Номинации за най-голяма муня

 
Ааааа , това е така , защото не знаеш , че се слагало лъжица вътре 
С лъжицата най- добре увирал , тъй да знаете всички 
Това е съвет от една баба , съседка - не знаех как се вари боб 

Да не си го посолила преди да се свари или да си му сложила домати? Боба не увира в присъствието на тези двете, слагат се накрая, като е хубаво омекнал 

И аз съм варила такъв боб. 5-6 часа вря и нищо. Нито сол, нито домати бях сложила, затова пък сода и ракия - колкото искаш Не омеква и туй то. Накрая ММ се прежали и го изяде дрънкащ.

Ех мааа! Да знаех, целия сервиз щях да изсипя вътре! Барабар с десертните лъжички!

Звезден Прах, посолен и надоматен, бобът се сварява, просто се стяга (и друг път съм варила "Боб по мунски", знам ги аз тез тънкости  ). Таз гад не помръдна!

Има наистина такива партиди боб. Викам му "чорба от фъстъци" 

И аз съм варила такъв боб шест часа в гърне, накрая се ядосах, изрових тенджерата под налягане /стоеше си с години в кашона неизползвана/ и му разказах играта...

Преди няколко дни се прибирам вкъщи, свалям си сандалите и влизам в банята да си измия ръцете. Но заставайки пред мивката усещам, че стъпвам в нещо мокро. Поглеждам надолу и... кръв! Ама не просто кръв, а под ръба на панталона ми направо бълва на талази! Нищо не ме боли, нищо не усещам, обаче извира. Грабнах една кърпа и изтичах да легна на дивана (съответно баня, коридор, бокс и дневна станаха все едно съм клала прасе ). Чак тогава имах време да помисля и да се сетя че имам навика да си разкопчавам сандалите със замах. И как при дясната каишка (около глезена са) се прищипах, обаче не ме заболя и не обърнах внимание   оказа се обаче, понеже вените са изпъкнали точно там, съм успяла да хвана не само кожа, ами и вена, и направо да я спраскам, а дупчиците от двете страни така бяха разположени, че все едно змия ме е клъвнала   Спря кръвта, но като стъпя се събира долу и става на камък, уплаших се. Звъня на мъжа ми, човекът с клиенти, но ги заряза и тича да ме кара на хирург. Не изпаднах в подробности, само казах, че ми се е пукнала вената. Намислила съм си аз в коя поликлиника ще ходя, но го гледам, че прави маневра с колата и обръща в обратна посока, викам си, сигурно иска да мине не през кварталните улички, а по булеварда, за да няма задръствания. Чак на втория светофар разбирам, че искал да ме води в Пирогов, защото решил, че просто както съм си седяла у нас изведнъж прас и се спукала и през целия път си мислил колко сериозно е положението щом просто така без причина се е случило
Стигаме до доктора, попаднах на много симпатична възрастна дама, и заедно със сестрата не спряха да ме галят, успокояват (кой знае какъв уплашен вид съм имала ) и да ме бъзикат, че такова чудо за първи път виждат. Изпратиха си ме със смях и съвет да ходя с джапанки, щом не мога да боравя със сандали   а колегите ми казаха мъжът ми да скрие всички ножици и ножове вкъщи, защото щом съм способна да се заколя така със сандали, какво остава за нещо остро  

Чакам мъжа ми всеки момент да се прибере .... и да ме удуши 
Сутринта отиде на едно място по работа, а ние с детето в парка. Обади се, че тръгва и се разбрахме да дойде да ни вземе. Добре, ама докато го чакахме детето каза, че му се ходи до тоалетна и тръгнахме. Метнахме се на тролея и се прибрахме. Вече вкъщи, мъжа ми звъни да му кажа къде точно сме. Чак тогава се сетих, че го чакам в парка 
Най-тъпото е, че от там откъдето идва е минал покрай нас и продължил към парка. Сега си идва обратно 

Напомни ми на една моя издънка от преди няколко години.

Пътувам с трамвая от ЦГ към Обеля, на цех на Агресия обаче се случва някаква авария и трамвая спря и ни казаха, че няма да тръгне скоро. Звъннах на майка ми да дойде да ме вземе, че оттам нямам друг превоз към квартала. Тя ми каза да  я изчакам 20 минути, но след малко казаха, че аварията е отстранена и трамвая тръгвал. Качих се аз, прибрах се, влязох в банята, изкъпах се и т.н. Излизам майката още я няма, звъня и аз: Къде си бе мамо? Ми на спирката на агресията, чакам те, ти къде си?  Тогава ми светна как аз си се качих и продължих, а тя ме е чакала над 45минути там.  Като се прибра щеше да ме убие.

Заминаваме на почивка, а голямата дъщеря остава сама в апартамента за два-три дни. След като се присъедини към нас, се ожали, че предната вечер видяла в коридора голяма хлебарка и я гонила половин час там и в банята със спрей против насекоми, докато я убие. Зачудих се, че такъв спрей нямам спомен да съм купувала, но знам ли...
Прибираме се всички от почивка, около банята смърди на химия, та се не трае, все едно разредител се е лял. "Дай, щерко, да видим какво си пръскала?" - девойката гордо вади една аерозолна оръжейна смазка /държа си я да смазвам пантите/. "И как, чедо мило, реши, че е против насекоми?" - ми на емблемата /марката е "Сокол"/ има мерник, с взета на прицел птица. Нерде птица, нерде хлебарка..., мозайката обаче е смазана идеално... Хлебарката, предполагам, се е гътнала от смях.

    Представих си ги - щерката и хлебарката играят на стражари и апаши! gargamela, много ме развесели!
           Сега остава да споделиш как се чисти оръжейна смазка... 

Така се изкисках в автобуса, че получих няколко въпросителни погледа. Но, на хлебарката, която се е гътнала оъ смях не издържах.

Синът ме придоби ужасния навик да се събужда в 6.30. Което нямаше да е проблем, ако сестра му заспиваше преди 23. Съчетано с липсата на баби и баща им, който работи без нито един почивен ден вече трета поредна седмица. Постоянно ми се спи и съм изморена. Тази сутрин, вече към 7.30, след един час бесуване в нашето легло,  каката ми казва, че е гладна. На което аз, още сънена, казвам "Кажи на баща си, аз ли съм единствената МАЙКА в това семейство?"
Мъжйт ми се разхили и вика " Струва ми се, че да  "

Аз също се разсмях на глас на "гътването" снощи по късни доби, та се наложи да го прочета на глас на ММ, на което той каза:"Откак видях как дъщеря ти сервира пъпеша със семките, нищо не може да ме учуди..." - това е реален факт, преди около 10-11 години, дъщеря ми, всезнаещ пубер по онова време, разряза пъпеша като диня и го сервира така на масата пред гостите..."Добре, бе, маме, толкова ли не си спомни аз как ви го слагам на масата?" В отговор: