Номинации за най-голяма муня

Пресен случай. Другарчето е виновно. Та трябва да стане рано днес, защото е на курс. Навива вечерта 2-та тел. и си лягаме. Звънят аларми сутринта, и той става а аз оставам още малко в леглото при което пак съм се унесла. Идва и ме буди с думите - Ти защо не стана с мен? Ставам и аз и го гледам облечен и си мисля- Брей оставил ме да поспя, пък ми се кара. Той обаче си продължава със защо не стана с мен. Питах го какъв му е проблема и ще ме оставили поне глътка кафе да пия, преди да ми задава въпроси? И почна да разказва. Става той, гледа часът 7:30, звъни на шефа си и  се провежда разговор:
Той - Шеф, сега ставам.
Шефът - Да.
Т - Закъснявам.
Ш - Да.
Т - Няма да успея на време за.... Днес е събота и не съм на работа.
Ш - Да. (с едва сдържащ се смях)

Оф....неприятно! Последствията ще са охарчване за нови лещи  Иначе на теб нищо няма да ти стане, споко!

Natali_ Абе, на мен смешно ми стана, търкулнало се гърнето, намерило си похлупака - той да ги сложи във водна чаша, а шматка да я изпие

Пък аз тази сутрин обиколих половин София, облечена много шукарно - пуловер и долнище на пижама и ботуши
Трябваше да заведем баткото на курс и докато бързам да обличам единя, втория и да давам нареждания на третия се опитвах и аз да се обличам. И някак в бързината съм пропуснала да сменя пижамата с панталон. Усетих се в колата на около 50 м от вкъщи... обаче няма как да се върнем защото улиците са еднопосочни и трябваше да обиколя едно голямо каре и вече закъснявахме... и реших че няма кой да ме види пък толкоз. Спирах да зареждам бензин, говорих с момчето на колонката през прозореца и пратих големия син да плати на касата за да не слизам аз от колата.... Сигурно са ме помислили за голям мързел. 

Онна, подходяща ти е била пижамата, ако ме питаш. Ако облека моята, отровно зелена с жаби с коронки, едва ли ще ме възприемат толкова великодушно и радушно

Аз се успокоявам че никой не ме е видял както си седях в колата А иначе е една такава карирана.... при много благосклонен поглед би могла да мине за грозноват панталон

Ооо, карето си е тренд. Напрау си вкарала нова мода - стил Изискана небрежност

Откакто родих изобщо не ми пука как съм се облякла в бързината и кой какво ще си помисли. Веднъж тръгнах да разхождам бебето по домашни чехли. Също така съм посрещала гости поканени на обяд по пижамена долница -синя на маймунки. Чак като си заминаха гостите мъжа ми ме светна за тоалета.   Ама и той муньо поне да ми беше казал преди това.

Предполагам, че последиците ще са същите като от коронката, която си глътнах преди време. Детето ме изврънка за понички, аз да не остана по-назад, хапнах една поничка, но разклатената ми коронка се залепила за поничката и аз я глътнах. И до ден днешен ми идва да ревна като си припомня, че тази поничка ми излезе около 250 лв.

Така или иначе е щяло да стане, така че не го мисли, че поничката ти е виновна 

Не е виновна поничката, а пустата ми лакомия. Да си призная, и друга коронка изгубих по идиотски начин- пак се беше разлепила и като кихнах, тя замина в снега на ски пистата. Най-добре да си сложа едно чене като бабите. Ама, ако него го глътна...

От преди няколко часа - ще готвя, ориз. Беля си глава лук да я задуша с малко олио, слагам тигана, олиото да се сгорещи, в това време кълцам лука. Нещо замириса странно, но го игнорирах, метнах лука в тигана, но олиото изчезнало и направо вони на оцет...  Ами да, вместо шишето с олиото съм взела това с оцета! Последва бързо махане от котлона, миене на посудата и лука, и повторен опит 

Малко извън темата, но...

Съжалявам, за офтопика, ама не мога да не пусна този виц:

Вчера. Отивам да пазарувам продукти за домакинството в близкия магазин. Напълних кошницата и се отправям към касата. Правя бърза калкулация на покупките, както и на сумата в портномето. Вичко е точно. Заставам на опашката. Идва моят ред. Касиерката започва да вади от кошницата ми един по един избраните от мен артикули. Аз си чакам. През главата ми минават милион и една мисли, за това, как съм осигурила вечерята вече, ето, сега купувам и хляб. Има и десерт. Като се прибера само ще подготвя храна за ММ, за работа. (Взема храна от вкъщи. На работа нямат стол) После слагам детето на гърнето, защото напоследък малко изоставих тази процедура, а ни е важно да се приучим към ползването на гърне. Междувременно лентата на касовия апарат в магазина свършва. Касиерката започва трескаво да вади друга, за да я подмени и да не задържа вече извилата се солидна опашка. Аз продължавам да си размишлявам на ум.  Бързо отчитам грешката си, че не поощрявам детето, когато свърши работата в гърнето. Как да го поощрявам? Сетих се - ще пляскаме за "Браво", ще има голямо кискане и свърнеша работа в гърнето, а не в пампата. Щастлива съм. И този проблем е решен. "Готово, смених лентата. 15,63лв моля."
"Браво! " - започнах аз с възхита и приповдигнат дух. Действам първосигнално, под влиянието на мислите, които циркулират из главата ми в този момент. Касиерката -  Последва вторичен шок, поради факта, че 2 души след мен, се намираше още една госпожа, разсеяна явно поне колкото мен, тъй като и тя започна да ръкопляска. По необясними причини. Или поради ефекта на стадото. Касиерката се почувства поощрена, за дето е успяла да смени лентата на касовия. Леко смутена, подадох й съответната сума, за покупките ми. Касиерката ми благодари за аплодисментите и ме изпрати по живо по здраво. С усмивка. Явно не само малчуганите имат нужда от поощряване за добре свършената работа Но моята мунска натура, си е все така мунска....  Хубавото в случая е, че жената го прие като закачка, а не като ирония от моя страна, за работата й.