Номинации за най-голяма муня

Aз така лятото на морето сядаме с малката в някакво барче и поръчваме само сок и кафе за мен. Идва време да платим, аз поглеждам сметката накриво, виждам 4.50лв, давам 10 и казвам: "5 лв! Мерси!", тя ме гледа момичето и казва: "Ама сметката е 7.50!" 
Аз Мунята съм гледала в цената на сока и много великодушно реших да й дам 50ст бакшиш

И аз! И аз!
В понеделник сутринта нафрасквам пералнята догоре, да вземе да изпере, докато се прибера. Капсула, програматор, температура, центрофуга, старт... нъцки. Въртя пак, отварям, затварям (знам ли я, може да е под уиндоус и да иска рестарт   ), пак старт и пак нъцки. Мъжът ми е вече на вратата и търпеливо ме чака да се нащракам. Връщам го с паника - Пенка не работи, ужас, какво ще правя сега?!? Почва и той процедурата по щракане, въртене и прочие и пак резултат зеро. Нямаме повече време, излитаме за работа, той обещава, че вечерта ще я погледне. През деня ми минават всевъзможни апокалиптични картини през главата, включващи планини от пране, които ме затрупват, майстори вкъщи, търсене на нова пералня... Прибирам се първа и подновявам опитите да съживя дивайса - без него съм за никъде. Отново цък - цък - язък. Никакъв звук, само бучи, даже не налива вода... вода??? Че откъде да я вземе тая вода, като лично аз няколко дни преди това я спрях от захранващия кран, понеже пътувахме и да не стане беля, докато ни няма. Като се прибра мъжът ми, трябваше гузно да му обясня, че пералнята пере по-добре с вода, отколкото без  

Абсолютно. Мисля да напиша подробен инструктаж като онзи за измиване на ръце, който го има по обществените места, само дето моят ще е за стомах.

Mary Jo, това си е висш пилотаж, за там трябва тренировка...

Честит празник, Дами!

Да изтипосам колективната ни муньовщина с колежките от днес.  Първа лекция, всички спят, влиза доцента с голяма усмивка и казва - Честит празник на всички момичета, а ние групово му отговаряме: Благодаря! Честит празник и на вас! Попогледа ни, пък се засмя и вика ми Благодаря! 

Хаха това като сутрешното наше пожелание.Мъжа ми вика:Честит  празник картофее(тва към мен).Аз викам и на теб Зайо Байо.И после продължих с простотиите и изпих и йодалгина.

ТуиГ,  Атти  И аз имам история с пералня и предупреждавам, че не е смешна:
Нашите купиха нова пералня, аз и от старата не разбирах,  но новата с  милионите копчета съвсем ми се струваше като космически кораб. Та, прибирам се от училище и дядо ми с притеснение  заявява, че май затворил  Бебчо /коктата ми/ в пералнята. Било уж да я сплаши, за да излезе  ...Ама после не  намерил вариант да я отвори. Ама нищо де,  , то си спяло вътре - нямало страшно. Бе, как да няма страшно - ужасих се, че сигурно се е задушило и се мъча да отворя. Не става...гледам истерично  космическите копчета и виждам едно дето прилича на прозорчето на пералнята, казвам си сигурно това е за отваряне и натискам. Иии като се завъртя този барабан...дори не исках да гледам. Дядо ми  мъдро отбеляза - май пусна центрофугата, при което не знам каква  физиономия съм имала ,но и двамата се втурнахме да звъним по съседи за помощ. Аз успех нямах, но той  след минута се върна със съседа от долния етаж. Той погледна копчетата на совалката и   направо измъкна щепсела от контакта. После  как намери правилното копче, идея нямам и  отвори вратичката. Дядо ми го гледаше като бог, а аз  си бях запушила ушите, строполена на пода и  олигавена в сълзи и сополи...дори не можех да погледна. След няколко секунди Бебчо  се приплъзна като   червей от дупката,  изглеждаше омерзен и обиден и залитащ  се скри под холната маса. Там си стоя до завръщането на баща  ми. Тогава изпълзя,   легна му в скута и  сподели всичката гадост причинена от нас , докато ние с дядо ми  стояхме виновно. Е, на мен на другия ден ми прости, докато на дядо ми  -  никога 

Обожавам тази тема!
Карате ме да се чувствам нормална, много ви благодаря!
 

Ревах с глас от смях, четейки за Бебчо. Горката котка! Ето го моят оцелял бухльо - http://www.prikachi.com/images/444/8679444U.jpg  , жИлезен излезе!

Горкият котсмонавт! Добре, че имат по няколко живота!

  не си сама, сестро

бир вам! и на котконавта сипете

Рибозом, нема се пуашиш. Аз пия по няколко капки йод против разстройство. Та ти вземи хапни нещо разхлабващо или ако е късно вече поне да знаеш от де ти е дошло (ако ти е повлиял така де).

Нищо ми няма,спрях и да оригам на йод.Утре ще пробвам с друго лекарство.Ей богу,не спря да ме боли тая глава и аналгин пих и МИГ 400 и не спира.За капак котката домъкна от  някъде крадено кюфте и половин суджук.Чак не повярвах като го довлече и ми остави кюфтето в кухнята на плота и отиде да си внесе суджука.Него си го хапна,кюфтето седи,сигурно го е донесла за мен.

Виж как се грижи животинката 
И ние като бяхме малки имахме котка, която мъкнеше какво ли не от съседите  Рекорда й беше 3, повтарям три, наниза чироз, оплели се един в друг и ги домъкна наведнъж

То хайванчето като знае, че си изпила йода, се е притеснило да не изядеш нещо по-сериозно, та поне да е сигурна, че ще хапнеш нормална храна 

Нашата е на 10 месеца,едра сибирска котка.Постоянно яде,има нон стоп заредена купичка с храна два вида-суха и месни хапки и само краде.Краде всичко за ядене дето не е заковано и не пари.Вкъщи обаче не пипа,краде от съседите от съседните къщи.Хваща и птички,че си ги и яде.