Номинации за най-голяма муня

Сладкостите с алкохол напиват малките деца и аз го знам от личен опит.  
Като малки с брат ми решихме да си поделим една кутия бонбони "Пияна вишна". Аз изядох шоколада, той довърши пълнежа. Е, напи се и му стана зле, замяно. Майка го сложи да спи, поспа около 3-4ч и после беше кукуряк.
Може би спагетите с вино не са съдържали такова количество алкохол, но бланширани във вино плодове са си риск...  , особенно и имайки предвид, че повечето деца ядат само плодовете от тортите...

Днес една малка госпожица на четири и половина направо ми разказа играта!!! Така, стоя си аз на опашка за житони за сладолед и г-жицата с баща си пред мен, по-едно време, както се обясняваше на баща й, че искала тя да плати и тя да поръча и се обърна назад, погледна ме с един палав поглед, като всяко дете, което търси внимание!!! Аз обаче се направих на разсеяна нещо не ми беше до обръщане на внимание на деца, тя се обръща и ме гледа с едни големи сини очи а аз гледам в друга посока, обаче не ми мина номера! Госпожицата взе да пристъпва към мен и да се усмихва настоятелно и аз вече не издържах и я заговорих.
-Ей сладурче малко, искаш май да се закачаш и да ти обръщат внимание?
Тя се усмихва още по-широко и гледайки ме със сините си очи ми отговоря: Не просто искам да си играя! След, което пуска баща си идва при мен и ме прегръща! Шах и мат, притесних се за момент и я прегърнах и аз но с едно притеснение, защото не знаех как ще реагира баща й. За радост баща й почна да се смее и да червенее, малката ме пусна и започнахме разговор, тя много сладко отговаряше, попитах я и за името каза ми как се казва и ме попита за моето име и след това без да я питам каза: А пък моя татко се казва Иван!!! Баща й почна да се черви още повече и да не знае как да реагира а аз просто казах едно добре и се молех опашката да върви по-бързо!!!

Малката сватосва татко си.

Моята дъщеря също най-редовно обяснява на абсолютно непознати как се казват мама, татко, бебето, бабите, кой къде живее...Абсолютна порта е от малка 

Преди години, зимно време, рано вечерта е, но е вече тъмно. Бързам за тренировка и по пътя за спирката на автобуса срещам майка ми, която ми дава на бързо картата ѝ за градски транспорт за да не дупча билет.
Тренирам, вземам си душ в съблекалнята и след това стоя в залата с част от съотборниците, и чакаме останалите да излязат от съблекалнята за да си ходим заедно.
Чак тогава се усещам, че на идване към залата съм си перфорирала билет, без да се усетя, че имам карта с мен. Така де за всеки случай.  Много ми стана смешно.

Много се смях на някой от историите!Аз имам някой изцепки,но ще разказвам за майка ми.Тя е изключително разсеян човек,все бърза по задачки и все незнае къде са и ключове,телефони...И все кара някакви трошки.Редовен номер и е да паркира и после да не помни къде.Веднъж отишла до центъра на града (малък град)с колата по работа.Свършва си работата и се прибира,но без кола.На другата сутрин,тръгва за работа,гледа колата я няма пред блока и отива в полицията да я обяви за открадната.След половин час от полицията и звънят да отиде да си я прибере от центъра.Друг случай със същата кола(както казах абсолютна трошка,по едно време не и се отваряше нито една врата и прозорец,само на багажника)Та пак отива до центъра по работа и като свършва,тръгва да си влиза в колата през багажника.В тоя момент минава кмета на града(познават се) и я поздравява.Няма нужда да казвам че умряла от срам.Аз като бях още ученичка се наложи веднъж да се срещне с директора на училището в което учех.Отишла тя и търси дирекцията и гледа човек с престилка,отива при него и се изцепва,,Добър ден,вие сте чистача,но можете ли да ми кажете къде да намеря директора,,Човека се подсмихнал и отговорил,,Ами аз несъм чистача,а съм директора,,Той май беше учител по химия та затова бил с престилка,че правили някакви опити.Следваща история(те с нея много,но няма как да помня всичките)пак с трошката,закъсва насред път за бензин обаче.Не много на далече има бензиностанция,но тя неможе да я забута сама до там и стои и се чуди какво да прави.А където закъсала имало няколко ,,пеперудки,,.Видели я и и предложили да я избутат до бензиностанцията.Тя се притеснила и отказвала,но те я избутали.Веднъж двете с нея с колата и се пука гума.Слизаме и се чудим как да я сменим(между две села сме)Минават мъже,ние махаме да спрат да помагат,тц,никой не спря.И по едно време спира една жена,слиза и като се развъртя и за нула време ни смени гумата и ние така   Засега толкова по натам ако се сетя,ще има още!Сещам се за още една.Преди години сме с майка ми и една приятелка и гаджето и на море на Галата.Ходехме заедно на плаж на Аспарухово с автобус,че си беше далече.Тогава тя пазеше диети и все хрупаше ябълки.Но на плажа не стоеше при нас да не досажда.На обяд се прибирахме.Та тръгнахме да я търсим по плажа и гаджето на приятелката се бъзика да следваме огризките от ябълките и ще я открием.Както и да е,намерихме я и и казвам да се прибираме,тя  ни вика,,вие тръгвайте,аз идвам след малко,,.Тръгнахме си ние и я чакаме на спирката,но нея я няма.Идва автобуса и се качихме.Прибрахме се ние и аз я чакам.Брей,минаха час,два нея я няма,взех да се притеснявам(тогава още нямахме телефони),По едно време се прибра.Питам я защо се е забавила толкова,а тя,,не питай...,,И ми разказва,(в тоя период се беше запалила да събира интересни камъни за декорация)та харесала си по пътя един голям камък и решила,че ще си го замъкне.Обаче изпуска автобуса и тръгва пеша.Но пътя дълъг,обяд е,страшна жега и камъка тежи,но тя упорита и не се отказва,мъкне си го по баира.По някое време минава дядо с каруца и я пита къде е тръгнала с тоя тежък товар в тая жега и и предлага да я закара.Нея я досрамяло и го хвърлила,но се прибрала с дядото с каруцата  Та я питах тогава,как си е мислила че ще влачим някакъв си камък чак от морето.Тя вика,че я напекло явно слънцето в повечко  Извинявам се,че стана толкова дълго!

Какво са "пеперудки"? 

магистрални труженички

Момента с камъка е култов!

Това с багажника си го представих цветно 

Прясна мунщина от днес. Отивам аз на гости на майка ми, но през целия път ми се пишка. Едвам устисквам аз и от вратата се мятам със свръхзвукова скорост в тоалетната. Светкавично свалям дънките, сядам, оооооооо, кефффффф! Ау! Ау! Ау! Неееее! Груба грешка!!! Аз хубаво съм свалила дънките, ама в бързината съм забравила гащите. И с най-жалния си гласец квиквам:"Мамоооооо, такова, дали може да ми услужиш с едни гащи, че аз, такова, абе малко се напиках?" Услужи ми. Загащват се до подмишниците.

thewishmaster
с глас се смея 

 Живеем в центъра,пред кооперацията ни е "Синя зона" и за изваждането на талон се чака известно време.Това наложи и да пракираме новата семейна кола на място,където не е зона.Прибираме се с половинката в събота вечер и двамата сме щастливи и доволни,че си спираме пред блока ( събота следобяд и неделя зони няма и се паркира свободно ).
 На сутринта половинката става рано рано,имаше ангажимент.И се запътва към улицата,където обикновено спираме когато има зони.Обиколил улицата няколко пъти,нашата кола я няма,търкал очи и си мислил че сънува.Започнал да звъни на "Паркинги и гаражи" и да я издирва,от там му казват че такава кола при тях няма.Половинката още повече влиза във филми и започва да си мисли че са я откраднали,на косъм да звъни в полицията,връща се към вкъщи да сподели с мен лошата новина,да не ми я казва по телефона и пред входа .... що да види? Колата си стои и си го чака 
 Извод:
Отложете ангажиментите и не ставайте рано сутрин в неделя!

И  аз имам спомен за едни камъни. Взела свекърва ми 2 речни камъка, от тези с които се затиска киселото зеле и туршията. Сложила ги в пътна чанта и се запътила към гарата. Там се засякла със своя племенница. Тя решила да И помогне с багажа. Вдигнала чантата, сторила И се доста тежка и я попитала: Лельо, доста е тежка чантата да не си сложила камъни вътре  :Пошегувала се, естествено, но не подозирала, колко е близко до предположението си Камъните и до днес си ги използвам, но  идеята си беше на свекърва ми, дори не подозирах за намеренията И 

Седя пред фитнеса днеска по вечеря чакам един приятел да излезе,че имаме среща за кафе.Тъмно,хладно,аз вече супер съм се изнервила от чакане и излиза някакъв младеж от фитнеса спортно облечен с шапка върви срещу мен ухилен и ми говори:" А бе това кафене Х какво стана с него отвориха ли го вече,хубаво ли е?" Не го познавам човека,пък и ми е някакво нервно сега тоя с кви глупости ме занимава,но решавам да съм любезна и ми отговарям,че скоро не съм ходила там,ама чувам,че хубаво са го направили. А то се оказа,че човекът бил с hands free и си говори по телефона.  Добре,че почна да се хили,че умрях от срам...