Номинации за най-голяма муня

Бояна Ламбер БЕШЕ съфорумка, но спря да пише преди време.

Аз изразът го зная като "дюкянът ти е отворен". Доколкото зная, тази част на мъжкия панталон се е наричала "дюкян". 

Лично мой бисер отпреди 2 дни.
Влизам в едно такси със замах, багаж и две деца, като гледам нито едно от всичките да не остане извън колата и заедно с поздрава, нареждам ведро на шофьора: "Към Интернет, моля!". Тъкмо се зачуди човекът откъде най-пряко да мине към въпросната дестинация, когато вдянах, че всъщност досега съм била в интернет, а в момента искам да пътувам към Интерпред.
 

Вчера следобед. Часът е около 4 без 10 следобед. Температурата е като за около 5-тия кръг на ада.
Междувременно ... ми идва.
Остават ми 200м до вкъщи, а вече ме боли жестоко. Крак пред крак, добирам се до аптеката.
Със сетни сили, леко възстановени от климатика вътре, се добирам до гишето.
Сещам се, че искам обезболяващо. Ама какво   . Нещо с Р беше.
Момчето зад гишето стои и ме гледа и сигурно си мисли, че в жегите са пуснали обитателите на 4км да скитат фриволно.
Аз продължавам да се чудя какво беше това обезболяващо с Р - ривотрил ... мнееее, рогаин? Едва ли.  
Решавам, че по-лесно ще е първо да поискам превръзки, барем се сетя до след това какво точно искам. Първо му казах, че искам превръзки, после добавих нощни. Попита ме човека каква марка. А сега де?
Казах му да ми избере просто, най-дългите по възможност. Той пък умело се допита до колежката си, която просто му подаде един пакет   .

Аз обаче още не съм си взела лекарството, дето почва с р. Как беше де ... репатрак?
След още едно-две неадекватни мои предположения човека се намеси с фразата:
- Искате ли да Ви предложа Нурофен? Има форте, фемина ...

А сега познайте дали не търсех точно нурофен ... който явно за мен почва с р   .
Скоро обаче в тази аптека няма да вляза  .

Колко трудно е да сготвиш агне?

Колко па толко да е трудно да сготвиш агънце – ми не е ! Много е лесно даже!
Каза ми моят любим, че днес предпочита да си останем в къщи, нали, романтика това – онова, и ако може да сготвя нещо вкусно! Кой не може бе – естествено, че ще сготвя! Колебаех се между сьомга на тиган със салата от рукола и неща, и агнешко задушено с картофки! Наличието на турска месарница до нас и пълната липса на рибен магазин наклониха везната в полза на агнешкото. И така се скатах за малко от работа и в ранния следобед бях в месарницата със заветната цел – агнешка плешка! Ми нЕмало плешка, имало бут! Ма то било като плешката и ставало по същия начин! Дооообре – турците ги разбират тия работи и щом е така – действаме! Закупих огромния бут за скромната сума от двайсеичетириидеведесе и се запътих към къщи! Минах набързо за лук и розмарин и благополучно се прибрах с покупките – доволна и предусещаща задоволството на мъжа ми, когато се прибере и му сервирам страхотии в чинии!

Обелих лука, нарязах го на ситно, сложих всички зехтини, зеленилки и неща, както турския месар ме бе посъветвал, завих агънцето и го прибрах да почива в хладилника!

Два часа по-късно го извадих, залях го с бира и вода и под фолио го метнах в „умерено загрята фурна за час – час и половина“, нали, както месарят ме бе посъветвал!

Два часа по-късно гадната овца все още не ставаше за ядене! Мъжът ми нервно потропваше с крак под компютъра и каза, че по принцип изобщо не е гладен и да не се тревожа! Нарязах салата – без напътствия от нЕкакви турски месари дробнах по една шопска и, да си призная, сипнах по една ракия! Щото, нали, чакаме „агнето“ всеки момент! На втората ракия мъжът ми каза, че няма повече да гледа новини по БНТ1 и се спаси в кабинета си! А аз отидох да видя овцата! Опитах месото, но за жалост все още беше като каиш! Полях го със соса, сипах купа картофи, сипах си още една ракия за кураж и зачаках да се сготви тва, дето трябваше за часитриесе да е готово! Час и половина по-късно се прибра дъщеря ми. Овцата къкреше под фолиото, а малката ми пусна дискография на Джъстин Бийбър, „защото, мамо, е много як!“ Шепочина! Не мога повече ракия! Ще си сипя една бира и след това – вечеряме!
Да, час по-късно овцата се беше вталила, но никак не приличаше на крехкото агънце, което по принцип съм свикнала да виждам в тавата си. Отказах се, спрях фурната, вентилатора, абсорбатора, загасих си цигарата и казах на малката „Покани мъжа ми на вечеря, ако иска да яде най-гадното агнешко в живота си!“ Той обаче, искал! Изненада!

Нарязах месцето, полях го със сос, сложих по някой картоф за красота, сервирах и зачаках ...

Дъвкаха, дъвкаха домашните и най-накрая казаха : „Не, че ти си го сготвила лошо, просто това животно е дърто!“

Та така завърши тоя ден – някои ядоха овца, други пия бира и ближа рани от нараненото ми готварско его и се чудя – това в тавата утре да го метна ли или да ги попека още 3 часа – белким стане, егати овцата! Или да го дам на кучето на нашия приятел...

Агнето, когато не е агне, ами е шиле или овца, е ужасно (и се готви десетилетия). Облажи кучо! 

Аз предлагам и бих го занесла на месаря и докато не го изяде июи върне парите нена да си тръгна с добро 

Аз и парите не бих си искала, ще стоя там, докато не го омаа всичкото, шмусъневиди и експерта! 

2 Bad,  Аз така един боб варих. Три дена. Накрая беше по-твърд, отколкото в началото на процеса.

Милата! 

Е не така...фармацевтите от къде ще набират разни бисери ))) Чета ги от време на време във ФБ и падам от смях.

 2 Bad 

И аз, и аз. Вчера като разбрах, че за седмица в хладилника никой не се решава да го дояде го хвърлих и правих един рататуй. Ама тиквичките се заинатиха като боба. Мъжът вика сипвай само патладжани, щото ги бива. Ама аз не се предавам и тиквички слагам отстрани като гарнитурка. Той пък да не повтаря от вчерашното ядене днес се изнесъл към вилата и докато не се смени менюто, нямало да се връща.

За боб, между другото, като не увира, му се слагало сода и омеквал.
Май тук, във форума, четох. А може и друг да ми е казвал, не помня.

Това ми напомни какво изтръсих на кмета на градчето, в което майка ми се оттегли да пенсионерства. Нося  му аз нейната жалба срещу съседите, които са стоварили купчина оборска тор за градината точно до нейната ограда под прозорците на кухнята, без ни най-малко да спазят законовите отстояния, обяснявам му случая и накрая заявявам:"Няма нужда да ги глобявате. Само ги затворете да прекарат една нощ на отворен прозорец в кухнята на майка ми ей тези дни в жегите."

За тия три дни някъде кило, кило и двеста сигурно сода съм сложила И около половин литър ракия. Щото, нали, и алкохолът помагал, видиш ли... Първия ден се ограничих с по около 50 грама от всяка субстанция, все още имах надежди да го ям все пак. После вече си беше от чисто любопитство - след колко още допълнителни съставки поне ще омекне. Цъ!

Просто бобът си беше инат и не искаше да се дава. 

Ти просто си варила камъни, дегизирани като боб 
Пробвала съм веднъж содата, действа, но мен малко ме е страх, не съм наясно дали не протичат химически процеси, дето не им е мястото в тенджерата

И сода, и ракия съм пробвала върху други представители на този вид. То и се сипва съвсем малко - на върха на чаена лъжичка сода или една чаена лъжичка ракия. И увира за норматив.

Но този... този!!! Накрая даже му говорех.  С повишен тон. Добре, че не отговори поне, че щях да се гътна окончателно.