Номинации за най-голяма муня

Цар Лъв! Дъщеря ти има твоето чувство за хумор  много ми беше приятно да те чета, Дорис.

O не! Няма толкова смели в рода ни. 

Благодаря ви за милите думи 

Айде лафчета и от мен.

С приятели си теглим късмети. И понеже участвах в правенето, та знаех какво горе-долу присъстваше. Тегли мой приятел, викам :
 - Внимавай, душо, че има късмет "бебе" 
Тегли смелия войник и ядосано, проклинащо и отчаяно ми каза:
 - Ама много си лоша, защо ?
И ми показа листчето, на което пишеше с големи букви "бебе" 

Отивам на гости при приятеля ми. Тамън си махам палто и тн. и той радостно:
 - Я виж как е украсено! 
И аз муничката, защо погледнах към тавана  нагоре Не се сетих да "видя" елхата или някой друг гирлянд, а упорито гледайки белия таван виках "КЪДЕ?" 

Покрай празниците очаквайте още 

Дорис! 
Смях се от сърце. И с глас. После се разпознах в почти същата ситуация на миналогодишното коледно парти на нашата фирма Тая година, беше малко по-различно ходенето ми на банкет.
Най-трудно ми беше да се добера читава до ресторанта.
Облякох се, натъкмих се. Нахраних детето. Пюре от морков по новата пола. Смених полата. Неще да яде. Давам мляко. Вдигам го, да се уригне. Мляко по ризата. Смених ризата. Слагам го да спи. Неще да спи. Вадя го от кошарата. Гувшам го. Втора порция мляко по новата риза и полата. Преобличам се. Дърпа ми косата, не му харесва прическата ми. Развали се. Бегом с гребена да поправям щетите. Бърка ми в очите, започват да сълзят. Разтича ми се очната линия. Damage repair. Свекито дойде да го гледа. Кротна се малкото, възползвам се от ситуацията и грабвам палтото и ботушите. Обувам се. Последна спраква с огледалото. Дължината на полата не отговаря на ботушите. Връщам се. Събличам се дюс и навличам рокля. Слагам ботушите. Справка с огледалото. Доволна съм. Грабвам палтото. Излизам. Заключвам. Малкото реве. Слизам по стълбите. Отивам до колата. Забравила съм ключовете. Забравила съм дамска чанта. Връщам се по обратня ред. Вадя всичко от бебешката раница, натиквам го в произволна дамска чанта. Вземам ключовете на колата. Малкото реве, на свекито й се е спрял тока вече. Игнорирам случващото се. Закъснявам.  Отново излизам. Стигнах до колата. Отново греда, чантата не ходи на ботушите. Писна ми. Изнервена съм, раздразнена и етикета на роклята ми боде.    Игнорирам случващото се. Писна ми. Стигам до ресторанта благополучно. Колегите вече са на втората ракия. Наваксах бързо. Веселбата се започна. Забравям за мъж, дете, пюрета и среднощни бебешки дискотеки. Влизам във вихъра на вечерта. Забавлявам се от сърце. Като за последно. Гримирана, нагласена, като за журнал. Цяла вечер си търках очите, щото забравих че съм гримирана. Няма да ви споделям резултатите от тия ми действия.    И така, прибрах се.  Доволна от живота. Вкъщи топличко. Детето спи като ангелче.    Мъжа ми....като сгазена жаба.  Но мунята си е муня, дори и преоблечена като истинска жена. В желанието ми да си легна незабелязано, влизам в спалнята и святкам лампата. По навик. Мъжа ми спи непробудно. Малкото се събуди. Рев до припадък. От фирмен банкет, се прехвърлих на бебешка дискотека. Пяхме песни и пляскахме до 5 сутринта. Докато малкото изгуби и последна капка сила, за да заспи. Моите сили отдавна се бяха изцедили. Още на 16-тия път, когато друсках хорце на "Бяла роза" на банкета...

Все едно чета Бриджет Джоунс

Много сте добри!

Направо жал ми стана за теб! 

Това ми напомни силно на оная случка когато адски стилна ,слабичка и направо чист бонбон отидох на банкет без да забележа,че имам топка бананова каша в косата на тила.Успокоявам се,че не са го забелязали.
Щото детето за довиждане даде гуш с неизмити ръчички след вечеря.А аз бях даже и с прическа.Открих чак сутринта кашата.

Дорис, така не съм се смяла не помня от кога! И понеже съм на работа (добре че съм сама в стая), четох произведението на три пъти, за да бърша сълзи и да поуспокявам смеха си, че току виж влязъл някой изневиделица,,,,

г-жа Irukandji, направо си майстор на късия разказ- много забавно пишеш   !
 Редактирам се , защото току- що прочетох и перипетиите  на  Дорис, е, и  тук талантът е неоспорим! Браво, дами, удоволствие е да ви чета!

г-жа Irukandji, направо се конкурирате с Дорис, така не съм се забавлявала отдавна.
Аз май нямам смелост да се изтипосам тук, пък и не се сещам в момента, но толкова ми е уютна темичката  Айде, чакаме новите порции коледни изпълнения 

Дорис има уникален изказ  Мноооого ми допада 

Ако някоя има повече свободно време може да събере историите на Дорис в текстов файл. Да си го четем и да се смеем, така и така книга няма да има 

Между другото навремето имаше една уникална тема за разни смешни случки от живота. Имаше потребителки с уникални истории, написани много талантливо. Обаче не мога да се сетя за името на темата. Няколко пъти я търсих без успех.

Прибрах се в къщи и започнах да се събличам в коридора-палтото,ботите,чантата,шала,след което свалих ципа на панталона и събух и него.Поувлякох се.

Съпругът ми по миналата седмица отива привечер да вземе детето от градина и внимание тениска,суитшърт,маратонки,откл'чва вратата излиза и се сеща,че е по слипове само

Снощи обиколих 2 пъти апартамента да си търся очилата. Бяха на мен, разбира се.