Номинации за най-голяма муня

Поне по един път годишно ми се случваше да забравя фаровете на колата (не знам защо нито една не ми даваше индикации, за включени фарове). Колата ми редовно е отключена. Но сега една история, в която милото е главно действащо лице, то и аз де. Зима е, сняг до колене, студ, 2011-2012г., аз се връщам на работа след майчинство и карам колата ни заради детето. Да ама тая кола, няма каране зимата (БМВ 5ца 90, много си я харесвах, стара, дълга с хубав фейс, още ме е яд, че я продадохме). Е това задно предаване ми взе здравето по паркингите, и намразих колата. Та редовно тази зима колата оставаше да нощува на паркинга при работата ми, които не се чистеше от сняг и лед, и не успявах да намеря човек да ме позабута мъничко. Да уточня, че не съм шофьор с два леви крака и за първи път имах такива проблеми, макар и друг път да съм карала зимата въпросната кола. Нещо не се разбрахме аз, зимата и колата. Та за пореден път колата остава пред работата ми. Сутринта съм от 4ри на работа и поръчвам служебна, като после ще чакам милото да дойде и да измъкнем колата от преспите, за да прибера синковеца от ясла. Разбрахме се към 15:30 да дойде, да издърпа колата. В 7:30 ми звъни милото и аз затварям, пак звъни, пак затварям. Получавам СМС от него колата я няма, звънни ми. Звъня аз и следния разговор:
той - Откраднаха колата.
аз -Как така, ще ми откраднат колата?
той - Така няма я на паркинга.
аз - За какво ще я крадат тая ми ти кола, бе човек, не е първа младост, не струва нищо?
той -  Не открадната е, звъня в полицията.
аз - Чакай, идвам до 5 мин. няма да е толкова лесно, трябва и сигурността да извикаме, и аз да присъствам, пропуска за паркиране е на мое име, камери има, ще се види какво, защо, всичко.
той - Каква сигурност, какви камери на паркинга?
аз - Има, спокойно, сега ще се обадя в отдела да дойдат и те, да прегледат записите.
той - Леле, колата беше при работата ти.

Колегите се спукаха от смях.

Отдавна не съм се изтипосвала, време е да споделя за група от муни
Работя в чуждестранна компания, колеги всякакви - имена още повече. Изключително рядко съм имала проблем със запомнянето на нечие име. Освен с едно.
Миналата година назначават нов колега - българин. Идва момчето, представя се - Приятно ми е - Ясен.
По незнайна причина в мен се загнезди идеята, че Росен повече му прилича. При все, че бях с ясно съзнание, че се казва Ясен, се обръщах към него с Росен. Почти ми беше свикнал (извиних му се, че го наричам с грешно име неколкократно!), обещах да му купя една ризка, само да не ме бъзика, че не му знам името. Един ден обядваме с друга колежка, пак българка, която ми направи забележка:
–Ама ти защо му викаш Росен на момчето, след като се казва Явор? 
Капакът обаче беше ден-два след това, когато идва трета муня и пита: Цветан дойде ли?
Явно всички сме запомнили, че празнува на Цветница, ама с кое име точно 

Работех в таксиметрова фирма. Изготвях документите на колегите за институциите.
Та понеже името е последното важно нещо там, пък аз никак не ги помня пусти имена, бях пратила на оглед в ДАИ Огнян Дойнов. Добре, ама колегата се казва Красимир Димитров 
До последно там се бъзикаха с мен, че вдигам от отвъдното комунистически величия, че и на оглед ги пращам 
М/у другото, веднъж в същата институция забравих собственото си име при получаването на един докумен

Четах назад как не помните къде сте паркирали. Ами големи муни сте, да знаете.
Аз ВИНАГИ помня къде съм паркирала.
И, по този повод отивам си ,най-спокойно до парко мястото, и ужас, колата я няма! Някаква друга кола е там.
Реших, че съм сбъркала и овършах 5 етажен паркинг, и не, няма я. Тъкмо реших да викна охраната и полиция, за да я обявя за открадната, когато зацепих, че търся червена мазда - личният ми автомобил, а съм всъщност с бяло субаро,  което си е паркирано ма мястото, което проверих първо.

И аз се мъчих с една бутилка с кетчуп преди няколко дни. Стискам, натискам, нищо не излиза. Накрая нещо ме жегна да проверя защо аджеба въпросната бутилка не поддава. А то какво било - отдолу имало станиолче.

А аз на въпрос:
- На каква възраст сте?,
съм отговаряла:
- Ама в момента ли?
 

Цялата история е, че бях в една туристическа агенция да си правя застраховка за предстоящо пътуване в чужбина. Едно време имаше такива задължителни застраховки и се купуваха по агенциите. И тъй като щях да бъда зад граница около 2 месеца, а в края на периода беше и рожденият ми ден, след който настъпва смяна на възрастта, затова ми хрумна, че е нужно това гениално уточнение.

Госпожо Мечева, историята познава среща между Паун и Гълъб. И двамата се оказват познати на мои приятели и се случило да ги запознаят на обща среща.
- Добър ден, приятно ми е, Паун.
- И на мен ми е приятно - Гълъб.
Последвали озадачени до обида погледи помежду им, но накрая запознали и личните си карти и всичко си дошло на мястото.

И аз така.
Преди, когато бях Вълкова отидох на преглед при д-р Зайкова.
Смяхме се и двете.

Аз, преди раждането ми в Италия, имах среща с анестезиолог и ме пита човекът дали съм алергична към нещо. Викам "да, към полени", обаче обърках думата и я произнесох "полИни". Погледна ме той леко замислено, направи пауза, после отсече, че това не било от значение и ми разпечата един лист да го нося на АГ отделението. Излизам от кабинета, чета листа и отдолу печат и подпис "д-р Полини".

  Муня!

Ох хахахахахахахаха е не се бях смяла така от дни 

Сетих се за едно мое, но май е по-скоро страшно, от колкото смешно... Млада булка, бременна в края на 9-ти месец, моя милост. Мъжът ми моли да му сготвя пача  Чета в нета как се прави звъня на свеки, всичко ок. В херметическата тенджера ще е. Свари се пусто нещо и ще го отварям. Не става и не става, човеко! Аз съм спортист човек, сили имам- вкарвам ги и капака хвръква! Целият чисто бял, скоро латексиран таван в ПАЧА!
Кой да ми каже, че с тези тенджери се процедира по друг начин....добре че не беше върху лицето ми. 

Иначе съм присъствала на запознаване между Тъпаков и Глупаков 

Големи сте Муни, значи. Изобщо не осъзнавате какво удобство е да пратиш ЛС на себе си. 
Ако има нещо важно, за което трябва да се подсетя още рано сутринта, си го пращам като ЛС на себе си. Във форума може и да не вляза, обаче сутрин задължително си проверявам няколко от пощите, едната от които е тази, с която съм регистрирана тук. По този начин си прочитам подсещането още в пощата.
Но Мунята си е Муня - всеки път, когато видя в пощата съобщение от форума, че имам ЛС, цъкам с любопитство да видя кой за какво ми е писал. И я, изненадааааа. ЛС-то е от мен. 
Нещо повече. По някое време влизам във форума и си преглеждам ЛС-тата. Я, втора изненада! Пак ЛС от мен (вече съм забравила, че съм го прочела в пощата). 

Като казахте за падналите и прекрачени гащи та се сетих случка от детсвото ми. Явно много ме е впечетлила и затова я помня. На една сватба на хорото на една от играещите й падат гащите. И тя така-хвърля ги продължава с хорото! Няма да си разваля кефа жената сега за едни гащи!

Снощи детето поиска да му направя мляко с какао. Топля млякото, вземам пакет с кафяв прах и бам една препълнена лъжица в млякото. А аз много обичам да си пазарувам разни био неща на едро и не всичко ми е в оригинални опаковки. Та в случая в прозрачно найлоново пликче съм сложила канелата и уж я помня. Бъркам аз, но някак не се разтваря гладко, опитвам - и на вкус не става. Чудя се какво му е на това какао, викам си ще го подсладя със захар. А никога не съм слагала захар в млякото с какао. Но и след захарта пак не ми е достатъчно сладко, сложих още една лъжица и го нося в стаята на сина ми. И точно в тоя момент ми светва, че не какао, а канела съм сложила. Но какво да правя вече, нали съм си изхабила продуктите, викам си ще му го сервирам. Отивам при мъжа ми и едва успявам да му разкажа какви съм ги свършила и сина ми влиза гръмко в стаята и обявява: - Това е най отвратителното мляко с какао, което съм пил някога!
Е, признах си какви съм ги свършила.
Изляхме го на котката, но и тя не одобри кулинарния ми шедьовър.

Ани, трябваше да метнеш шепа ориз вътре, поне един сутляш да излезе