Прибирам днес на обяд дете 1 от училище. След 30 мин прибирам и дете 2.
Аз супер уморена... решавам следобед небрежно да се излегна на спалнята и да погледам филм. Щерката нещо ми говори и само я чувам "о, ти заспиваш, извинявай".
Събуждам се, навън тъмно. Протягам ръка към телефона... той по незнайни за мен причини се изключил. Подпалвам го.
1вата ми мисъл... "детето, училището". Следваща... "сигурно не съм се появила в училище и са се обадили на мъж ми да го прибере. Добре де, а щерката как се прибра".
Чувам дребен да се прокашля... "а, чудесно, у дома е. Може и да не е ходил на училище". Влетявам в хола с въпрос "Александре, ти защо си у дома". Детето влиза в такт с мунювщината на майка си и казва "о, тати се успа и не ходих".
Поглеждам часовника на компа 17 и нещо... "бре как съм проспала целия ден"? Щерката се провиква от стаята "Мамо, ти го прибра от училище, не помниш ли"?
И чак тогава започнах да навързвам днешните събития.
Виж целия пост
Аз супер уморена... решавам следобед небрежно да се излегна на спалнята и да погледам филм. Щерката нещо ми говори и само я чувам "о, ти заспиваш, извинявай".
Събуждам се, навън тъмно. Протягам ръка към телефона... той по незнайни за мен причини се изключил. Подпалвам го.
1вата ми мисъл... "детето, училището". Следваща... "сигурно не съм се появила в училище и са се обадили на мъж ми да го прибере. Добре де, а щерката как се прибра".
Чувам дребен да се прокашля... "а, чудесно, у дома е. Може и да не е ходил на училище". Влетявам в хола с въпрос "Александре, ти защо си у дома". Детето влиза в такт с мунювщината на майка си и казва "о, тати се успа и не ходих".
Поглеждам часовника на компа 17 и нещо... "бре как съм проспала целия ден"? Щерката се провиква от стаята "Мамо, ти го прибра от училище, не помниш ли"?
И чак тогава започнах да навързвам днешните събития.
.Слагам аз два пакета ванилена захар.Количеството в тенджерата странно се увеличава, няма време да мисля, а бъркам като луда...Сещам се да погледна пакетчетата, да ама едното е ванилия, а другото - бакпулвер.Вече се чудя да изхвърлям ли, как да прикрия тази кулинарна тайна, ама децата вече напират...Опитвам и сервирам - става за ядене, малко странен вкус, ама...След празните купички получих и поздравления за вкусното мляко с ориз "Мамо, не знам какво си слагала, но другия път същото да направиш!"А муня ей така небрежно - ААаа, нищо не съм слагала, то млякото нали е домашно... 
,а да едра сол.Тук сол,там сол-няма я.Как ще я няма като ходих специално до магазина да купя едра сол.Поглед върху касовата бележка доказва,че съм купила всичко друго,но не и сол.Докато се примирявам със ситуацията фиксирам една миризлива буба влязла вероятно с прането.Грабвам салфетка,хващам я ....и в този момент се звъни на вратата.Мушкам салфетката в джоба на сутчера и отварям.Лаф с комшийката.По едно време ми замирисва на гадно.От мене идва.Душа суитчера-точно от него.Бутам го в пералнята.След време поглеждам салфетката с бубата лепната на стъклото.Чак тогава ми светна от къде мирише.
Фокусирах бутона и със същите движения се насочих към бутона на асансьора. Пак никакво движение 
(имах ускорено сърцебиене) Той се шокира първо, но предложи някои идеи, де 
но вече и лудите в квартала ме отбягват 
Конкуренция им се явяваш, а 
