(нищо не помня и от "събуждането"
)


а беше хубавичко момиче.
.
. А точно този ден свекърите ми ни бяха на гости с тяхното куче и бях сама в апартамента с него. Мъжът ми звънна на домофона и аз съм оставила входната врата открехната без да се усещам, че има куче при мен. А то горкото се измъкнало, слязло до долу и като не могло да излезе се върнало на първия етаж на ап като нашия, почнало да драска, а за късмет там живеят въпросните съседи. И преди да разбера, че ми липсва куче ми го върнаха.
.
Та, въпросния Паун беше много кротко и хрисимо момченце. Даже симпатично. Често се разминавахме по коридорите и тайничко му мятах по един поглед. Имахме часове по физкултура с неговия клас. Много добре се справяше със спортовете момчето, още една червена точка, в моите очи.



То, някой път, направо не си знам силата...
Препоръчани теми