Номинации за най-голяма муня

О, Боже, тази ориентация  Слизам от 213 автобус на Лъвов мост, горе още имаше ремонт. Аз през подлеза трябва да изляза все едно на хотел Лион и от там да стигна до АГ на ул. Поп Богомил. Слизам от рейса, имам 15 мин време - предостатъчно. И като се почна едно мотане в метрото....НЕ мога да намеря изхода, все излизам не там където трябва. Става 18,45, а часа ми от 18,30. Аз още снова из метрото и нивата. Срам не срам, вдигнах телефона и се обадех на лекарката, че закъснявам, защото не мога за изляза от метрото 

Който си е имал работа в Тракийски университет, знае какво значи губене. Студентите започват да се ориентират из сградата някъде към 4-тата, 5-тата година на следването 

И аз към муните неориентирани 
Два дни след раждането,от родилното отделение ме изпращат до централната част на болницата за взимане на кръв.С 300 зора стигам  по обърканите коридори,давам кръв и тръгвам да се връщам.Да ама като не помня как съм стигнала  40 минути лутане по етажите и минаване през всякакви отделения.Накрая като се оказах по средата на хирургията осъзнавам,че така няма да се получи.Слизам на първия етаж и излизам на двора на болницата ,за да намеря входа,от който се влиза в родилното.
Сега си представете гледката -  средата на септември,ромоли хладен дъждец,двора на болницата пълен със забързани хора с чадъри.Аз по джапанки и доста прозираща нощница  на лилави китки ,под която просветват типичните огромни бикини за след раждане ,газя кални локви към входа на родилното пред смутените погледи на хората,които вероятно се чудеха кога наблизо са открили психиатрия....

И аз съм се губила в сграда  И се чудя, откъде съм влезнала, да му се не види. Обиколих по няколко пъти - бре врата няма. Намерих една, ама тя  заключена  Виждам един пич се заобличал (ще излиза, навън студено) и аз мунята, по него. Ама видите ли, тълпа и половина, изгубих си мишената 
Обиколих още няколко пъти и изведнъж надуших свеж въздух. Викам си "Ха, тука някъде има врата". И така успях да се спася 

пс: От поста на малък зъл киборг чета "С 300 зора" - "Це 200" (тия дни все с лепило работя)

Навремето, като се губехме по пътя от морето към София (все не успявахме да хванем вярната отбивка за магистралата и като се добавят някои ремонти по пътя имаше моменти тотално да не знаем къде сме), така се ориентирахме-по слънцето-залязва на запад, значи натам е София, или гледахме колите-да са със софийска регистрация и карахме след тях...беше ме срам да го напиша, но като прочетох-има и други като мен...

     Да, не се стеснявай

     Преди време редовно се губех по летищата - какво, като имаше стотици табели и табла...на мен не ми бяха достатъчни.  И естествено редовно телефонът ми не сработваше, когато кацнех. Така два пъти се чакахме и обикаляхме с мъжа ми по час и половина, когато ме е посрещал, докато се открием. Често можех да бъда видяна да минавам като призрак по пет пъти от едно и също място.
     А току що се обадих на мъжа ми да му кажа да купи ми кухненска хартия, защото ще пека нещо и много ми трябва една ролка. Той позамълча малко в знак на учудване и каза "Ами, добре...". Хубавото е, че след като си проследя мисълта (ако всъщност), действам светкавично и след две секунди пак му се обадих да кажа "Не кухненска хартия, а хартия за печене!" Той вече хихикаше...

Да да да!!!!! Първият ми спомен е от кандидат студентския изпит. Излизам аз и следвам табелите изход и след мен тръгват още 2-3 заблудени овце. Направи ми впечатление , че нещо не е както трябва , защото се изкачвам нагоре. Ама онези си вървят уверено зад мен докато не се озовахме на последния етаж. Е няма такава объркана сграда като тази хахахахха
За 5 години така и не се оправих с този лабиринт.
Аз обаче вечно си се губя. За пловдивчанки и всички , които познават града разказвам. Отивам на скоро на кафе и се прибирам към Кючук Париж. Тръгвам по улицата зад Гранда . вървя си и си мисля как ще изляза на ужасното кръстовище на Сточна гара ( онова , което свети зелено и за колите и пешеходците). Та решавам ще се шмугна в една от уличките , за да изляза на ПУ и да мина по подлеза. Е да ама не!!! Вървя си аз и се чудя какво става уж е късо разстоянието ама аз вървя продължително ха в тази уличка , ха в онази и накрая такъв кръг бях врътнала около 30 минутен , че пак излязох в изходна позиция на Гранда........
И още една муньовщина , но не моя , а на мамчето. Онзи ден решила да прави баница....... Баницата вече готова , но се оказва - тя без сирене........

И моята майка прави баница, ама вместо  олио, сложила веро. Това беше преди години, тогава олиото беше в стъклени бутилки и за да се дозира по-лесно, майка сложила олиото в бутилката от веро. Омесила баницата /домашна теглена баница / слага от "олиото" щедро, реди плънка и се кефи, че и се получили хубави обгите и не се скъсали никъде. Навила я в тава и слага да се пече. През цялото време гледа през стъклото на фурната и си вика: брей каква чудна баница, друг път не ми се е получавала  чак толкоз добре и тайничко се радвала как ще ни изненада. Дошъл момента да се вади баницата от фурната, ама нещо не както трябва, баницата хубава, ама мирише лошо, чак тогава поглеждайки към мивката се усетила, че има само една бутилка отгоре и, а другата с истинското олио си седи кротко в шкафа. Разревала се , запретнала ръкави и хоп - нова баница с "вярното" олио , ама не станала чак толкоз хубава, но пък здравословна . Ние останалите така и не видяхме другото произведение на мунята готвач, но тя и досега с тъга си спомня колко хубава била.

А таратор без краставица яли ли сте? Номинирам цялата ни фамилия, с изключение на гаджето на племенницата, благодарение на когото муньовщината ми лъсна!
           Бяхме се събрали в дома на родителите ми и на мен се падна честта да отменя мама от готвенето, а тя пое командването и наглеждането на шумната ни бригада - ще се разчиства градината.  Много се стараех и бързах да приготвя всичко навреме, но до тогава не бях готвила за 15 гладни гърла, пък количеството трябваше да бъде такова, че после всеки да си занесе за вечеря в къщи /така де, няма да се тормозим с готвене и вечерта!/ И нали съм много бърза, трябваше ми копър за манджата, реших, че ще нарежа и нужното количество за таратора. В общи линии започнах правенето на таратора отзад-напред - първо сложих копъра в една голяма тенджера.... По някое време съм сложила млякото, разбъркала съм си го да стане хуубаво гладко, зеленичко, хайде и студената водичка - и, до там! Гордо се провикнах на гладниците, че обяда е сервиран. Салатка, ракийка, ала-бала... Всички кусахме ентусиазирано, върви сладка приказка, а гаджето един такъв мълчалив..., но си мислим, че още се срамува младежа, не ни е свикнал на щурницата.
           На другия ден племенницата ми звъни по телефона и леекичко подпитва дали баба й е правила таратора. Ама как баба ти, аз го правих! Хъката-мъката - в него нямало краставица! Ей, като се заинатих, че това не е възможно, защото толкова краставици съм обелила... опааа!... само за салатата... На всичкото отгоре, от издайническия таратор беше останало известно количество.... С изключение на младежа, абсолютно никой друг не беше разбрал!!!
        Подпис: фамилия Муньови 

Че аз съм си правила таратор без краставици. Едно време, като нямаше зимата от къде да си купиш, си правех без краставица. Пак ставаше готино, даже много приятно....

Винаги може да предложите таратора без краставици като айрян, по-лошото е като го правите без мляко....като мен   И си го бъркам, и си го ям, и се чудя сол ли му липсва  

Аз редовно правя таратор без краставици т.е. айрян с подправки Можеше да минеш с номера "поднесох ви чудна разхладителна напитка" и "яде се без лъжица"
У дома с мама имахме всякакви големи чаши за супи и таратор. На вуйчо ми му трябваше доста време да свикне, че като дойде у нас супата ще си я пие Хареса му и даже си купи големи чаши. Но не успя да убеди останалите от фемилито, че е хубаво

Вероятно таратора го правиш с орехи, копър, чесън? Иначе си става айрян с олио 

Е, така де, разбира се! Всички други екстри!!!

Олио в таратор? Това е супер ужасно. 
Иначе орехи, копър, лимонче, краставички - супер!