Аз Мунята съм гледала в цената на сока и много великодушно реших да й дам 50ст бакшиш
), пак старт и пак нъцки. Мъжът ми е вече на вратата и търпеливо ме чака да се нащракам. Връщам го с паника - Пенка не работи, ужас, какво ще правя сега?!? Почва и той процедурата по щракане, въртене и прочие и пак резултат зеро. Нямаме повече време, излитаме за работа, той обещава, че вечерта ще я погледне. През деня ми минават всевъзможни апокалиптични картини през главата, включващи планини от пране, които ме затрупват, майстори вкъщи, търсене на нова пералня... Прибирам се първа и подновявам опитите да съживя дивайса - без него съм за никъде. Отново цък - цък - язък. Никакъв звук, само бучи, даже не налива вода... вода??? Че откъде да я вземе тая вода, като лично аз няколко дни преди това я спрях от захранващия кран, понеже пътувахме и да не стане беля, докато ни няма. Като се прибра мъжът ми, трябваше гузно да му обясня, че пералнята пере по-добре с вода, отколкото без 


И аз имам история с пералня и предупреждавам, че не е смешна:
...Ама после не намерил вариант да я отвори. Ама нищо де, , то си спяло вътре - нямало страшно. Бе, как да няма страшно - ужасих се, че сигурно се е задушило и се мъча да отворя. Не става...гледам истерично космическите копчета и виждам едно дето прилича на прозорчето на пералнята, казвам си сигурно това е за отваряне и натискам. Иии като се завъртя този барабан...дори не исках да гледам. Дядо ми мъдро отбеляза - май пусна центрофугата, при което не знам каква физиономия съм имала ,но и двамата се втурнахме да звъним по съседи за помощ. Аз успех нямах, но той след минута се върна със съседа от долния етаж. Той погледна копчетата на совалката и направо измъкна щепсела от контакта. После как намери правилното копче, идея нямам и отвори вратичката. Дядо ми го гледаше като бог, а аз си бях запушила ушите, строполена на пода и олигавена в сълзи и сополи...дори не можех да погледна. След няколко секунди Бебчо се приплъзна като червей от дупката, изглеждаше омерзен и обиден и залитащ се скри под холната маса. Там си стоя до завръщането на баща ми. Тогава изпълзя, легна му в скута и сподели всичката гадост причинена от нас , докато ние с дядо ми стояхме виновно. Е, на мен на другия ден ми прости, докато на дядо ми - никога

не си сама, сестро 

Рекорда й беше 3, повтарям три, наниза чироз, оплели се един в друг и ги домъкна наведнъж Препоръчани теми