Сложих с и прилежно другите отбори ужким в една чантичка да ме чакат като тръгвам, за да си ги обяви на работа.
Е, вече съм на работа, а обувките още ме чакат. Много съм тренди днес с шарени памучни чорапи и летни обувки
# 6 059
10 окт. 2014, 12:28 ч.
Колебаех се дали да го напиша това си изпълнение, но:
Днес сутринта обличам се аз след душ. Слагам си сутиена. Намествам го. Хващам горния ръб на чашката и я подръпвам, за да си застане добре. Представете си какво подръпване е било, че като ми се приплъзнаха пръстите по плата (някакъв сатениран и пързалящ), като ми отхвръкна ръката и като се цапардосах по носа. Седнах на леглото и тихичко си мрънкам "ох, ох" и ми потекоха и сълзи чак. Като се сетя и сега ми става мъчно, голяма болка беше.
Виж целия пост
Днес сутринта обличам се аз след душ. Слагам си сутиена. Намествам го. Хващам горния ръб на чашката и я подръпвам, за да си застане добре. Представете си какво подръпване е било, че като ми се приплъзнаха пръстите по плата (някакъв сатениран и пързалящ), като ми отхвръкна ръката и като се цапардосах по носа. Седнах на леглото и тихичко си мрънкам "ох, ох" и ми потекоха и сълзи чак. Като се сетя и сега ми става мъчно, голяма болка беше.
Препоръчани теми