Номинации за най-голяма муня

  • 3 580 956
  • 18 481
# 7 005
Баби се учат на ползване на компютър със скрийншотове (ще флуудна темата) и стрелки коя икона да гледат и какво да натискат (моята свеки съм я научила чак как д асканира и праща сканирани файлове така). Те едно, че не виждат и второ, се губят из многото икони по екрана...
Виж целия пост
# 7 006
А аз всеки път търся Социалното. В съседния квартал е. До ден днешен съм ходила сама едно 10-15 пъти поне и вечно го търся много настървено и никога не знам от къде ще ми изскочи. ...

Аналогичен случай с мен и Борово. Там ми е зъболекаря, едно приятелче на детето, един център, до който се налага да ходя често... И всеки път е все едно за пръв път виждам квартала, честно. Никога нямам идея на коя улица ще изляза, когато тръгна някъде, вечно се въртя и се изненадвам къде съм. Ако видя голяма артерия в далечината, давам към нея с надеждата да е бул. България, примерно. Но ако някой спомене Борово или тръгне да ми обяснява нещо за там, казвам - да, да, знам, аз често ходя там Simple Smile
Виж целия пост
# 7 007
     На мой приятел след повече от 30 години и около милион пъти ходене у тях още не му помня етажа, на който живее. Качвам се пеш и се ориентирам по вратата  Embarassed
Виж целия пост
# 7 008
     На мой приятел от повече от 30 години и около милион пъти ходене у тях още не му помня етажа, на който живее. Качвам се пеш и се ориентирам по вратата  Embarassed

Дет' се казва"Събрахме се" гениите на ориентацията. Повече от 10 години като ходя на гости на една приятелка свивам в пряката след една църква, изгубвам се и започва великото разпитване на минувачите. И как няма да се изгубя като трябва да свия в пряката преди църквата. Всеки път докато карам си повтарям "преди църквата, преди църквата" и айде пак свия след църквата.
Виж целия пост
# 7 009
Ух, ама и аз съм така (но понякога!)
Често като ходя за някъде в София, където не съм ходила, си изчертавам картата на маршрута. Старателно написвам всяка една мъничка уличка, която трябва да подмина  Laughing И после хората гледат мен лудичката ходи с бяло листче в ръка и гледа табелите на улиците  Crazy
Спомням си така приятеля ми ме покани в тях. Съседен квартал, кракът ми не стъпвал там. Ми ще ме заведе, кавалера  Flutter Тръгваме, ходим, по партизански пътечки и еднакви блокове минаваме и пристигаме. И после ме попита "Ти нали разбра къде се намираме?" Ми, нье  Blush

Пс - Ще ме познаете по листчето и неориентирания рус поглед Grinning
Виж целия пост
# 7 010
Срам ме е да си призная, но в продължение на една година откривах все нови и нови пътища от университета до квартирата.Лутайки се, все попадах на нов маршрут  Embarassed
Виж целия пост
# 7 011
    На мой приятел след повече от 30 години и около милион пъти ходене у тях още не му помня етажа, на който живее. Качвам се пеш и се ориентирам по вратата  Embarassed

Хм, и аз така правех с една приятелка... Докато не решила да си сложи нова блендирана врата...  Embarassed
Виж целия пост
# 7 012
Беше голям хилеж преди 4 год Laughing На почивка сме с приятелка в някакъв комплекс. Пълно с двуетажни блокчета и ние сме в едно от тях. 5 дни ходим до ресторанта за вечеря през някакви баири и двете бутаме детски колички Crazy Моят хубавец беше 15-16 кила по това време и с количката ми идваше множко... На 6-ия ден едни съседи по стая ни светват, че от другата страна на "блокчето" се стига директно в ресторанта Crazy Crazy Най-лошото от всичко беше, че аз не разбрах нищо от обясненията, а схванах "ситуацията" като минахме по "другия път" Joy
Виж целия пост
# 7 013
Вие улиците не нацелвате, аз си обърках апартамента  bowuu

Миналата неделя излизаме пред входа с мъжа ми, но се сещам, че съм си забравила телефона вкъщи и се засилвам по стълбите. Заставам пред вратата, пъхам ключа в горната брава - не се върти. Викам си на ум - пак не е заключил. Пъхам в долната - не влиза  Close Веднага оформих обвинението наум - половиният е забравил ключа отвътре на ключалката (вратата е с топка и щеше да е меко казано неприятно). И докато благославям наум и се мъча да набутам ключа, гледам изтривалката - не е нашата newsm78 Явно съм спряла на долния етаж, засилвам се нагоре. Пак същото упражнение, пак без резултат, пак загледах изтривалката - чужда ooooh!. Покатерила съм се 2 етажа нагоре да отключвам чужди врати. Чудя се някой съсед ако ме е видял, за куку ли ме е помислил или за взломаджийка  Embarassed
Виж целия пост
# 7 014
не си спомням дали съм го писала... Излизам с детето на разходка, мъжо остава вкъщи. Става време да се прибираме и аз виждам, че ми ги няма ключовете. А знам, че заключих отвън. Викам загубила съм ги, разходихме се насам-натам с детето, няма ги. Викам карай, ще вадим нови. Звъня на мъжа ми, да излезе да  вземе детето, а аз да отида да ги търся по-надалеко, откъдето съм минавала и той ми вика добре, идвам. След малко пак звъни и ми вика-Айде, сега се качи до горе, и си извади ключа от ключалката от външната страна, защото не мога да изляза.
А аз лудата, само съм мислела да заключа, вкарала съм ключа в ключалката и явно съм заключила, но в тоя момент детето е тръгнало надолу и аз да го догоня, и съм оставила ключовете вътре.
Виж целия пост
# 7 015
Аз се губя на пазара  Joy (люлинския)
Ходила съм и зная 2-3 магазина. Знам и как да стигна до тях.
Решавам, че искам да си купя еди какво си и една позната ще ме води. До едно време ходехме по моите си пътечки, а после стана "ляво", "дясно", "ляво", "дясно",.... Стигнахме магазина. Аз съм доволна. И друго малко магазинче намерихме, пак доволна.

Същата процедура ще правим с щерката след ден-два. Тук магазин, там магазин, няма, изпарили са се. И от цялото "ляво" и "дясно" от предния път едвам намерих магазина дет си го знам  Joy Обещаха ми, че ще ме водят да ми показват, че да съм го научила тоз пазар Simple Smile

И по повод на губенето...
Преди години живеехме на квартира в Редута. Бъдещата кума (пловдивчанка) ще идва на гости. И звъни на мъж ми "виж какво, не знам къде се намирам, но ела да ме вземеш".
Виж целия пост
# 7 016
Хайде и аз в клуба на ориентираните! Бях на 15 и имах уговорка с приятелка да ходим да бягаме в дунавската градина рано сутринта. Да уточня първо, че в малкото крайдунавско градче съм живяла откак съм се родила!
Та тръгвам аз рано-рано, защото живея на другия край на градчето. Дали защото много ми се е спяло, или защото съм расова муня, в един момент осъзнах, че съм се изгубила. Представа нямах къде съм и накъде да вървя! Спрях, поогледах се и фиксирах костюмиран чичо с куфарче. Викам си: "Тоя, така издокаран, сигурно отива на работа към центъра." И тръгнах след него. Оказах се права, естествено. Но и до ден-днешен се изчервявам като се сетя. Голям резил!
Виж целия пост
# 7 017
А случвало ли ви се е да се изгубите в сграда, по етажите или да неможете да си спомните от къде сте влезли и да намерите пътя обратно?
На мен постоянно. Особенно в клиники на няколко етажа, подземни гаражи или големи офис сгради. Последно ходих на профилактичен преглед и на излизане се забих в тоалетните, вместо да хвана изхода. Жените от рецепцията ме изгледаха странно, при все че им казах Довиждане няколко пъти... Hug
Виж целия пост
# 7 018
А случвало ли ви се е да се изгубите в сграда, по етажите или да неможете да си спомните от къде сте влезли и да намерите пътя обратно?

То да беше сграда, добре  ooooh! Имам приятели с апартамент 120 квадрата, но имат дълъг, тънък и начупен коридор /все едно е буквата Ш/, а тоалетната е в едното краче на ш-то. Ей богу на връщане ошарвам всички стаи докато намеря как да изляза. Сигурно си мислят, че ходя да оглеждам  ooooh!
Виж целия пост
# 7 019
Аз редовно правя по 2-3 обиколки в мол Сердика, докато намеря откъде да изляза. Обикновено ходим с кола и някой ме води в правилната посока (а и ескалаторите за паркинга аз ги знам Mr. Green), но като съм сама и голямо чудене пада  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия